Įdomybės
081
Докато си жив, никога не е късно: Разказ за Анна Димитрова, която чрез петзвезден дом за възрастни в…
Докато си жив, никога не е късно. Сън разказ Е, мамо, както се разбрахме, утре ще дойда да те взема и
Įdomybės
0202
Пестеливите ми приятели ме поканиха на рожден ден – върнах се у дома гладна
Имам приятели, които спокойно мога да нарека спестовници. Пестят почти от всичко от храна до дрехи.
Įdomybės
0163
Стоиш си цял ден вкъщи и не правиш нищо – след тези думи реших да го накажа
Точно преди да се омъжа, бях чувала от приятелки, че когато един мъж се жени, започва да гледа на съпругата
Винаги съм вярвала, че щом си купя собствено жилище, животът ми ще се подреди. Така съм израснала – с убеждението, че всяка българка трябва да има сигурност, собствен дом и нещо свое под слънцето.
През целия си живот сънувах, че ако някога имам свой апартамент в София, светът ще се подреди като шахматна
Винаги съм вярвала, че щом имам свой апартамент, животът ми ще се подреди. Така ме възпита майка ми – че българската жена трябва да осигури за себе си сигурност, собствен дом и покрив над главата си.
Цял живот сънувах, че ако някой ден имам свое жилище, всичко ще легне на мястото си по онзи неуловим
Винаги съм вярвала, че с мой собствен апартамент всичко ще се нареди. Така съм израснала – учеха ме, че всяка българка трябва да има сигурност, свой дом, стабилна основа под краката си.
Цял живот вярвах, че ако имам собствен апартамент, всичко в живота ми ще си дойде на мястото.
Кой знае накъде ще поеме реката на съдбата
Кой знае накъде ще потече реката на съдбата Цял месец вече Йордан е някак замислен и неразговорлив със
Кой знае накъде ще поеме реката на съдбата
Кой ли знае накъде ще извие реката на съдбата Последният месец Георги е някак замечтан, мълчалив, не
Кой знае накъде ще завие реката на съдбата?
Я да ти разкажа нещо, ама така сърдечно, все едно седиш с мен на кафе в Пловдив и си говорим най-искрено.