Докато бях в офиса, Георги се прибра от работното си място, за да вземе децата от детската градина. Когато стигнах до входната врата, той не се натъползваше да я отвори за мен.
Живеех с родителите си в апартамент в София, а децата нашият син Никола и малката ни дъщеря Бояна останаха при Георги. Не защото той ги обичаше повече, а защото реши да ме наказва по този начин.
Запознахме се добре чрез общ приятел и се влюбихме. Две седмици след това решихме да не отлагаме сватбата. Година по-късно се оженихме, а бях бременна. С помощта на нашите родители успяхме да намерим една скромна едностаенска квартира в квартал Лозенец. Беше малка, но беше наш дом.
С настъпването на раждането на Никола започнаха първите проблеми. Георги не беше готов за безсъние, плач и безкрайно разхвърляни играчки. Не му харесваше, че аз постоянно се грижа за малкия ни син.
Една година след това получихме добра новина бяхме очаквани отново, и се роди Бояна. Същевременно отношенията ни се влошиха. Животът в едностаенска стая стана пренебрегващ, Георги се ядосваше постоянно, а ние се карахме по всяко време.
Той винаги ме обвиняваше че родителите ни не ни осигуриха подходящо жилище, че след две раждания натегнах тялото си, че съм лоша майка и че децата ни правят шум. Постепенно видях как семейството се разпада.
Реших да запиша децата в детска градина и да потърся работа, защото бях безплатна вкъщи. Георги все по-често се прибираше пиян, а изискванията му към мен и децата се натрупваха. Поставих си цел да се отделя от него и да се грижа за децата в отделен наеман апартамент, ако успея да изкарам достатъчно пари.
Намерих работа в кол център и същевременно срещнах един мил мъж, с когото започнах да излизам. Той беше като изход за душата ми. У дома ме чакаха само чистене, пране, готвене, гладене и пияният Георги.
Един ден, след като достигнах границата на търпението, реших да действам. Взех децата и избягах. Прекарах няколко дни при родителите си, след което наехм малка квартира в квартал Младост.
След няколко седмици, докато бях в работа, Георги влезе в детската градина и изведе децата без да ми каже. Отидох при него, но той не ме пусна вратата, макар и да беше у дома.
Сега той ми постави условие: или се връщам при него, или ще подаде молба за развод, децата да останат при него и аз да плащам издръжка. Страхувам се, защото той има връзки и съдът може да реши в негово полза.
Най-лошото е, че той почти не се грижи за децата използва ги само като средство за манипулация. Въпреки това сърцето ми знае, че ако не се подчиним на неговите искания, той ще ги загуби и те ще се върнат при мен. Как да изчакам този момент, не знам
Тази история ме научи, че никой не трябва да се жертва заради чужди играчки с контрол; свободата и достойнството са по-ценни от всяка заплаха.
