Įdomybės

Небето ронеше леки капчици дъжд, докато хората бързаха навсякъде, чадъри вдигнати, очи сведени но никой

Стомахът ми ръмжеше като празен къс в черен дроб, а ръцете ми се вледяха като ледени кристали.

Пробив в носимите технологии ще промени начина, по който виждаме света. Български учени разработиха контактни

Радо стояше до прозореца, гледайки как дебел софийски снег сипе по улиците. Телефонният разговор с мъжа

Малката ветеринарна клиника изглеждаше още по-тесна с всеки дъх, сякаш стените усещаха тежестта на момента.

30 октомври, 2025 Дневник Това, което започна с един момент, който не успях да видя с липса на сянка

*Diary Entry* “What were you even thinking, having a baby at your age?” My family spat those

“Here! Take her! I should never have listened to you!” the stranger screamed. Im raising