Įdomybės – Page 89 – Įdomybės!

Двадесет години живях с чувство за вина пред свекърва ми, докато една приятелка не ме попита нещо, което преобърна живота ми – и най-накрая разбрах какво не е наред.

Двадесет години се извинявах на свекърва си, докато една приятелка не ми зададе въпрос, който промени всичко.

Как за 20 години се извинявах на свекърва си за всичко, докато една приятелка не ми отвори очите с един въпрос – и тогава разбрах, че вече не съм длъжна да нося чуждите настроения

Двадесет години Двадесет дълги години се извинявах на свекърва си като по навик, сякаш беше моя втора природа.

Свекървата ми изгря неканена на прага ни миналата Нова година и празникът се превърна в истинско изпитание – изповед за една семейна нощ, която няма да забравя

Зълва ми пристигна неочаквано на изминалата Нова година точно тогава празникът загуби смисъл.

Наташа вече от дълго време обмисля това – да осинови дете от дом за сираци

Марина отдавна мечтаеше да осъществи планa си да осинови дете от детски дом. Срещу това се подхлъзнаше

Как зълва ми се самонастани на Бъдни вечер без покана и как една българска Нова година се превърна в изпитание за семейните ни граници

Зълва ми цъфна без предупреждение на Бъдни вечер и всичко се обърка. Споделям Стоеше на прага с голям

Вчера напуснах дългогодишната си работа, за да спася брака си, а днес се страхувам, че изгубих и кариерата, и любимата жена – изповедта на един българин за изневярата, тежките избори и цената на прошката

Снощи напуснах работата си в една ниска, стара сграда до Лъвов мост, за да опитам да спася нещо, което

Вчера напуснах работата, която градях осем години, за да се опитам да спася брака си, а днес се чудя дали не загубих и двете – сигурността на професията и жената, с която исках бъдеще.

Днес се чувствам напълно изгубен. Напуснах работата си вчера, с надеждата да запазя брака си.

Бях вярната съпруга, която свикна с честите му командировки, късните съобщения и уморения поглед, докато не ми призна, че има друга – тогава светът ми се преобърна, преминах през болезнен развод, сама поех всички отговорности, но съдбата ме срещна случайно с мъж, по-млад с петнадесет години, който не ме съди, а ме обича истински – подарък от живота или иронията на съдбата?

Радослав често заминаваше по служебни ангажименти, а аз вече бях свикнала с отсъствията му.

Свикнала бях с неговите командировки и късните съобщения, вярвах му безусловно — докато една вечер, докато сгъвах дрехи, той дойде, седна на леглото и ми каза, че се вижда с друга; после поиска развод “без драми” и всичко приключи за по-малко от седмица — но след тежки месеци сама, случайното ми запознанство с мъж, който беше 15 години по-млад, напълно промени живота ми, а когато бившият ми разбра, ме попита дали ме е срам, а аз му казах, че срамно е не възрастта, а предателството; така ли изглежда вторият шанс, който съдбата ти дава?

Често командировките го отвеждаха из Полша, Германия, че даже и до Испания аз вече си знаех: куфарът