Известно е, че веднъж моята баба получи виене на свят и лекарят, пристигнал с линейката, реши да не рискува и я отведе в болницата. Там ѝ обясниха подробно, че на тази възраст да тича енергично по театри с възрастни приятелки е просто неприлично. Смъртта не е далеч и е добре да я посрещне, както трябва – в собственото си легло, а не на покер парти у приятелка.
Баба реши да умира разумно и със стил. На първо място, тя купи цял куп лекарства и ги нареди на нощното си шкафче. Въздухът веднага се насити със силния аромат на валериан.
На второ място, тя ангажира всички нас, жертвайки времето и нервите си, да ѝ помагаме в тържествения процес на умиране. Тя капризничеше, изискваше нови лекарства, повикването ту на лекар, ту на нотариус. Майка ми вече се измаряше, опитвайки се да удовлетвори всички нейни капризи и все пак да я убеди, че за умиране е рано. Бабата обаче завърташе очи и молеше да ѝ капна още малко валериан.
Но един ден в стаята на баба се появи старата ѝ приятелка Нинка. Слава богу, бях тогава у тях и имах щастието да видя всичко това с очите си.
— Чух, че най-накрая си решила да умираш — попита тя с плътен глас, — похвално. Все някой от нас трябва да направи първата стъпка към отвъдното, за да може да разузнае. Но кажи ми право – наистина ли смяташ да лежиш в ковчега в такъв ужасен вид? Баба изръмжа, че ѝ е все едно в какъв вид ще лежи в кутията.
— На теб може да ти е все едно — отвърна Нинка, — но аз ще трябва да гледам този ужас! Още повече, ще трябва да го целуна! Какво ще кажат хората?! Те ще си помислят, че са дошли на прилични погребения, а се оказва подло измамени. Просто няма да мога да ги погледна в очите!
— Че каква е връзката с хората? — възкликна баба.
— Защото ще дойдат, мислейки, че погребват Нинкина приятелка, а Нинка не дружи с всеки. Но като те видят, ще помислят, че им е подложен някакъв различен труп и ще се обидят! Между другото, защо имаш толкова много лекарства? Нима се отравяш с тези гадости?
— Опитвам се да облекча страданията си — опъваше се баба.
— Опитваш се напълно да си разрушиш черния дроб – а от болен дроб ужасно се разваля цветът на лицето. Искаш ли, като те видят в ковчега, хората да избягат ужасени?
Баба помисли и се съгласи, че в ковчега е по-добре да лежи с добър тен на лицето. Приятелката ѝ предложи да излязат на улицата, за да си наваксат със здравословен руменец, който ще изглежда много добре на последното ложе.
С отворена уста гледах как моята, само допреди малко умираща баба, се смъква от леглото и тръгва към банята, от която се отказваше последните три седмици. А Нинка, с презрително присвити устни, ми нареждаше да събера цялото бельо от леглото, за да го пратим на пране… А на тях самите да приготвя две чаши силно кафе, в които да капна нещо конячно-съживяващо, около петдесет грама. Защото, конякът влияе добре на тонизиране на нервната система. А, както вече разбрахте, в прословутия ковчег е по-добре да лежиш със здрави нерви и крепко сърце…
Най-добрата приятелка толкова се замисли за предстоящите бабини погребения, че няколко седмици упорито я подготвяше за тях. През това време посетиха фризьор, масажист и козметичен салон. Ходиха по магазини и разпродажби, купиха куп симпатични неща, които несъмнено ще бъдат полезни в отвъдното, такива като шапка с воал, ръкавици, козметика.
Така че за собствените си погребения баба вече не се тревожи, защото знае, че всичко ще мине на най-високо ниво. А за да минава времето по-бързо, тя отново поднови разходките си по приятелки, покер партиите и веселите пикници. Казва, че ако смъртта толкова настоява, нека сама я намери… Въпреки това, смъртта засега не бърза да я търси – вероятно баба все още няма достатъчно добър тен за това…
