Мартин се прибра вкъщи и зяпна от изненада никъде не намираше жена си. Отсъствието на Силвия и едногодишния им син предизвика в него онова особено българско неспокойство, което пари в стомаха и мъти ума. Решен да разбере какво става, Мартин чевръсто се запъти към съседката леля Драганка. Тъкмо стигна до вратата ѝ, когато тя излезе, стискайки малкия му син Петко под мишница като гюведже на вилен уикенд.
Оказа се, че Силвия напуснала апартамента по спешен случай и поверила Петко на грижовната леля Драганка. Каква находчивост! Все пак, в родните ширини се знае когато има трудности, викни съседката, че ние сме хора дружни.
Макар че Мартин не беше вчерашен по въпросите на гледането на деца, мисълта защо Силвия така изведнъж ги е изоставила, не му даваше мира. Въпреки всичко, беше ѝ благодарен, че бе оставила нещо за ядене в микровълновата слава Богу, че жените са предвидливи, че иначе гладният Мартин би излетял като празна тенджера.
Минутите се точеха половин час час два пет! Неспокойството на Мартин дето се вика ако можеше да го тегли на кантар, щеше да излезе по-тежко от зимна ракия. На петнайсетата неуспешна звънка по телефона, Мартин вече си представяше най-различни сценарии от похищения до извънземни. Така си е, няма българин без богато въображение.
Чак към вечерта, след като най-сетне успя да приспи Петко (разбирайте след цял ритуал като лягане в казарма), телефонът звънна. Разтреперан и с очакване, Мартин грабна слушалката, засипа Силвия с въпроси къде е, какво прави, кога се връща Вместо отговори, обаче, получи нещо като ледена душа през декември тя съвсем спокойно му каза, че не възнамерява да се връща повече. Решила да го остави той да отглежда Петко… завинаги.
Мартин стоеше и гледаше в телефона, все едно току-що е загубил на лотарията а цяла седмица е купувал билети! Уж на шега, уж на майтап, но си оставаше с една голяма родителска отговорност сам, като истински български търпеливец, да бъде и майка, и баща на своето момче. Айде, честито, Мартине да видим сега кой ще поеме смените с гуляите, кой с памперсите.
