Кучо Започва да Лае в Средата на Нощта и Лайното Става По-Интeнзивно сутрин
Около четири часа на сутринта, едно куче започна да лае зад дома. До пет часа лайното стана по-силно. Хората се събуждаха за работа, раздразнени от шума. До пет и половина вече жителите излизаха от къщите си, тръгвайки на работа.
Първи излязоха мъж и жена, вероятно съпруг и съпруга. Решиха да разберат какво предизвиква толкова врява. Вървяха малко към гаражите и забелязаха кучето. То лаеше безспирно, с муцуната насочена към къщите. Зад него, един мъж беше паднал на земята. Двойката се втурна към кучето, разбирайки, че то се опитва да призове помощ.
Колкото повече се приближаваха, толкова по-яростни ставаха лаета. Беше немска овчарка сериозно куче, трудно за сближаване. Жената предложи да се извика линейка.
Бързата помощ пристигна скоро. Слезли от колата, жената ги предупреди за кучето. Въпреки това, когато се приближиха до ранения, то спълна да лае. Приближи се до стопа, седна до нея и замлъкна.
Лекарките къкнаха предпазливо, дължайки едно око на кучето. Мъжът, младеж на около 35 години, беше с телесна травма и кърве в корема. Бързо му оказаха първа помощ. Кучето само наблюдаваше.
Междувременно, малка група любопитни вече се беше събрала на безопасно разстояние. Никой не посмя да се приближи.
Една от медичките донесе носилка. Вдигнаха мъжа внимателно, но не можеха да вземат кучето. То ги гледаше, но правилата бяха ясни. Линейката тръгна бавно, а животното затича след нея, понякога изоставайки, понякога настигайки.
Пристигнали в болниата, линейката спря пред портала. Охранителят вдигна бариерата, но кучето спря пред него.
Това е кучето на ранения, обясни шофьорът.
И какво да правя с него? промърмори охранителят, преди да извика: Седи! Мирно!
Немската овчарка се поколеба, но се подчини. Седна пред портала и само гледаше как линейката изчезва. След час чакане, легна до стената, без да пречи.
Охранителите го наблюдаваха от начала, но, разбирайки, че няма да нахлува, само от време на време го поглеждаха.
Какво ще правим с него? попита един.
Нищо. Ако иска да стои, нека стои.
Ама ако стопанинът се бави?
Умен е. Ще си тръгне скоро.
Горкото. Да му дадем ли храна?
Ако му дадеш, ще създадеш проблем.
Кучето само ги наблюдаваше, будно.
Четиридесет минути по-късно, единият охранител се върна с новини.
Мъжът вече е опериран. В реанимация е, но е стабилен. Донесох му малко храна.
Постави чиния с луканка и вода до дървото. Кучето загледа яденото, но не помръдна.
Хайде, яж. Можеш да пиеш вода. Охранителят се опита да си спомни командите.
Животното стана, но още се колебаеше. Погледна мъжа, храната и портала. Пак седна.
Както искаш.
Постепенно кучето се приближи до чинията и започна да пие вода.
Седмица по-късно, стопанинът вече беше в стая, възстановявайки се. Липсваше му приятелят му, но нямаше как да знае за него.
Живееха заедно откакто той се беше уволнил от армията поради рана. Заедно бяха служили и заедно се бяха върнали към нормалния живот. Надяваше се, че умното куче ще се оправи.
Междувременно, немската овчарка се беше преместила под дърво, все още наблюдавайки портала. Един от охранителите започна да го храни и му хрумна идея.
След смяна, отиде в стаята на мъжа.
Добър ден. Вие ли сте г-н Петров, Иван?
Да. Какво става?
Аз съм от охраната на болницата. Вашето куче още е там, чака. Храним го, но не си тръгва.
Иван се усмихна, затваряйки очи.
Мое е, да. Нина. Служихме заедно. Тя е много умна.
Вече разбрахме, засмя се охранителят, облекчен. Искате ли да й предам нещо?
Иван взе една кърпичка, протри я в ръцете и лицето си.
Вземете тази торбичка. Дайте й на Нина. Тя ще разбере.
Охранителят подаде торбичката на кучето. То подуши кърпичката дълго, преди да я отнесе под дървото и да легне върху нея.
В следващите дни, Нина чакаше. А когато Иван най-накрая излезе от болницата, радостта им беше безгранична. Преживяли бяха много заедно и знаеха, че чакането си беше струвало.
И тя чакаше.
