– Не съм готова да се омъжа. Аз съм прекалено отговорен човек и не мога да поема съдбата на друг в свои ръце…

След като завършва университета, Мирослава започва работа в българска компания, където екипът е сплотен и позитивен. Нейното пристигане допринася още повече за добрата атмосфера. Мирослава е изключително приятна жена, човек лесно може да й се довери и се чувства уютно в нейно присъствие. Живее близо до новия си офис, в модерен блок в София. Един от колегите й, Димитър, веднага проявява симпатии към нея и когато разбира, че тя притежава самостоятелна гарсониера, очите му заблестяват. Почти на 30 години е, а още няма нищо свое.

Обича да играе ролята на жертва. Пътува всеки ден от село до столицата за работа. Често се оплаква колко му е тежко, а когато трябва да се връща в селото, обикновено завършва вечерта при някое момиче в София. Мирослава изглежда като жената-мечта нито външно, нито вътрешно има нещо, което да предизвика упрек. Всичко в нея е хармонично. Три години Димитър се държи около нея като кърлеж. Докато тя често пътува по работа и печели добри пари, Димитър е все още студент, а и здравето му не е особено добро. Посещават лекари почти всеки месец и така и не могат да имат дете.

За брак никой не говори. Шефът на Мирослава понякога споменава за племенника си, който предложил брак на любимата си, а малко преди сватбата разбрал, че тя има трети стадий на рак. Оженили се и младоженецът се грижел за умиращата си съпруга с цялото си сърце… Минават още три години. Мирослава започва да си мисли: Той живее в моя дом, всички пари излизат от моя джоб, а за сватба дума не обелва. Изразява предявенията си към Димитър, той й купува пръстен и обявява годежа им. Но след поредната й командировка, когато се прибира, той й казва: Не съм готов да се оженя. Прекалено съм отговорен човек, не мога да поема съдбата на друг в моите ръце… Задръж пръстена като спомен за нашата красива любов… Мирослава се променя… Не е очаквала такъв обрат от любим човек.

Шефът изпраща Мирослава в нова командировка. Подарява й билет за Народния театър и я заплашва с уволнение, ако не отиде. Там, в театъра, тя се запознава с овдовелия племенник на шефа. Седят един до друг и се сближават. По време на командировката почти не се разделят. Мирослава забременява и двамата са безкрайно щастливи.

Незабавно вдигат сватба, на която Мирослава е истинската принцеса. Минават десет години. Имат двама синове и планират трето дете не ги интересува дали ще е момче или момиче, важното е да е здраво! Семейството им е здраво и обединено, взаимно си вярват и се подкрепят. А Димитър все още не е наясно какво иска от живота. Смята, че семейството е прекалено скъпо удоволствие, затова никога не си е позволил да носи отговорност за нечий друг живот. След като изплаща кредита за колата, си купува нов лаптоп. Покупката му е събитие сред приятелите. Никой не знае как ще изплати следващия заем…

Rate article
– Не съм готова да се омъжа. Аз съм прекалено отговорен човек и не мога да поема съдбата на друг в свои ръце…