Извадих късмет! Дадох шанс на едно бездомно момче… Днес то е студент!
Преди години, една хладна есенна вечер се прибирах към вкъщи. Навън беше доста студено и аз се бях свил в палтото си. По улиците не се виждаха хора, защото беше късно.
Две преки преди моята улица, от сенките на една къща, излезе силует и застана пред мен.
Беше мършаво момче, облечено само по риза, което държеше нож в ръцете си и трепереше — не знаех дали от студ или от страх. Каза, че иска портфейла ми, и аз му го дадох.
После свалих палтото си и му го предложих.
То се стъписа и ме попита защо постъпвам така. Отвърнах му, че щом се занимава с това, значи няма друг избор.
Момчето се разплака и тогава видях, че въпреки че беше висок за възрастта си, нямаше повече от 15 години. Предложих му да дойде с мен у дома, за да изпием по чаша чай.
Погледна ме недоверчиво, но все пак се съгласи.
Тогава живеех сам. Жена ми ме беше оставила заради някой, който печелеше много повече от мен.
Така и не ми роди сина, който исках. Двамата с непознатото момче влязохме вкъщи и той започна да разглежда хола ми с любопитство.
Щастливи сме!
Каза, че никога не е виждал толкова много книги. Попита ме дали съм чел всичките и се изненада, когато му отговорих с „да“.
Казах му, че ако иска, може да си избере някоя. Отговори ми, че през живота си не е прочел нито една книга.
После ми разказа, че няма дом.
Израснал на улицата и учил само до 4 клас. Когато майка му починала, решили да го настанят в дом, но той избягал. Оттогава се грижил сам за себе си. Като го попитах за баща му, той замълча.
Същата вечер го поканих да пренощува вкъщи.
Почувствах такава жал към това бездомно дете, че до сутринта вече бях решил да го оставя да живее при мен и да го върна в училище.
Убеден бях, че ако му дам шанс, ще спася обърканата му душа. И не сбърках.
Днес Красимир е студент.
Той учи и работи, и сам си плаща таксите за семестъра. Не иска да ми е в тежест.
Знам, че когато завърши, ще си намери добра работа и един ден ще създаде семейство.
А аз винаги ще го подкрепям.
И макар и да не съм неговият баща по документи, той ме нарича „татко“.
