Моят ангел
Цветомила упорито отхвърляше повикването, а Бойко звънеше отново и отново.
— Цветомила, отговори. Колко още? — В стаята надникна Цонка. — Или изключи телефона, ако не искаш да отговаряш. — Тя силно затвори вратата.
Цветомила изключи телефона и го хвърли в другия край на дивана. Щеше да го направи отдавна, но чакаше обаждане от Ангел. Обеща да се обади, но минаха два дни, а той мълчеше. А с Бойко тя вече не искаше да говори, още по-малко да го вижда. Заради него тя излезе от черупката, в която се беше скрила след смъртта на родителите си. А той я предаде толкова цинично…
***
На улицата беше страшен лед. Родителите ѝ се връщаха от баба. Изведнъж от страничната улица излете джип. Пияният шофър не успя да спре на хлъзгавия път, колата се занесе и се блъсна право в тази на родителите ѝ. Майка ѝ почина на място, а баща ѝ — в болницата.
Мина точно една година. Преди Цветомила обичаше Нова година, чакаше я с нетърпение. Сега мислеше за нея с тръпка. Вече тя ѝ напомняше за смъртта на родителите ѝ, за болката, която не си отиваше.
Не помнеше как успя да завърши първия си курс в университета, как изобщо оцеля след загубата на майка си и баща си. При нея се премести да живее леля Цонка, сестрата на баща ѝ. Тя се разведе с мъжа си, защото не можеше да има деца — в гимназията беше направила неуспешен аборт.
— Наричай ме просто по име. Инак се чувствам като стара леля, — веднага я помоли Цонка.
Но Цонка не успя да замени майка ѝ и баща ѝ. И приятелки те не станаха. Цонка беше в търсене, опитваше се да уреди личния си живот, запознаваше се с мъже, ходеше на срещи.
Цветомила нямаше намерение да посреща Нова година. Просто щеше да си легне и да не излиза никъде. Но Бойко я убеди да отиде на рождения ден на приятеля му два дни преди празника.
— Имам си приятелка, но никъде не излизаме с нея. Какво ще правя сам там? Всички ще са по двойки. Това не е Нова година, а рожден ден. Моля те, ела. Трябва да се върнеш към живота. Мисля, че и на майка ти не би ѝ харесало да стоиш вкъщи, — я убеждаваше той.
Последният му аргумент счупи съпротивата ѝ, и тя се съгласи. Облече онова рокле, което бяха избрали заедно с майка ѝ специално за миналата Нова година, но Цветомила така и не го беше облякла.
— Ще бъдеш най-красивата, — беше казала тогава майка ѝ.
Роклето наистина ѝ стояха добре.
Цонка я огледа критично.
— Докато живеем заедно, няма да се омъжа. Кой ще погледне към мен, ако до мен стои такава млада красавица? — Въздъхна. — Не е ли прекалено открито? Чакай малко. — Цонка излезе от стаята и се върна с тънък шал. Беше с един тон по-тъмен от роклето, допълваше го и го подчертаваше.
«На мама щеше да ѝ хареса», — помисли си Цветомила.
— Така е по-добре, — каза удовлетворена Цонка. — Можеш да го нахвърлиш на рамената, ако ти стане хладно.
С Бойко пътуваха дълго с такси. Когато влязоха в апартамента, партито вече беше започнало. Именикът подсвирна, като я видя.
— Сега разбирам защо креташе така приятелката си от нас. Дори да си мой приятел, ще ти я откраднаЦветомила усети как сърцето ѝ топлей и разбра, че с Ангел ще бъде щастлива, защото той беше истинският ѝ ангел, дошел да я спаси от мрака.