Наскоро посетих сина си Христо. Всъщност, дойдох, за да му помогна. Христо реши да сложи нови тапети и ме помоли за помощ. Разбира се, не можех да откажа на сина си.
Взех си отпуска от работа и тръгнах към Христо. Той живее на 250 километра от мен. Пристигнах в сряда. Имахме няколко дни, за да свършим всичко. Бяхме уверени, че ще успеем да завършим навреме.
Първия ден сложихме тапетите в една стая, на следващия ден – в друга. Един вечер, неочаквано звънна телефонът. Синът ми взе слушалката и каза:
– Да, идвай! Чудесно! Ще се радвам да ви видя всички! Запознай се с новите ми приятели! Те сами ще донесат храна!
Попитах:
– Кой е това?
– Гости! Пет души! И дотогава трябва да сме сложили тапетите в тази стая.
Бях просто шокиран:
Христо! Какви гости?! Нямаме храна! В хладилника имаме само омлет! И той няма да стигне за всички!
– Не се притеснявай толкова, тате! Всичко ще бъде наред! Гостите ще донесат храна! А ние само ще трябва да приготвим чиниите и чая.
Бях много изненадан. Свикнал съм с друго: че когато каниш гости, трябва да купиш продукти и да сготвиш много храна. Но синът ми каза, че за тях е различно.
Имахме време да сложим тапетите, да се освежим и да се приведем в порядък. А след това започнаха да пристигат гостите на сина ми. Всеки донесе по две ястия. Един донесе боб чорба и мусака, друг – шопска салата и баничка, трети – кебапчета и картофена салата. А Христо просто сложи чайник, мед и захар на масата. Оказа се, че за случая Христо беше купил еднократни чинии.
Трапезата стана богата. Всички ядоха с удоволствие, след това пиха чай. А после една жена запя, и ние запяхме заедно с нея. Вечерта се оказа много весела, семейна и трогателна.
След това всеки гост прибра своите чинии и си тръгнаха. А ние с Христо измихме само чашите и лъжиците, а чиниите просто изхвърлихме в коша за боклук. Това не отне повече от десет минути.
После попитах Христо: кой го е измислил? А той ми отговори:
– Преди и ние така посрещахме гости, както ти казваш. Но това е толкова трудоемко и скъпо. И така се съветвахме с приятелите и решихме да се събираме поред вкъщи на всеки, и всеки трябва да донесе по две ястия. На домакина остава само да приготви чиниите и чая. Започнахме така да се срещаме, всички ни хареса и сега така се срещаме постоянно!
И на мен много ми хареса. Разказах за това на моите приятели и познати. Но на тях защо не им допадна. Жалко!
Те дори отказаха да опитат такива срещи. А ми се струва, че е много добра идея.