Извини, Никола, че на рождения си ден не можах да дойда, ама блъснах дете на пътя, – каза Виктория, като набързо изпи чашата ракия. – Работих на новите строежи, качих се в колата и щом тръгнах, това дете се появи пред мен на предния капак.
Представяш ли си? За щастие, карах бавно. Излязох да видя какво става – момчето беше живо и го попитах как е, а то каза, че всичко е наред. Малък рижав къдравелко, на около шест години.
– Къде са родителите ти? – попитах.
– Мама е вкъщи. Вечеря приготвя, – отговори.
– Хайде, да вървим, – казах, – при мама. Ще решаваме какво ще правим.
Той ме заведе до входа на блока си, посочи ми вратата на апартамента, а сам се скри зад мен. Звъня, отвори ми жена. Красива, такива не съм срещала досега, но някак си изтощена, ако мога така да кажа. Очите ѝ не блестят, разбираш ли?
– Извинете, – казах, – стана малък инцидент. Само не се плашете, моля, блъснах с колата ви сина ви. Той е добре, ето го, – извличам детето иззад гърба си. – Но, може би искате да се обадите на полиция?
– Не е нужно, – каза тя тихо. – Това е петият път, когато става така.
– Какво?
– Христо, иди в стаята си, – каза му строго. – А вие заповядайте в кухнята. Чай ли искате? Или кафе?
И да ти кажа, чаят, който тя направи, беше чудесен. С билки.
– Извинявайте ни, – каза Ирина, така се представи тя. – Христо чу преди няколко дни как се оплаквах на приятелката си, че ми е трудно без съпруг, и реши по този начин да ни намери татко. Вие сте петият мъж, пред чийто кола скача. Двама почти инфаркт им докара. Казвам му, че не ми трябва никой освен него, но той е инат, цял дядо си е. Ако си вкара нещо в главата, край. Ами, колата поне не е силно повредена? Да платя за ремонта? Не? Добре, както кажете.
Седи срещу мен, гледам я и разбирам – влюбих се. Няма да повярваш, Никола, за първи път пред мен седи моята жена. Уморена, по домашен халат и без грим. А аз усещам, че ако я загубя, ще е като да падна от покрива.
– Знам, че всичко това звучи абсурдно, но ще ми разрешите ли като извинение да ви поканя с Христо на кино? – казвам.
– Не си струва, – отговаря тя. – Разбирате, Христо ще си науми нещо пак.
– Не ви ли харесвам? – питам.
– Не е в това въпросът. Просто… При други обстоятелства… Но се оказва, че нарочно бих избутала сина си пред коли, само и само да си намеря съпруг. Срамота.
– Да, и така аз излизам, че съм негодник, решил да се възползвам от жена в трудна ситуация, – шегувам се. – И двамата с вас в ада ще горим. Но ако всичко е така, може ли да изгорим в един и същ огън?
Не помня какво още казах, но на другия ден ги взех и ги заведох на кино да гледат „Трансформърс“. После на ресторант. После…
Накратко, Никола, идвам заради сватбата ни през юни. Фотограф ни трябва. Ще се справиш ли? Виж колко са фотогенични.
Виктория извади телефона и ми показа снимка на смеейки се червенокоса красотица и седящото до нея момче.
Сега съм сигурна, че Купидон няма крила. Но има куп рижави лунички и му липсват два млечни зъба. И се казва Христо. А фамилията му… Е, скоро Витя ще му даде своята. В това няма съмнение…
