Хей, слушай малко, искам да ти разкажа как ми се случи нещо нелепо с майката на Иван.
Всичко започна, когато се запознах с Иван в малкия магазин за хранителни стоки край апартамента му в София там работех като почасова в свободното си време. С деветнадесет години исках да се издържам сама, да копя малко пари в лева, затова взех няколко смени. Родителите ми бяха горди: учих в университета и паралелно работех, така можех да си позволя нов лаптоп или дори една кратка екскурзия. Иван също смяташе, че това е добър старт, въпреки че самият той не работеше.
Започнахме да се виждаме. Той ми носеше цветя, аз го балвах с шоколадови курабийки, а понякога се задържахме късно нощта в склада, където си говорехме, докато клиентите вече бяха заминали.
Това щастие продължи около две седмици. После майката на Иван ме уреди пред всички, и оттогава не исках повече да се виждам с него. Дори се срамувах.
Една вечер, докато бях на смяната, влезе тя с Иван в магазина. Не забеляза, че Иван ми мигна със закачка и ние си сменихме усмивка. Когато стигна до касата, тя се опъна и клиентка започна да се оплаква, че тя е купила от там милион пъти и сега е изоставена при мен като че ли имам някаква зла идея. Дори ме нарече измамник, защото мислеше, че искам да й открадна парите без разписка.
Виж, Иване, защо трябва да учиш усърдно? За да не стоиш повече тук и да викаш, че касата се къса! викаше тя.
Беше ужасно неловко, защото беше майка ми на приятеля, а в опашката имаше и други хора, които вече бях виждала и сега щяха да клюкат за мен.
Иван се моли да й простя, казвайки, че е имала лош ден, но аз не можех. Оставих го и подаде увод в работата. За щастие намерих нова работа в чужбина платех по-малко в лева, но работех повече часове и нямаше повече срещи с майки като тази.
Мисля, че всяка работа има своя стойност, особено за студентка, когато изборите са ограничени. Хубаво е да имаш родители, които вярват, че си специална, но това не означава, че дори дипломираният човек не може някой ден да се озове зад касовата.
Това беше всичко, приятелю. Надявам се да ти е било интересно. До скоро!
