Излишно е да казвам, че всичко това е моя вина! сестрата на приятеля ми плаче отчаяно. Дори не съм си представяла, че може да се случи нещо подобно! А сега нямам никаква представа как ще продължа напред. Не знам как да се оправя, без да загубя достойнството си.
Преди няколко години сестрата на приятеля ми се омъжва.
След сватбата се решава младоженците да заживеят при майката на мъжа. Родителите му имат голям тристаен апартамент в София и само един син.
Аз ще си запазя една стая, останалите са ваши! казва свекървата. Всички сме интелигентни хора, сигурна съм, че ще се разберем.
По всяко време можем да се изнесем! тогава казва съпругът на жена си. Не виждам нищо лошо да опитаме да живеем с майка ми под един покрив. Ако не стане, ще наемем квартира…
Така и правят. Оказва се обаче, че съвместният живот е доста труден. Свекърва и снаха се опитват да намерят общ език, но положението ежедневно се влошава. Натрупаното напрежение избухва на моменти, а караниците стават ежедневие.
Каза, че ако не успеем да се разберем, ще се изнесем! изобщо не сдържа сълзите си жената.
Ами, нали не сме го направили още? отвръща хладно съпругът. Това са дреболии, не е разумно заради тях да се местим.
Точно година след сватбата, жена му забременява и ражда здрав син.
Появата на внука съвпада с момент, в който свекървата напуска старата си работа, а нова не може да си намери в нейната възраст хората трудно си намират работа в България. Така снаха и свекърва са принудени да прекарват денонощията заедно вкъщи, защото и двете нямат къде да ходят. Това напрежение още повече влошава атмосферата.
Съпругът само вдига рамене и слуша оплакванията той е единственият, който носи пари вкъщи.
Сега не можем да оставим майка ми сама тя няма никакви доходи. Не мога да я захвърля и в същото време не можем да си позволим да плащаме наем и да й помагаме. Когато тя намери работа, ще си тръгнем!
Но търпението на младата жена постепенно се изчерпва. В един момент тя събира нещата си и тези на сина си и отива при собствената си майка в Пловдив. Когато излиза през вратата, казва на съпруга си, че повече няма да влезе в дома на майка му. Ако държи на семейството си, нека намери решение.
Жената вярва, че съпругът й ще оцени ситуацията и веднага ще се опита да я върне обратно. Но много греши.
Вече повече от три месеца тя живее при майка си, а мъжът не е направил опит да я върне. Той остава при майка си, разговаря с жена си и детето по видеовръзка след работа, а през уикендите ги посещава в Пловдив.
Така мъжът получава навниманието и обгрижването на две жени едновременно, дори майката изпитва истинско състрадание към внучето, което снаха му е оставила, но иначе не носи отговорност за него. В този случай, съпругът печели! А свекървата вероятно води чудесен живот, понеже на практика нищо не губи!
А младата жена не е щастлива. Тя обича съпруга си, макар и да знае, че не постъпва правилно.
Какво си очаквала, като си си тръгнала? казва й той. Можеш да се върнеш, когато пожелаеш.
Но изглежда, че съпругата не възнамерява да напусне майка си и да наеме квартира. Засега е по майчинство и няма достатъчно средства.
Дали това е краят на тяхното семейство?
Възможно ли е според вас тя да се върне при свекърва си и излезе със запазено достойнство от тази неприятна ситуация?






