Дойде ми приятелка от детските години. Никога не е имала деца. Съзнателно реши да не става майка, искаше да живее за себе си

Днес се видях с моята приятелка от детинство Цветелина. И двете вече сме на 60 години. Когато завършихме университета, тя бързо си събра багажа и напусна нашия град Сливен. Пишехме си известно време писма, но в един момент връзката ни се прекъсна.

По-късно научих от общи познати, че Цветелина не стои на едно място, обикаля много, сменя партньорите си. На 50 вече имаше трети съпруг, но и с него се разделиха. Никога не пожела да стане майка. Не го разбирах тогава нали обикновено жените като не се получи с мъж, поне раждат дете, после гледат внуци.

Тя се върна наскоро в нашия малък град, за да продаде старото си жилище. Преди това го беше давала под наем.

Срещнахме се в кафенето до реката и си разказвахме живота. Аз споделих за децата и внуците, тя за своите пътешествия и житейски обрати. Не се сдържах и я попитах:

Цвети, защо изобщо не пожела да имаш деца? Поне за себе си. Някой все някога трябва да ти подаде чаша вода, като остарееш

Тя се засмя и вдигна рамене:

Каква ти чаша вода? Мислиш ли, че твоите деца ще тичат да ти наливат вода? В днешно време много деца забравят възрастните си родители. По-лесно е цял живот да спестяваш и да си осигуриш добра помощничка, отколкото да разчиташ на милостта на децата.

Не родих, защото просто не исках. Не ми се гледаше някой друг цял живот, да се тревожа, да давам пари, всеки ден мислено да се раздавам за някой друг. Пожелах да видя света, да работя за себе си и да си осигуря независимост. Съпрузите ми си тръгваха точно затова защото отказах да ставам майка.

Сега живея както пожелаех за себе си. Не се грижа за внуци, не се притеснявам за минимална пенсия, с която да преживяват деца, които са пораснали, но така и не могат да се оправят сами.

Изобщо не съжалявам за избора си. Даже ми е жал за онези, които родиха цяла челяд, а накрая пак останаха сами. Или обвиняват децата, че са заминали за чужбина. Мене такива грижи ме подминаха.

Това е моето мнение.

Слушах Цветелина и осъзнах, че е права. Защо да раждаш и да се тревожиш, ако това не ти идва отвътре? Защо да си въобразяваш, че като родиш, ще имаш сигурност на старини? Истината е, че всеки сам избира пътя си. От днес ще уважа повече избора на хората около мен и ще се старая да не съдя никого всеки сам решава кое го прави щастлив.

Rate article
Дойде ми приятелка от детските години. Никога не е имала деца. Съзнателно реши да не става майка, искаше да живее за себе си