Кухненски разкрития: истина, разбила годежа

**Разкритие в кухнята: истината, която разби сгодея**

Оня вечер, когато приятелят ми от детство Руслан дойде на гости, всичко започна като обикновена среща между стари съдружници. Седяхме в кухнята, припомняхме училищните години, смеехме се и си наливахме по едно ракия. Беше уютно и искрено, като в стара приятелска компания.

И тогава вратата се затрупа.

„Невестата ми е тук! Сега ще те запозная с нея,” — радостно каза Данчо.

В кухнята се появи една стройна млада жена. Руслан внезапно замръзна. А тя, като го видя, сякаш за момент остана без дъх.

„Запознай се, това е Руслан, приятелят ми от детство!” — весело продължи Данчо.

„Много ми е приятно,” — прошепна тя, напрегнато. Казваше се Ралица. И почти веднага излезе, без да каже нищо повече.

Щом вратата се затвори зад нея, Руслан извади телефона си:

„Данко… Трябва да ти покажа нещо.”

Пусна видеото и обърна екрана към мен. За секунда лицето ми побеляна, сякаш видях дух.

**Неделя по-рано.**

„Здравей, свободен ли си?” — чух познатия глас.

Макар че бяхме години без да се видим, откакто Руслан замина да работи във Варна, бих го poznal дори ако ме събуди сред нощта.

„Руслан! Ти ли си? Разбира се, ела! Имам свободна стая, може да останеш, докато си намериш квартира. И ще те запозная с Ралица — годеницата ми. Между другото, тя е от твоя град.”

„Ето я случайността,” — засмя се той. „Добре, очаквай ме след седмица.”

Когато разказах на Ралица за приятеля ми, тя изглеждаше притеснена.

„Кой ще готви за него? Кой ще чисти?” — попита капризно, показвайки перфектния си лак.

„Ние всичко си делим. И чиниите, и прането. Руслан е възрастен човек, не дете. Ще се справи.”

„Гледай ми се,” — рече мрачно и излезе.

Срещата ни мина топло. По пътя от гарата бъбрихме, смеехме се, разправяхме си за живота. Вкъщи извадих бутилка — „за срещата”.

„Само малко, утре имам среща за работа,” — предупреди ме Руслан.

До вечерта когато Ралица се прибра, вече бяхме почистили кухнята, заварихме си чай и пуснахме мача.

„Ралице, запознай се — това е Руслан.”

При поглед към него лицето й се изкриви, но се оправи бързо:

„Познаваме се. Варна. Здрасти, Руслан. Не очаквах.”

„Нито аз,” — усмихна се той.

„Какво има за вечеря?” — рязко смени темата и изчезна в спалнята.

По-късно, когато останахме сами, я попитах:

„Какво става, Ралице? Откакто дойде, не си на себе си.”

„Няма да ми повярваш,” — прошепна.

Но след настоявания ми разказа: преди време тя и Руслан имали кратка връзка. Той бил натрапен, а когато го отхвърлила — започнал да разпространява слухове, опитвайки се да я опозори.

„И на теб ще ти разкаже нещо, сигурен съм.”

„Руслан? Не му е стил…”

Ралица заплака, скочи и започна да си сгъща дрехите.

„Ако не ми вярваш — между нас всичко е свършено. Или аз, или той. Избирай.”

„Чакай… Ще говоря с него утре. Ако е вярно, ще го изгоня.”

„Значи все още се съмняваш?!” — извика тя, хлопна куфаСлед тази нощ разбрах, че доверието е като огледало — веднъж счупено, дори и да го залепиш, пукнатините ще се виждат завинаги.

Rate article
Кухненски разкрития: истина, разбила годежа