Мамо, той иска да го направя за него… Казва, че всички добри жени умеят това… Значи аз не съм добра? Научи ме… Ако всички го могат, трябва и аз да го мога… Все още не мога да повярвам, че племенницата ми си намери съпруг – и то само благодарение на майка си. Докато Алина беше дете, сестра ми отказваше да я пусне на детска градина, като тийнейджърка не ѝ позволяваше да излиза навън – винаги си стоеше у дома и се превърна в истинска отшелничка. Когато учеше в нашия град, майка ѝ неотклонно следеше да се прибира най-късно до шест вечерта. Момичето беше вече на 20, а майка ѝ ѝ звънеше в 19:30, караше ѝ се защо още не е у дома – направо абсурд. Алина срещна бъдещия си съпруг във втори курс в университета, запознаха се в библиотеката – той беше с две години по-голям, споделяше си с нея записки, помагаше ѝ, дори не усети кога се влюби и започна да я кани на срещи. Именно тогава племенницата ми започна смело да нарушава правилата на майка си. След време се ожени, а майка ѝ ѝ позволи да започне собствен живот. Скоро се случи страхотна случка, която искам да разкажа. Седяхме с моята сестра у тях, когато Алина се обади по телефона с такъв глас, че не знаехме дали плаче или се смее: – Мамо, той иска да го направя за него… Казва, че всички добри жени умеят това… Значи аз не съм добра? Научи ме… Ако всички го могат, трябва и аз да го мога… Лицето на сестра ми се промени за секунда, помоли дъщеря си да се успокои и я попита какво е това, което всички добри жени могат да правят. – Супа, мамо! – отвърна Алина, и всички избухнахме в смях. – Не ми се смейте! Ти не ме научи да я готвя, гледах рецепти в интернет, но не се получава вкусна! Сестра ми и аз търпеливо ѝ обяснихме стъпка по стъпка как да сготви супа, като се заливахме от смях на някои моменти. Вечерта племенницата ми се обади да благодари – мъжът ѝ я похвалил, била вкусна супа, а най-важното – чувствала се вече като истинска жена!

Мамо, той иска да го направя за него Казва, че всички добри жени го умеят А аз не съм ли добра? Научи ме Щом всички го могат, трябва и аз да мога

Все още не мога да повярвам, че племенницата ми си намери съпруг, при положение че майка ѝ толкова я ограничаваше.

Когато Ивелина беше малка, сестра ми отказваше да я пусне на детска градина. Като тийнейджърка не ѝ разрешаваше да излиза навън, Ивелина си стоеше по цял ден в къщи и стана направо самотница. Дори когато учеше в Пловдив и живееше у дома, майка ѝ настояваше да се прибира преди шест вечерта. Момичето беше на 20 години, а майка ѝ звънеше в седем и половина и викаше Къде си още, защо не си се прибрала?! Просто абсурд, нищо повече.

Във втори курс в университета Ивелина срещна бъдещия си съпруг запознаха се в библиотеката, той беше с две години по-голям, даваше ѝ записки и й помагаше с учебниците. Докато се ориентира, вече беше влюбен до уши и започнаха да излизат. Именно тогава племенницата ми започна за пръв път да нарушава всички майчински правила.

Омъжи се и сестра ми най-после позволи да започне истински нов живот.

Скоро след това се случи нещо, което още ме кара да се усмихвам. Седях в апартамента на сестра ми, когато телефонът звънна и чух гласа на Ивелина, прорязан от смях и сълзи наведнъж. Едва я разбирах:

Мамо, той иска да му сготвя Казва, че добрата жена трябва да го умее. А аз не съм добра ли? Научи ме, щом другите могат

Лицето на сестра ми се промени сякаш на секундата веднага помоли дъщеря си да се успокои и я попита какво всъщност трябва да може добрата жена.

Супа, мамо каза тя, а ние и двете избухнахме в смях.

Не се смейте! Ти така и не ме научи да правя супа Пробвах по интернет рецепти, ама не стават вкусни!

Двете със сестра ми ѝ обяснихме подробно по телефона как се прави хубава супа, през цялото време едва се сдържахме да не се разсмеем още по-силно.

Вечерта Ивелина ни се обади отново. Благодари ни, а мъжът ѝ казал, че супата била чудесна. “Вече съм истинска булка!”, радваше се тя.

Rate article
Мамо, той иска да го направя за него… Казва, че всички добри жени умеят това… Значи аз не съм добра? Научи ме… Ако всички го могат, трябва и аз да го мога… Все още не мога да повярвам, че племенницата ми си намери съпруг – и то само благодарение на майка си. Докато Алина беше дете, сестра ми отказваше да я пусне на детска градина, като тийнейджърка не ѝ позволяваше да излиза навън – винаги си стоеше у дома и се превърна в истинска отшелничка. Когато учеше в нашия град, майка ѝ неотклонно следеше да се прибира най-късно до шест вечерта. Момичето беше вече на 20, а майка ѝ ѝ звънеше в 19:30, караше ѝ се защо още не е у дома – направо абсурд. Алина срещна бъдещия си съпруг във втори курс в университета, запознаха се в библиотеката – той беше с две години по-голям, споделяше си с нея записки, помагаше ѝ, дори не усети кога се влюби и започна да я кани на срещи. Именно тогава племенницата ми започна смело да нарушава правилата на майка си. След време се ожени, а майка ѝ ѝ позволи да започне собствен живот. Скоро се случи страхотна случка, която искам да разкажа. Седяхме с моята сестра у тях, когато Алина се обади по телефона с такъв глас, че не знаехме дали плаче или се смее: – Мамо, той иска да го направя за него… Казва, че всички добри жени умеят това… Значи аз не съм добра? Научи ме… Ако всички го могат, трябва и аз да го мога… Лицето на сестра ми се промени за секунда, помоли дъщеря си да се успокои и я попита какво е това, което всички добри жени могат да правят. – Супа, мамо! – отвърна Алина, и всички избухнахме в смях. – Не ми се смейте! Ти не ме научи да я готвя, гледах рецепти в интернет, но не се получава вкусна! Сестра ми и аз търпеливо ѝ обяснихме стъпка по стъпка как да сготви супа, като се заливахме от смях на някои моменти. Вечерта племенницата ми се обади да благодари – мъжът ѝ я похвалил, била вкусна супа, а най-важното – чувствала се вече като истинска жена!