Толкова се надявахме мама да се пенсионира, да замине на село и да остави на мен и мъжа ми нейната тристайна панелка!
Искам да ви разкажа за моята съседка Велина. Тя вече е на 68 години. Живееше сама в апартамента си с три стаи. Наскоро Велина даде жилището си под наем и отиде на екскурзия.
Дъщеря ѝ дойде при мен и въздъхна тъжно:
Какво прави майка ми, бе? Направо ме разочарова! Свекърва ми сега ми вика, че и аз на стари години ще откача. Цял живот повтаря ябълката не пада по-далеч от дървото. А ние с мъжа ми, тъкмо си взехме кола на изплащане! Имаме две заплати забавени в банката. Толкова разчитахме на мама да ни помогне! А тя? Даде апартамента под наем и замина да се забавлява!
Гледах на Милена със смесени чувства защо, по дяволите, майка ѝ трябва да им плаща колата? А Милена продължи:
Свекървата е бясна, че живеем у тях в нейния апартамент, а моята майка си отдаде жилището!
Усещах, че Милена чака съчувствие от мен, но според мен Велина е постъпила правилно. Всяка жена заслужава да изживее живота си както поиска. Защо все ни се струва, че щом една жена се пенсионира, трябва да стане безропотна слугиня на децата и внуците си? Не е ли малко обърнато? Попитах я:
Ама защо все чакаш някой друг да ти оправя живота? Защо не се бориш ти и съпругът ти? Защо не купихте жилище през онези 15 години брак? Свекървата сега нямаше да се сърди.
Милена въздъхна:
Надявахме се, че когато мама се пенсионира, ще се изнесе на село, а апартамента ще ни остави!
Реших да се пошегувам:
Ами ако Велина се омъжи? Имаше една нейна приятелка отиде на море в Гърция, там се запозна с един човек и ожени се. Сега живее с него в Солун и се чувства прекрасно! Кой знае, може и Велина да ѝ последва примера.
След думите ми Милена ме погледна като излязла от сън. Наскоро видях във Facebook снимки на Велина пишеше колко хубаво си прекарва и колко се радва на живота. Стана ми мило за нея. Мисля, че тя постъпи най-правилно. Възрастта не е пречка за щастие и за нови приятни изживявания
Но цялата случка ми се стори като някакъв сън аз стоя в кухнята, Милена плаче за наетата панелка, из двора минава котката Мургава с три очи, а зад блока, вместо обикновени хора, се редят портрети на баби с куфари, готови за непознати страни. Всичко бе на опаки, но дълбоко в себе си знам Велина е хвърлила старите чехли и е тръгнала към нови чудеса.






