Горчивият вкус на истината: драма в тихия ъгъл

Горчивият вкус на истината: драма в тишината на Пловдив

В уютната кухня на апартамент в покрайнините на Пловдив цареше тишина, прекъсвана само от звънтенето на лъжичката за чай. Елица, седнала до масата, разглеждаше новините в телефона си, отпивайки ароматен чай. От банята излезе съпругът ѝ, Стефан, подсвирквайки нещо под носа си. Лицето му светеше от странна радост, сякаш знаеше тайна, недостъпна за другите.

— Защо си толкова доволен? — сви очи Елица, откъсвайки се от екрана.

— Така, просто добро настроение имам, — избегна отговора Стефан, сипвайки си чай. Седна срещу нея, гледайки я с лека усмивка. — Елице, отдавна ли си проверявала имейла си?

— Отдавна, — намръщи се тя. — А защо?

— Провери. Ще те изненадам, — загатна той, отпивайки от чашата.

Елица, усетила нещо нередно, грабна телефона си. В пощата имаше само един непрочетен имейл. Отвори съобщението, прегледа го и замръзна. Чашата в ръката ѝ се разтрепери, чаят се разля по масата.

***

Елица и Стефан бяха заедно осем години. Историята им започна, както при мнозина: романтика на срещите, общ живот и след това скромна сватба. Заедно се преместиха в Пловдив, започвайки на чисто. Живееха под наем, спестяваха за собствен апартамент, споделяйки радости и трудности.

— Не можеш да се справяш с парите, — заяви един ден Стефан. — Превеждай заплатата си при мен, аз ще реша какво е необходимо за семейството.

Елица не възрази. Вярваше на съпруга си безрезервно. От този ден той пое контрола над финансите. Благодарение на неговата пестеливост те взеха ипотека и по-късно купиха парцел за вила. Живееха без лукса, но стабилно. Стефан отделяше пари на жена си за дребни разходи, а Елица знаеше: той няма да похарчи излишно за себе си.

Когато всичко се промени, тя не разбра веднага. Един ден Стефан се върна от работа по-рано, лицето му беше сериозно.

— Елице, майка ще дойде да живее при нас, — каза той. — Трудно ѝ е сама в града. Да я настаним в вилата? Къщата е добра, магазините са близо.

— Разбира се, — съгласи се Елица. Со свекърва си, Мария Иванова, имаше добри отношения, а кавги с роднини избягваха.

Седмица по-късно свекървата се премести във вилата. Елица беше заета с работа, задачите ѝ се натрупаха. Когато най-после отиде до парцела, остана шокирана.

— Мария Ивановна, какво става тук? — възкликна тя, спъвайки се в кутиите пред вратата.

— Здравей, Елице, — равнодушно отвърна свекървата. — Нищо особено. Стефан каза, че вилата ще е мой— Вилата ще е моя, затова събрах вашите неща, — отговори Мария Ивановна, гледайки я с леко съжаление.

Rate article
Горчивият вкус на истината: драма в тихия ъгъл