Дневник, 7 юни
Понякога си мисля, че съм една от най-късметлийските жени омъжена съм за човек, когото почти бих нарекла идеален! Разбира се, напълно съвършен човек на този свят сигурно няма, но Николай се доближава доста до представата ми за добър съпруг. С времето обаче открих, че той има една малка слабост много е общителен и открит към всички наоколо, особено към жените. От една страна това e прекрасно, но…
Николай е запазил приятелството си с бивша колежка от работа. Марияна отдавна се е омъжила и заедно със съпруга си са заминали да живеят в Германия, но името ѝ така и не изчезна от нашето ежедневие. Всяка седмица тя се появява в нашия месинджър, коментирайки нещо или споделяйки снимки от живота си там.
Когато на Николай се случи нещо интересно на работа или по време на командировка, най-напред научаваме аз и Марияна. Ако трябва да вземе важни решения, винаги разговаря не само с мен, но и с нея. Всичко обсъжда с Марияна, дори неща, които касаят само нашия дом и семейство. Това започна ужасно да ме дразни и фрустрира.
Пак ще повторя той е добър съпруг. Всичко у дома разделяме по равно: чистене, готвене, напазаруване. Работи много, разполага с хубава заплата в левове, не ни липсва нищо. Заедно ходим на кино, на театър, дори често ме кани в любимия ни ресторант на Шишман. Но пак си задавам въпроса защо му е нужна друга жена в живота си, макар и като приятелка?
Зная, че писмата им са открити, не крие нищо от мен, но вътрешно ме човърка. Чувствам тази тиха ревност само към Марияна с никоя друга негова колежка не изпитвам подобно усещане.
Седя тук и си мисля наистина ли аз не съм достатъчна? Или просто не разбирам нуждата му от тази приятелка? Може и да е глупаво, но цялата тази негова откритост и дружелюбност понякога ми идват в повече…
