Моите родители живяха заедно съвсем кратко. Когато бях на четири години, баща ми напусна дома и никога не се върна. След един инцидент… Остави ми няколко общи снимки от детството и значителна сума пари в банка на мое име, която с годините растеше.
Няколко години по-късно майка ми се омъжи повторно и ми се роди брат. Така се случи, че станах прислужница на втория си баща и майка си, а за по-малкия си брат бях нещо като бавачка.
Когато наблюдавах как майка ми се държи с по-малкия ми брат цялата му отдаваше любов, прегръдки, целувки за лека нощ, приказки преди сън, нови играчки и дрехи в очите ми напираха сълзи. Виждах обичта й към него.
И вторият ми баща се грижеше само за своето дете. Никой не ме обичаше а после нещата станаха още по-лоши. Между тях започнаха караници, той започна да пие, идваха скандали. Разбира се, аз бях най-често бита, защото не ме считаха за част от семейството. След няколко години те се разведоха.
По-късно се преместих в Пловдив да следвам висше образование и оставих майка ми и брат ми да живеят в апартамента на баща ми. Случваше ми се рядко да се прибирам, защото работех и на половин трудов договор, за да се издържам.
Когато след дълго време най-после се прибрах, заварих непознати млади хора в апартамента. Майка ми спеше на дивана в кухнята, а непознатите бяха приятели на брат ми. Реших да поговоря с тях за това. Но ситуацията се влоши. На сутринта ме събудиха и буквално ме принудиха да отида до банката и да изтегля парите, които баща ми ми беше оставил, защото брат ми беше загубил огромна сума на карти.
Почувствах се като малкото момиче, което отново всички използват за първа работа.
Абсурдното беше, че се прибрах у дома с идеята да им съобщя добрата новина, че съм бременна, надявайки се да сплотим малкото, което е останало от нашето семейство… Но съдбата реши друго. Казах им, че е време да си съберат багажа и да се изнесат при баба на село. Апартаментът беше мой и повече нямаше да търпя чужди хора в него.
Майка ми и брат ми започнаха да се подиграват с мен, което само затвърди решението ми. Обадих се в полицията, а те им помогнаха да си съберат вещите и да напуснат жилището. После с годеника ми сменихме ключалките и планираме да продадем този апартамент, за да купим ново жилище за нашето семейство в друг град. Промених и банковите си сметки, защото майка ми вече беше опитала да се добере до тези пари.
Сигурна съм, че действията ми биха били одобрени от баща ми той винаги искаше най-доброто за мен. Животът ме научи, че понякога семейството не е кръв, а хората, които се държат с теб достойно и с любов.
