30април, 2026г.
Днес след спортните занятия с приятелката ми, Марина, не исках да се втурвам директно към вкъщи. Предложих й да се разходим в парка Ботаническата градина в центъра на София, а тя се съгласи: Хайде, докато си можем да видим слънцето!
Парковата алея се оказа малко отклонена от познатия ни маршрут, но защо да се отказваме от разходка? Докато се разхождахме, наблюдавахме щастливите двойки, които минаваха рамо до рамо, но нито една не ни обръщаше внимание.
Неочаквано зад ъгъла се появиха мъж и жена, прегръщащи се, а той й шепнеше нещо на ухото. Тя се усмихваше като слънце след дъжд. Мъжът беше вече слагащи се години, но все още държеше силно гърба си.
Марина погледна към мен с изпитателен поглед и вика: Хайде, Галинко, какво гледаш? Аз се оттеглих, кихнах и казах: Нищо, просто ходим. И продължихме напред.
Излязохме от парка, а аз продължих да мисля, като вмъкнато в съзнанието ми, че нещо не е наред. Връщайки се към апартамента си в квартал Люлин 9, опитах се да се успокоя, но образът на щастливата двойка ме преследваше.
Майка ми, след като ме чу в коридора, ме подбуди с твърдото: Седни за вечеря, ще се наложи да изчакаш с татко!. Той още не се бе върнал от работа, а аз се замислих над случилото се в парка. Питах се: как може любимият ми баща, когото винаги смятам за идеален, да е част от такава сценка? Дали измамата и предателството са обичайни в живота на възрастните?
Докато миех ръцете, мислите ми се събраха в план. Представих си как да изправя татко пред неговата тайна.
Майка ми отвори вратата, като се извиняваше: Съжалявам, скъпа, денят беше тежък. Тя и аз се сблъскахме в къщи, но той, Виталий Тодоров, се появи с извинения: Скъпа, днес е бил труден ден, но ще се оправяме. Тогава започнаха разговори, в които се чуваха и нотки на раздразнение.
Той се опита да ме прегърне, но аз го отблъснах: Отвали се, вечерта се охлади. Той попита: Какво се случи, момичо? Аз изречох: Нищо, просто съм уморена. Той погледна внимателно, но после се оттегли в кухнята.
Цялата вечер се задържах в стаята си, планирайки как да изкарам татко от къщата. Сънят ми се разби, като чух гласовете им в коридора: Виталий, къде отивате? На работа, спешно. Днес е събота, можеш да се присъединиш към семейството. Въпреки че вечерта беше събота, татко обеща да се върне за обяд.
Сутринта майка ми, готвейки кафе, ме повика: Гали, изпий си нещо, ще те изчакам. Аз бързо изпих кафето и, без да губя време, се захванах за раницата си.
Татко ме последва до автогарата и започнахме да вървим, без да кажем нищо. Той започна разговор: Детето, защо се ядосваш на мен? Аз се замислих: Може би е преминаващ период. След кратка пауза казах: Обичам те, тате. Той отвърна: И аз те обичам, момиченце. Тогава се засмяхме и продължихме да ходим, но и двамата се избягвахме с погледите.
Татко ме подкрепи: Ще се срещнем за обяд, обещавам. Събрах се и се скрих зад храстите, изчаквайки момент, в който той да не обръща внимание. Той се обърна в другата посока, а аз последвах тихо.
Те стигнаха до една стара къща, където той извади телефона си и се обади. След няколко минути излезе жена блестяща и красива, с пакет в ръка. Още преди да се усети, аз си помислих: Тя е по-скъпа от майка ми?
Тя се целуна с татко и се отдалечиха заедно към безлюдната улица. Седнаха на скамейка в тих сквер и говореха сериозно, след което се целунаха отново това ме изпълни с гняв.
След няколко минути се върнаха при къщата, където жена отново се усмихна и изчезна в етажа. Аз стоях настрана, решавайки какво да правя. Исках само да я изгоня, за да остане само моя майка и татко.
Тогава видях, как любовната му съотборка излиза от входа с пълна торба за боклука. Вдигнах глас: Хей! тя се обърна изненада, а аз продължих: Ако се срещнеш отново с Виталий, ще ти се удвоя. Тя се подигра: Кой си ти?
Аз съм дъщерята му, изрекох решително. Вземи телефона му и му кажи да спре да идва. Тя ми даде телефона, аз набрах номера и казах: Виталий, не се връщай. Той отговори с леко облекчение: Разбрах, Дияна.
След това, докато се връщах към дома, чух как майка ми се оплаква: Ти пак се радваш? Какво яде в ти?” Аз отговорих: Ям, мамо. Татко ме попита: Ти ме обичаш ли? аз кихнах: Да! Той продължи: А майка ти?, а майка ме гледаше с усмивка. Той вдиша дълбоко и каза: Обичам и двете ви.
Това бе денят объркан, но поне сега знам къде се намирам в семейната карта.
Гали.
