Родителите на Елица ни подариха невероятно скъп подарък за сватбата апартамент! Тържествено ни връчиха ключовете и казаха, че вече сме собственици, но понеже беше в нова кооперация, го купиха на зелено без довършителни работи. Тъщата веднага заяви, че след като те са ни дали апартамента, моите родители редно е да помогнат с ремонта. А моите родители вече ни бяха подарили една не малка сума пари, но се съгласиха и с ремонта да помагат.
След сватбата започнахме веднага ремонт. Баща ми е строител и той се зае да закупи всичко необходимо, а аз бях допълнителна работна ръка, понякога и Елица се включваше.
От време на време и тъстът помагаше. Решихме да не даваме апартамента под наем, докато трае ремонтът, за да спестим средства, така че заживяхме при родителите на жена ми.
Един ден търсех някакви документи и погледът ми случайно попадна върху папката с документите за апартамента. Прочетох и направо се шокирах и ядосах тъщата се водеше собственик!
Същата вечер трябваше с баща ми да пазаруваме строителни материали за банята, но го помолих да отложим за следващия ден, като му обясних какво съм открил и че ми е нужно време да помисля какво означава това.
Защо мама е собственик на нашия апартамент? Защо не Елица? директно ги попитах вечерта, когато всички бяха вкъщи.
Ох, ти като дете си! Естествено, за да не обидим нашата Елица отвърна тъщата.
И това какво значи?
Ще се разделиш с нея и ще поискаш половината от апартамента!
Вашия?! Тогава редно ли е с татко да правим такъв скъп ремонт за апартамент, който не е и на дъщеря ви? И защо изобщо мислиш за развод нали току-що се оженихме?
Мамо, каза съм ти, че трябва да прехвърлиш апартамента на мен обади се тихо Елица.
Така значи си знаела за тази измама?
Не, не разбираш… Знаех, но помолих мама апартаментът да е на мое име!
Ах, Елица, страхотно начало на брачния живот! С лъжа
Вече няколко дни съм си у дома при родителите ми. Все още съм объркан, не знам как да постъпя. Елица ме търси и се опитва да разговаряме, но усещам, че трябва сам да премисля ситуацията. Не очаквах такова лицемерие от тяхната страна, но пък дали не е така в много български семейства…
Дали да се върна, или да оставя всичко, още не знам. Научих обаче нещо важно доверието се печели и губи не с думи, а с действия, и трябва да внимаваш, когато някой подарява нещо прекалено щедро.
