Точно така постъпих, когато в джоба на съпруга ми открих два ваучера за круиз по Черно море. На единия от тях беше изписано името на онази друга жена.
Запознах се със съпруга ми, Димитър, на автобусната спирка. Случи се така, че изпуснах ключовете си, докато изваждах портфейла. Беше тъмно, а аз не можех да ги открия. Димитър ми помогна да намеря ключовете. Благодарих му от сърце. Тогава разбрахме, че трябва да пътуваме с един и същи автобус.
Димитър ме изпрати до вкъщи. Започнахме да се виждаме и след шест месеца се оженихме. Той ми призна, че се е влюбил в мен от пръв поглед. Животът ни заедно вървеше добре. Така изминаха три години. После Димитър започна нова работа и скоро забелязах, че се държи различно. Но замълчах. Мислех си, че си въобразявам. Докато един ден Димитър не ми каза, че заминава за две седмици в командировка.
Докато той се къпеше, реших да изпера панталона му и в джоба намерих два билета за морски круиз. На единия беше написано име на някаква девойка. И тогава разбрах той ми изневерява, стъпка доверието и любовта ми.
Почувствах огромен гняв към Димитър и реших да му отмъстя. Наистина го обичах и вярвах му безрезервно. Не казах нищо на Димитър. Позвъних на един мой приятел от училище, с когото винаги сме били в отлични отношения, и го помолих за помощ. Заедно с Андрей отидохме на същото място, където мъжът ми беше с любовницата си. С Андрей се престорихме на влюбена двойка. Когато Димитър ни видя, веднага дойде при нас и започна да ме обвинява, че му изневерявам. Тогава аз му отговорих:
Ти мислеше, че можеш да ми изневеряваш, а аз не мога да ти върна същото! Бързо си намерих заместник за теб!
Точно тогава наблизо стоеше Галина, любовницата на Димитър. Тя остана шокирана. Оказа се, че дори не е знаела, че Димитър е женен. Той е мамил не само мен, но и нея. Скоро с Димитър се разведохме. Просто не можах да му простя изневярата.
Шест месеца по-късно се омъжих за Андрей и съм много щастлива с него. А Димитър и Галина се разделиха. Галина така и не можа да прости на Димитър, че не й е казал, че е жененНо най-неочакваното беше друго с времето Галина и аз станахме приятелки. Бяхме преживели една и съща измама и осъзнахме, че нито една от нас не заслужава такова отношение. Заедно, отидохме на круиз с онзи ваучер, който Димитър така безгрижно остави в джоба си. Стояхме на палубата, гледахме пълната луна над морето и се смеехме на живота.
Понякога човек губи нещо, за да намери истинските си хора. Андрей държеше ръката ми, очите му бяха пълни с обич и разбиране нещо, което винаги съм търсила. И тогава разбрах, че щастието не идва в лицето, което очакваш. То идва тихо, когато най-малко вярваш, че е възможно.
Погледнах към хоризонта и си обещах: никога повече да не се задоволявам с по-малко от истинската любов онази, която изпълва сърцето, лекува раните и дава смелост да започнеш отначало.
