Жена ми има изключително труден и непреклонен характер. Нейните постоянни караници и намеси в живота ни направиха така, че аз и съпругата ми дълго време трудно намирахме спокойствие. Въпреки неодобрението ѝ, се наложи да живеем заедно след сватбата заради семейни обстоятелства. Често участвахме в събиране на горски плодове, най-вече за зимнина, но каквото и да останеше от реколтата, рядко стигаше до нашата собствена малка фамилия.
В началото присъствах на тези излети само през уикендите, тъй като работех през седмицата. След раждането на дъщеря ми обаче, бях принуден да ходя почти ежедневно. Тъщата настояваше да берем плодовете рано сутрин, независимо че през деня в гората ставаше задушно, пълно с комари и локви, и почти никаква защита не се осигуряваше. Всички набрани плодове си ги прибираше тя, запазвайки ги за себе си във фризера.
Ситуацията излезе извън контрол, когато най-накрая говорих с нея за нашите финансови нужди, понеже и ние имахме нужда от подкрепа. Това доведе до много неприятен разговор, а тъщата ми реши да си отмъсти, като ни сервира супа с почти незабележимо количество месо за обяд. Почувствах се унижен и разочарован, затворих се в банята и изплаках гнева и горчивината си.
В крайна сметка заедно със съпругата ми решихме да наемем апартамент и да се отделим от тъщата ми. Това ни донесе огромно облекчение и позволи да водим спокоен и хармоничен живот. Виждахме се с тях от време на време, но винаги отказвах чаша чай в дома ѝ моят тих протест срещу отношението ѝ към нас. Сигурен съм, че тя знае причината за моето поведение, но едва ли се вълнува.
Сега, премисляйки всичко, съм научил, че истинският мир в семейството се постига, когато всеки уважава личното пространство и нуждите на другите. Какво мислите кой е бил прав във всичко това?
