Снежната нощ беше студена като смърт, когато младият милионер Борис Димитров намери безсъзнатно момиченце, притиснало две бебета в снега на площад “Славейков”. Високият бизнесмен с ледени сини очи беше останал късно в офиса си на последния етаж на кула “Димитров”, загрижен за сделки. Но когато уседна в луксозното си “Ауди”, нещо го накара да се отклони към градинката до площада.
Там, скрито зад замръзнали храсти, откри малката Радка със засинени устни, притиснала близнаците си. Сърцето на Борис пропусна удар. “Господи”, прошепна, снимайки телефона си. “Докторе Петров, спешност! Намерих деца в снега!”
В луксозната му къща в “Бояна” вече бяха запалили камините. Старата му икономка Мария, която го гледаше откакто беше дете, вече беше подготвила стаите. “Какво става, Бори?” – попита тя, когато той влезе с обвитите в палтото деца.
Когато Радка се събуди, очите й изпълнени с ужас разказаха повече от думи. “Той ще дойде”, прошепна тя, хващайки ръката на Борис. “Бащата… обещал е да вземе парите на бебетата.”
Борис стисна зъби. Той знаеше какво трябва да направи. Никой няма да докосне тези деца. Докато снягът продължаваше да вали, а Радка и близнаците спаха в новите си легла, Борис изгледа през прозореца. Това беше само началото. Бурята наближаваше.
Битката беше жестока. Когато бащата на децата, влиятелният бизнесмен Георги Драганов, нахлу в къщата с наети бандити, Борис се изправи срещу него. “Няма да ги докоснеш!” – изрева той, докато охраната му сваляше нападателите.
След месеци съдебни битки, Борис спечели попечителството. Радка и близнаците бяха негови сега. Но когато откриха шокиращата истина – че Драганов всъщност е негов далечен братовчед, всичко придоби нов смисъл.
На сватбата му с Мария, Радка хвърляше цветя, а близнаците се смеха. Борис погледна към иконата на светец в ъгъла – там, където преди години висяха само студени дипломи. Семейството му беше пълно сега.
“Бабо”, прошепна Радка, докато снежинки падаха на Коледа. “Благодаря ти, че ни спаси.” Борис я прегърна. Тя беше дъщеря му сега. Както и близнаците – не по кръв, а по избор.
И когато малката Кларa – кръстена на майка си – се роди следващата пролет, Борис знаеше. Някога снежната нощ му донесе страх. Сега му даде всичко.
