– Не мечтая. Аз съм любовницата на вашия мъж! През всички тези години се срещахме с него. Да! Не правете големи очи и не припадайте…

Не сипчовкайте. Аз съм любовницата на вашия мъж! През всичките тези години се срещахме с него. Да! Не си правете големи очи и не припадайте

Весела готвеше вечеря, а съпругът ѝ Борис трябваше да се прибере след час. Десетгодишната им дъщеря Ралица се занимаваше с танци.

Ще дойде след половин час, ще хвърли чантата и ще седне на масата, чакайки яденето. Докато яде, ще разказва за приятелките си, успехите, за учителката Весела се усмихна. Винаги беше забавно да слушаш Ралица.

Вратата звънна. За Борис беше рано, да и ключовете ги имаше. Значи, Ралица пак е забравила ключовете. Весела отвори, но вместо дъщеря ѝ, пред вратата стоеше млада жена.

Не си правете илюзии. Аз съм любовницата на вашия мъж. През всичките години се срещахме. Да! И не минавай в състояние.

През всичките години колко точно?

Три години. Всичко ми беше удобно. По-спокойно е да живееш сама и да имаш мъж, който просто идва.

Без разходи нито финансови, нито физически. Да! Не перех, не готвех, не чистех след него. И сега няма да променям нищо.

И нямаше да ви търся, но забременях. Имаше случайност, но вече е късно.

Весела си спомни как дълго не можеха да имат дете. При нея всичко беше наред, но Борис имаше проблеми. Трябваше да прибягнат до изкуствено оплождане.

Първият опит се провали, но вторият успя. Весела дори си мислеше, че ще има близнаци това не е рядкост при такъв метод. Се появи Ралица. А сега тази новина.

Как така няма да променяте нищо? Имате мъж, който идва, и мислите, че ще имате и баща, който идва?

Не, малко по-различно. Ще имам мъж и дете, които идват.

Интересно. И как си го представяш? Бащата ще отглежда детето, а при теб ще идва, за да общува с майка си?

Да. Аз не исках дете, беше случайност.

А Борис ти каза ли, че не може да има деца?

Значи, може! Искам да видя в какви условия ще расте детето ми. Всичко е справедливо.

Твоята дъщеря е твоя, а Борис участва в отглеждането ѝ, макар и да не е истинският ѝ баща. Сега ще има негово дете, а грижите ще са твои.

Госпожице, дори не ви каних, не знам името ви, но вашият мъж вече не живее тук. Можете да си вземете нещата му. Останалото не ме интересува!

Весела искаше да затвори вратата, но видя Ралица, която се прибираше от танци.

Мамо, какво става? Кое дете? И защо татко не ми е баща?

Чу ли всичко? Значи, време е да разбереш.

Мамо, вече не съм малка, почти на 11 съм. Ще разбера.

Весела разказа всичко.

Ти си моята дъщеря, но татко те обича, той е твой баща по документи. Заедно те чакахме.

А сега той пак чака дете, но ти няма да си му майка. И аз няма да съм му сестра? Така ли?

Ами да права си. И още нещо ти вече си голяма. Не искам да живея с татко.

Ще ти помагам, мамо, не се притеснявай. Аз съм голяма, нека си ходи. Обичам те, а тази която дойде Нека отиде при нея.

Борис се прибра точно по разписание.

Какво се е случило? Защо никой не ме посреща, не ме прегръща?

Обикновено Ралица винаги го посрещаше с прегръдка, но сега беше тихо. Тя седеше в стаята си.

Весела, къде е Ралица? Закъсня ли на танци или се разболя?

Дойде твоята любовница. Очаква дете. Твое! Обясни ми какво търси тук?

Весела, разбери ме това е моето дете, не мога да го отхвърля.

И знаеш ли какво предлага?

Знам. Тя не го искаше, но Ралица я имаме, сега ще има и още едно. То ще живее с мен!

Сигурен ли си, че е твое? Помниш ли диагнозата си?

Има изключения!

Чудесно. Върви при майката на твоето изключение. Сега! Нещата си ги вземи после!

Не, Весела! Това не е редно! Там не ме чакат. Не съм им нужен или поне не така.

И тук вече не те чакат. Иди!

Ами Ралица? Аз съм й баща, макар и не биологичен Не съм баща, но отглеждам твоята дъщеря. Какво лошо, ако и моето дете живее с нас? Истинското. Всичко е справедливо.

За справедливостта вече ми обясни майката на бъдещото ти дете. Първо провери дали е твое, после говори. Сбогом.

Весела се раздели с Борис. Той трябваше да си тръгне, защото апартаментът беше на родителите ѝ. Те си построиха къща, а този не го преписваха. Разбира се, при развода нямаше да има значение.

Борис остана без дом. Мъжът, който идваше, беше по-добър вариант за любовницата му, и тя нямаше намерение да променя начина си на живот. Нито пък да се грижи за детето.

Бъдещата майка, но без желание за грижи. Може да си играе, да се забавлява, но не повече. Безсънни нощи, пелени, болести За това не се беше

Rate article
– Не мечтая. Аз съм любовницата на вашия мъж! През всички тези години се срещахме с него. Да! Не правете големи очи и не припадайте…