Когато един българин си е наумил, че няма да си променя нрава и Св. Иван Рилски да слезе, няма да стане.
Няма значение дали ти сърцето ти пращи от любов и правиш баници в полунощ за него.
Няма значение колко шансове му даваш, дали го пращаш на село да си помисли, или го оставяш да гледа мачове цяла вечер.
Нито ако му обясняваш как ти се чувстваш, говориш с търпение като лелка на опашката за хляб, или просто си ревеш в банята, докато пералнята върти.
Дори и да го глезиш с мусака и надежда, че един ден ще порасне и ще достигне до твоето ниво
Ако той е решил да си остане същия колкото последната му снимка с шапка абитуриентска
Ами просто ще си търси жена, която му дава тази свобода.
Жена, която не му поставя ребуси.
Не го кара да се развива.
Не настоява да стане по-осъзнат не бе, той е твърде уморен или твърде плах
Това не е любов, мила.
Това е кротък уют.
Това е чисто оцеляване.
Това е мъж, който избира да кара по най-прекият път
Защото ако още не си е залепил счупените парченца,
За него личната отговорност звучи като неканен роднина на Коледа,
а истинската връзка като контролно по математика.
Жено Не си въобразявай, че си прекалена, понеже си поставяш летвата високо.
Не искаш много, като търсиш:
честност, някой да си държи на думата, уважение, сигурност (не само в портфейла)
и връзка, в която растете заедно, а не само саксиите.
Това е базата, положението.
Това е минимумът.
И свестният българин почва да работи върху себе си още преди да ти поиска телефона във фейсбук.
Но когато мъжът не ще да се променя…
когато още си гали детските навици,
когато слага егото над растежа
и бяга с 200 от откровените разговори
твоята сила ще го респектира.
Твоята яснота ще я чуе като укор от класната.
Твоите граници са му като таралеж в гащите.
Не защото ти грешиш
а защото просто не е свикнал с жена, която знае цената си като буркан зимнина.
И непременно вместо да се опита да порасне ще се отдръпне.
Вместо да пробва да те разбере ще ти каже, че си прекалено чувствителна.
Вместо да се стегне ще търси някоя, която иска по-малко
Дава повече
И не иска развитие.
Щото тъй е по-лесно.
По-спокойно.
По-удобно, все едно си с пантофи на балкона.
Някоя, която може да я ръчка както си ще.
Някоя, която преглъща.
Някоя, която си мълчи като на роднинско събиране.
Но не му позволявай да ти бута самочувствието като домати на пазара.
Не позволявай неговият избор да те докара до съмнения дали ти си проблемът.
Понякога не си малко за него
Просто си била твърде много за онова негово аз, в което му е удобно и леко като на диван след Великденската вечеря.
Ти си истинско огледало, мадам.
А той не е готов да гледа право в него.
Защото през теб вижда не само каква си
А ми ужаси се и какъв и той може да бъде, ако скочи да се развива.
Така че пусни го.
Нека си стои в златната среда, ако това му е комфортът.
Но ти не се изкривявай, само и само да се наместиш в живота на мъж, който не ще да расте.
Ти не си много жена
Той просто не е научил що е то да си истински мъж.
И това, повярвай не е твоята тежест за носене.
