“Как смееш? Историята на един пукнат брак”
– Стига толкова! – изрева се Илия, удряйки юмрук в масата, а порцелановите чинии в кухнята подскочиха от удара. – Направи така, че никога повече да не я виждам!
– Сериозно ли говориш? – Мариана го погледна с мрачен поглед, гласът ѝ трептеше от гняв. – Не знаеш ли, че и аз живея тук и имам право да каня когото си искам?!
– Докато живееш, – ръмна той.
– Е, така ли е?
– Казах всичко, – отвърна Илия и, изправяйки се рязко, събори стола. Излезе от кухнята, удряйки вратата със сила.
Мариана остана сама. Сърцето ѝ лупаше в слепоочията. Думите на съпруга ѝ звъняха в ушите ѝ като плесница. “Докато живееш”… Как смее?
Радка – най-добрата ѝ приятелка от детство. Заедно са израстнали в Русе, криели са се от бурята под един чадър, спели са една при друга, измъквали са се от забавни гафове, които дори трудно се спомнят без смях. А сега Илия иска да я изреже от живота си?
Защо? Само защото Радка не е омъжена? Защото не седи вкъщи с мусаки и четки, а ходи на срещи, смее се, живее? Какво, че приема подаръци от ухажори? Това е нейният живот, нейните правила.
Мариана му беше разказвала за всичките им момичешки каши. Той самият се смееше! А сега изведнъж – забрана? На какво основание?
Влезе в хола, решена да сложи край на недоразумението.
– Илия, не сме приключили. Обясни ми, защо толкова се ядосва на Радка? Какво ти е сторила?
– На мен?! – той се усмихна горчиво. – Да не ми е нужно! Просто стига си я водила у нас.
– Обясни се.
– Наистина не разбираш? – той скочи, сякаш готов да излети навън, дори с домашните си обувки. – Твоята Радка е празна глава. Сменя мъжете като чорапи. Живее на гърба на другите. И ти ѝ се радваш. Другарка си ѝ. Което значи – одобряваш.
Мариана мигна, смаяна:
– Илия, сбърка ли си ума?! Обичам те, не ми трябва никой друг!
– Разбира се. Обичам, не мога. Ама завиждаш – и на Радка, и на твоята Гергана!
Мариана пламна:
– Какво общо има Гергана?!
– Има, защото и на нея няма място в моя дом!
Мариана застина. Всичко се изясни. Гергана, по-малката ѝ сестра, беше попаднала в един скандал. Срещала се с мъж, надявала се на семейство. А той се оказал женен, с две деца. Когато истината излезе, вкъщи се дигна скандал. Всички я осъждаха. И изненада – мъжът изчезна с семейството си в друг град, но… ѝ подари апартамент. Малък, но в центъра на София.
Тогава всички внезапно замлъкнаха. Дори някой похвали: „Поне постъпи благородно“. Мариана, разбира се, беше разказала на Илия, и явно не скри восхищението си.
– Е, кажи нещо! – ръмна Илия, връщайки я към действителността.
– Ще ти кажа: Гергана е възрастна, сама решава с кого да бъде и какви подаръци да приема.
– Естествено! Взе си апартамента – и е щастлива. А ти не завиждаш ли? Същата ти блещяха очите, когато ми разказваше!
– Глупости. Представи си, че имаш приятел, който постоянно сменя жени, води ги по ресторанти. И твоят брат, баща на две деца, изведнъж подарява на една от тях жилище. Харесва ли ти?
– Не ме интересува. Това е техен живот, не мой, – тихо отвърна Мариана.
– Е хубаво. Но в моя дом тези дами нямат място повече. Нито твоята Радка, нито Гергана!
Мариана не отговори. Отиде в банята, пусна вода и заплака. От отчаяние, от безсилие, от това, че любимият ѝ човек не само не я чува – а я съди. Съди по откъслечни мисли, по собствени фантазии. Не я вижда като жената, която стои до него всеки ден, подкрепя го, готви, слуша, живее с него. Вижда само сянката на чужди поступки.
И сега какво? Развод? Или мълчаливо да се подчини и да предаде тези, които са били до нея през целия ѝ живот? Изглежда, няма избор. Но мисълта, че ще се превърне в предател на самата себе си, беше най-страшното.