Мария беше вече на 60 години. Време беше да се пенсионира, но не бързаше с това. В този ден приключи смяната си, преоблече се и тръгна към вкъщи. Валеше като из ведро, а тя нямаше чадър. Сложи качулката си и тръгна към автобусната спирка. Изведнъж чу бебешки плач съвсем малко бебе лежеше на пейката.
Взе вързопчето в ръце и започна да го успокоява. След това се върна обратно на работа, защото бебето беше мокро. Извика педиатър, за да прегледа детето. Това е момче. Около две седмици е. Напълно здраво бебе. Не разбирам защо някой би го оставил каза докторът. Такова дете има нужда от любов и грижа.
Мария реши да остане на дежурство през нощта; така или иначе, нямаше да може да заспи. Точно тогава пристигна полицията и трябваше да даде показания. През цялото време Мария не пускаше бебето от прегръдките си.
Два часа по-късно полицаите се върнаха с едно младо семейство. Момичето плачеше, а момчето беше пребледняло.
Да го видим. Може би е нашият каза момичето.
Сложиха престилките си и отидоха в детското отделение. Като видя сина си, момичето избухна в сълзи. Майката прегърна детето и не искаше да го пусне. Мария нищо не разбираше. Тогава полицаят ѝ обясни:
Теодора и Кирил се срещаха тайно, защото родителите им бяха против връзката им. Родителите на Теодора някак си го приемаха, но майката на Кирил правеше всичко възможно да откаже потенциалната снаха. Когато се роди момчето, си мислеха, че майката на Кирил ще омекне и ще се зарадва на новината. Уви. Тя беше убедена, че Теодора има дете от друг. Разбира се, това не беше вярно. Един ден тя оставила младите да отидат на кино, а самата тя се възползвала от момента и оставила бебето до болницата.
Така завършва историята. Най-вероятно момченцето никога няма да види баба си повече.
