На 54 години излязох на три срещи — с българки на 37, 45 и 58 години. Ето какво осъзнах след това

На 54 години, излизах на три срещи с жени на 37, 45 и 58 години. Ето какво осъзнах след тях

Мой приятел, се казва Георги Иванов. Той е на 54 години, бил е женен два пъти и има вече пораснали деца. След развода живее в София, работи, поддържа се във форма и не се страхува да започва нови връзки. Наскоро ми разказа за три срещи, които му дадоха важни уроци.

Първата среща 45 години: А къде е колата ти?

Тя беше поддържана и самоуверена, разговорът вървеше леко. Но щом стана ясно, че Георги няма кола, настъпиха промени в нейния тон.

Как така се справяш без кола?
А ако вали дъжд?
А как отиваш до мола?

Въпросите се повтаряха отново и отново, докато стана очевидно: не човекът я интересуваше, а неговият социален статус. Георги само се усмихна:

Ако първо гледаш желязото, а не душата това не е за мен.

Извод: Външната увереност не винаги значи вътрешна зрялост.

Втората среща 37 години: Харесвам по-възрастни мъже

Млада, енергична жена, с две деца и ипотека. Честно ми каза, че търси надежден мъж. Георги бързо разбра: тук става въпрос повече за сигурност, отколкото за истински чувства. Въпреки това разговорът беше топъл и непринуден.

Беше забавно с нея, но не си правех илюзии. Понякога просто е приятно да усетиш интерес без намерения за бъдеще.

Извод: Младостта носи заряд, но не винаги дълбочина.

Третата среща 58 години: Сега ми дължиш услуга

Срещата започна чудесно: активна жена, добре поддържана, умен разговор, общи шеги, взаимно уважение. Но още на следващия ден обаждане:

Айде на вилата, да изчистим снега от покрива! Тръгваме веднага.

Георги беше изненадан.

Да помогна с удоволствие. Но когато ми се нарежда като заповед, целият интерес изчезва.

Извод: Независимостта е хубаво нещо, но командният тон убива дори симпатията.

Най-важното, което разбра Георги
Всички три жени бяха интересни, всяка със свои истории и опит. Георги извлече най-важния извод:

Вече не търся урагани. Искам до мен човек, с когото е уютно и честно. Без да има натиск и игри с чувствата.

След петдесет любовта не изчезва просто става по-зряла и смирена. Тогава може би наистина има шанс за истинска близост без илюзии, но с истинска топлина.

Rate article
На 54 години излязох на три срещи — с българки на 37, 45 и 58 години. Ето какво осъзнах след това