Įdomybės
Онзи ден, преди много години, си спомням как се случи нещо странно с Радостина. Тя се събуди една утрена
Дневник, 18 юни Израснах при баба ми в Пловдив, макар че родителите ми живеят в други градове.
Пиша този дневник с мисли, които напоследък не ми дават мира. Не съм очаквал, че ще дойде денят, в който
Знаеш ли, живея с майка ми тя вече е на 86 години. Така стана, че никога не се омъжих, деца също нямам
Живея заедно с майка ми. Тя вече е на 86 години. Животът ми се разви странно не се омъжих и нямам деца.
Радка, помисли си добре, преди да подпишеш отказа за детето! После ще е късно. Не мога да го оставя
Хей, приятелко, слушай какво се случи миналата седмица. Локът на звъна, като скръбно камбанене, ни извести
Една година да давам пари на децата, за да им покрия заема! Повече нито стотинка от мен! Аз и мъжът ми
Една цяла година да даваме пари на децата, за да изплащат заем! Повече няма да дам и стотинка!








