Иван Димитров, нашият съсед от вилата в Златни пясъци, винаги е бил известен с гостоприемството си и майсторското приготвяне на скара. Тайната му рецепта, научена по време на служба в Гърция, правеше ястията му невероятно вкусни. Но добрето му сърце му изигра лоша шега – някои роднини започнаха да злоупотребяват с гостеприимството му.
Всеки уикенд, щом засечеха дима от скарата в двора на Иван, неговите братовчеди със семействата, живеещи наблизо, се появяваха без покана. Охотно предлагаха помощ с готвенето, но участието им се свеждаше само до дегустация и изпразване на масата. Никога не носеха нито храна, нито напитки, разчитайки изцяло на щедроста на домакина.
Иван, възпитан и тактичен човек, търпеше дълго, надявайки се, че роднините ще проумят колко е нетактично. Но когато посещенията станаха твърде чести и натрапчиви, реши да им даде урок.
Една събота, знаейки, че неканените гости ще дойдат пак, приготви специална „изненада“. Разпали скарата със стари, влажни дъски, останали след разбирането на стар плевник. Димът от тях беше плътен и с отвратителен мирис.
Както очакваше, роднините не закъсняха. Но щом стъпиха в двора и усетиха задушливия смрад, започнаха да се връщат и си гледат. Опитите им да се преструват, че всичко е наред, спряха бързо, когато димът стана още по1-силен.
„Ванко, днес димът нещо… особен“, забеляза единият братовчед, прикривайки носа с ръка.
„Да, дървата са мокри и стари. Но нищо, ще пламнат скоро“, отвърна Ивае с равнодушен тон, подхвърляйки още злополучни дъски.
След минути, когато очите им се просълзиха, а дрехите смърдяха, гостите започнаха да си измислят извинения.
„Ох, забравих, трябва да стигна до магазина преди да затворят“, обърка се единият.
„А при нас че тече кранът, трябва да го оправим“, подхвана съпругата му.
Скоро цялото „вторжение“ се изпари, оставяйки Ивана сам. Той поОще същата вечер, докато гризваше сочни кебапчета под мирното небе, Иван Димитров усмихна се и си помисли, че понякога малко хитрина е най-добрият учител.
