Дневник, София, 10 юни
С наближаващата ми сватба, насрочена само след няколко дни, напрежението у дома расте заради поредните капризи и настоявания на майка ми. Тя твърдо държи да поканя баща си на тържеството, но без новата му съпруга, която въобще не понася. Родителите ми са разведени отдавна, баща ми си уреди живота и се ожени отново, но майка ми все още таи дълбока обида към него. Причината за развода им беше втората му съпруга, Любомира истинският катализатор на разрива. Спомням си деня, в който Любомира открито заяви на майка, че баща ми не я обича и стои с нас само заради мен. Това като нож преряза всичко майка ми изгони татко от вкъщи в пристъп на гняв.
Имаше период, в който майка ми ми забрани да се виждам с баща ми, но аз никога не успях да се примиря с това да бъда отделен от него и новото му семейство. Той и Любомира имат и едно момче Христо, моят по-малък брат, когото често посещавам и с когото сме много близки. Христо вече поотрасна на цели десет години е. Когато споделих на баща си радостната новина за предстоящата ми сватба, той изяви огромно желание да направи голям подарък да ми купи апартамент в любимия ми квартал в София. Надяваше се така да ми осигури щастливо начало в брака и стабилен дом за мен и бъдещата ми съпруга. Подаръкът ме направи изключително щастлив, но действията на майка ми хвърлят сянка върху този радостен момент.
Майка ми категорично отказва да присъстват и баща ми, и неговата съпруга на сватбата, наричайки Любомира разбивачка на семейства. Заплашва, че ако тя се появи на тържеството, самата тя няма да дойде. Когато разбра за подаръка апартамента, ме нарече предател задето съм го приел. Сега съм разкъсан между подкрепата и обичта на баща си, и желанието всячески да не разочаровам майка си.
Плача всеки ден от мъка и безсилие пред тази сложна ситуация. Бъдещата ми съпруга, Десислава, се опитва да разговаря с мама, да ѝ обясни, че държането ѝ е неприемливо, но от това майка ми се разгневява и на нея. Не разбирам защо ме кара да избирам. Осъзнавам, че баща ми може би е бил причината за много болка в миналото ѝ, но вярвам, че да простиш и да продължиш напред е единственият път към пълноценен живот.
Трудна, болезнена история и аз искрено се надявам, че ще намерим начин, при който всички да са щастливи.
Днес разбрах най-важния урок не мога да носиш щастието на всички на гърба си, колкото и да искаш. Животът ми е мой и трябва поне веднъж да избера онова, което ме прави истински щастлив.
