На 58 съм и живея сама, но не се чувствам самотна. Със съпруга си се разделихме отдавна, и оттогава съм се научила да ценя свободата и независимостта си. Имам един син – Никола, той е на трийсет. Винаги сме били много близки и това ме радва. Наскоро той се ожени, но връзката ни остана същата – топла и искрена. Често се обаждаме, говорим с часове, смеем се, припомняме стари истории. Жена му, Радослава, се оказа прекрасна мома – отворена, добра, с голямо сърце. Радвам се, че син ми е избрал съпруга като нея.
Живея в малко, но уютно кътче в покрайнините на Пловдив. Тук е тихо, има си малко градинка, в която обичам да ровя. Отглеждам цветя и малко зеленчуци – това е моето удоволствие. Съседите са ми страхотни, винаги имаме за какво да си поговорим над едно кафе. Понякога си шегувам, че животът ми е като сериал – винаги има какво да се разкаже.
Преди работех като счетоводител, но сега съм на пенсия, което ми даде повече време за себе си. Обичам да чета – най-вече любовни романи и криминални истории. Понякога гледам стари филми – те ме връщат в младостта ми. Още обичам да плета – чорапи, шали, понякога пуловери за Никола и Радослава. Те се смеят, че ги “затрупвам” с подаръци, но по очите им виждам, че им е мило.
Разбира се, понякога ме връхлита тъга за миналото. Младостта, първата любов, общите мечти със съпруга – всичко това остана в спомените. Но не позволявам на мислите да ме завличат надалеч. Животът ме научи да бъда силна. Разводът беше труден, но не съжалявам – той ми даде свободата да бъда себе си. Сега живея с усещането, че всеки ден е нов шанс. Наскоро се записах на курсове по испански – искам да пътувам, може би дори да посетя някоя чужда страна. Никола подкрепя идеята ми, казва, че още мога да съм по-енергична от младите.
Синът ми е моята гордост. Той е инженер, отговорен и амбициозен. Винаги съм се опитвала да бъда не само майка, но и приятелка за него. Споделяме всичко – той ми разказва за работата и плановете си, аз пък – за малките радости от всекидневието си. Сватбата му беше истински празник. Страхувах се как ще мине, но всичко беше чудесно – смях, танци, щастливи очи на младоженците. Радослава бързо стана част от семейството ни, и съм й благодарна за топлината, с която ме приема.
Понякога си мисля за бъдещето. Разбира се, мечтая за внуци, но не бързам Никола и Радослава – времето пред тях е още много. Искам да се наслаждават на живота само за двама. Аз пък живея своя живот и се радвам на всеки ден. На моите години разбрах, че щастието не е в големите неща, а в дребните – в усмивката на сина ми, в сърдечния разговор, в разцъфналото цвете в градинката. Не съм сама, защото сърцето ми е пълно с любов.
Животът е пътешествие и съм благодарна за всеки негов момент. Предстои още толкова интересно! Може би ще си взема куче – Никола все намеква, че ми трябва “спътник”. Кой знае, може това е следващата ми стъпка. Засега обаче се наслаждавам на всичко, което имам – на сина ми, на нашата връзка, на малките радости, които всеки ден ми носи.
