Преди време, в един спокоен български град, бяхме много млади. Често си спомням как някои хора просто нямаха желание да се променят, колкото и да им дадеш от сърцето си. Независимо колко обич влагаш, колко пъти протягаш ръка, предлагащ им още един шанс, пространство, време Колко често изричаш нуждите си спокойно, обясняваш с добри думи или оставяш сълзите тихо да се стичат по бузите, мислейки си, че любовта ще го докосне и ще го издигне до твоето ниво.
Спомням си, че ако един човек реши да остане същият, нищо не може да го разклати. Ще намери жена, която ще го остави да бъде такъв, какъвто му е удобно. Някоя, която няма да му поставя въпроси. Няма да иска израстване. Няма да държи на чувствителността и зрелостта, която му липсва, дали от страх, дали от мързел.
Това не е любов, това е навик. Това е бягство, начин на съществуване. Един такъв човек върви по най-лесния път защото, когато душата ти е пълна с незараснали рани, приемаш всяка отговорност като натиск, а всяка истинска връзка като заплаха за комфорта си.
Жено не бъркай собствените си ценности с прекомерност. Не е прекалено, когато търсиш искреност, стабилност, уважение, спокойствие на сърцето и връзка, в която и двамата растете. Това е основата. Това е най-малкото. Един истински мъж започва да изгражда тези неща преди да поиска да стане част от твоя свят.
Ако обаче не е готов, ако още тъне в инфантилните си навици, ако слага егото си над растежа и подминава трудните разговори твоята самоувереност ще го плаши. Твоята категоричност ще чуе като упрек. Границите ти ще вземе за отхвърляне.
Не, ти не бъркаш. Той просто не е срещал жена, която знае стойността си. И вместо да израсне, ще се отдръпне. Вместо общуване, ще те нарече “прекалено емоционална”. Ще избере следващата, която дава повече, иска по-малко и никога не поставя условия. Защото това е по-лесно. По-сигурно. По-безопасно.
Ще потърси жена, която може да бъде манипулирана. Която ще мълчи и ще стиска зъби. Но не допускай това да разклати вярата ти в себе си. Не оставяй чуждите решения да създадат пукнатина в самоуважението ти. Не винаги става дума, че не си била достатъчна за него просто си изпреварила онази негова част, която не иска да порасне.
Ти си огледалото. И той не е готов да се огледа в него защото чрез теб не вижда само кой си, а и кой може да бъде, ако посмее. И затова е по-лесно да си тръгне.
Остави го да стагнира, ако това е неговият избор. Но не се смалявай, за да се съобразяваш с живот, в който няма място за твоето израстване. Ти не си “прекалено” той просто не е достатъчен. Това не е твоята тежест. Така беше някога, а и днес го помня ясно.






