Купуваме си апартамент не за да живеем със свекърва ми: Не искам тристаен, за да избегна този кошмар.
Аз и мъжът ми, Иван, мечтаехме за собствен дом. Взехме ипотека, дори заехме пари от свекърва ми. Тя не е злодейка, но нейната натрапчивост ме ядосва до смърт. След като мъжът ѝ почина, тя сякаш се залови да опекава всички около себе си, а това отрова живота ни. Има просторен апартамент в центъра на Пловдив, но аз реших: по-добре тесна, но наша. Не искам сянката ѝ да стои над нашия дом.
Огледахме си тристаен апартамент в нов блок. Едната стая беше малка — идеална за гардероб, за който винаги съм мечтала. Но свекърва ми, Радка Иванова, се разсърди. Каза, че да правим там гардероб е глупост. «А къде ще спимат гостите? Ако дойдат роднини?» — повтаряше, гледайки ме пронизително. Веднага разбрах: мисли за себе си. Напоследък оставаше у нас до късно, сякаш не искаше да се прибира в празния си апартамент. Думите ѝ звучаха като присъда: ако вземем тристаен, тя ще се върти постоянно у нас, а може би и ще се настани за постоянно.
Не съм сляпа — виждам накъде отива всичко. Радка е сама, и нейната грижа се превърна в задушаващ контрол. Обажда се по три пъти на ден, «проверява» как сме, носи ненужни съвети и дори се опитва да ни казва как да обзаведем бъдещия ни дом. Не искам да го споделям с нея! Ние с Иван купуваме жилище, за да градим своя живот, а не да угаждаме на прищевките ѝ, колкото и «мила» да изглежда.
Поставих ултиматум: никакви тристайни. «Искам твоята майка да я виждам само по празници — казах му. — Ако толкова иска стая за гости, нека си я направи у себе си.» Той се опитваше да ме разубеди, казваше, че майка му просто иска да е близо до нас, че остарява и ѝ е тежко сама. Но аз не се преклоних. Не съм готова да жертвам покоя си заради нейната натрапчива «грижа». По-добре без гардероб, отколкото да превърнем дома си в нейно поделение.
Ако дойдат гости, нека спят на надуваемо дюше. А ако свекърва ми реши да остане за вечерта, ще намеря хиляда причини да я изпратя вкъщи. Това е нашият дом, нашият живот, и няма да позволя на никого — дори и на нея — да ни отнеме правото да бъдем господари.