Как тъщата ни отмъкна сина.
Откакто нашият син се ожени, забрави, че има родители. Вече все е при тъщата. Тя постоянно има жизнено важна нужда от него едва ли човек може да си представи как е оцелявала, преди дъщеря ѝ да се омъжи за нашия син.
Синеокият ни е женен вече повече от две години. Още след сватбата младите заживяха отделно в апартамент, който купихме за сина ни, когато беше студент в София. Винаги е получавал от нас подкрепа и разбиране. Даже още преди сватбата заживя сам, защото жилището беше близо до офиса му.
Не мога да кажа, че снаха ми Цветелина ми беше особено симпатична, просто ми се струваше твърде незряла за семейния живот. Нашият син Данаил беше по-голям от нея с две години, а тя често се държеше като дете или се цупеше без причина. Постоянно се чудех как ще върви напред с това голямо момиченце.
После като се запознах с нея и майка ѝ леля Мария ми стана ясно с какви хора си имаме работа. Мария, също на моите години, живее като пълнолетен първолак. Ако сте срещали такива хора поне на 60, ама душа на пубер. В деня на сватбата на дъщеря си вече беше минала през шести развод явно рекорда на квартал Люлин.
Истински теми с нея не хванахме тя си живее в някакъв свой сериал, но поне не се натрапва. Разменихме си стандартните поздравления и толкова.
Първите червени светлини светнаха още преди сватбата, щото все Данаил трябваше да ходи у тъщата ту капе кран, ту контакт трябва да се смени, ту паднала рафт в кухнята. Отначало примижавах айде, няма мъжка ръка там, какво да правиш? Но щом апартаментът на леля Мария стана като строителен обект на годината, се усъмних. А нашият престана да ни обръща внимание все имал да спасява майката на жена си. После взеха да карат всичките празници у тъщата у нас, само аз с баща му и баба му класика!
Полу-бедата е, че синът ни спря да идва на семейни събирания, ама вече и на молбите ни за помощ се правеше на зает. Купихме хладилник писахме му да помогне да го вдигнем до апартамента. Първо каза да, после звъни: Мамо, не става, с Цветелина ще ходим при мама ѝ, пералнята ѝ протича.
Мъжът ми звънна на Данаил; чух как Цветелина казва: Не можеха ли вашите да си викнат хамали? Нашият дойде, ама беше ядосан като морска свиня.
Тате, не можа ли да викнеш хамали? Че сега на мен да ми се падне да мъкна?
Човекът ми не издържа и му вика: Виж сега, може твойта тъща съдомиялна да не различава от копирна машина, ама овце води като стар козар и то една точно! Данаил се нацупи, тръшна вратата и си тръгна. Аз не се намесих, макар да мислех като мъжа си новите ни роднини са увиснали на врата на нашия, а той у тях е санитар, техник и водопроводчик, а нас забрави!
След тази кавга не говори с баща си вече две седмици. Баща му се закле първи да пада на колене няма, а аз се чувствам като между чука и наковалнята. Мъжът ми е прав, ама май можеше по-меко да го каже сега синът ми се сърди и не иска да го види, а заради такива глупости не смятам да си загубя детето.
Така стоим баща със засегната гордост, син със скръстени ръце, и само тъщата, както винаги, си е екстра!






