Įdomybės
085
Когато майката на Мария се сбогува с този свят, тя направи разтърсващо признание: “Ела при мен, дъще моя… баща ти…”
Марина е отраснала в едно малко село на стотици километри от големия град. През лятото, за да стигне
Įdomybės
067
ТИ ЛИ СИ МОЕТО ЩАСТИЕ? Честно казано, никога не съм си мечтала за брачния живот. Ако не бяха упори…
ТИ МОЕТО ЩАСТИЕ? Всъщност, никога не съм мечтала да се омъжа. И ако не бяха настоятелните ухажвания на
Įdomybės
0148
Един мой приятел често ни идва на гости вкъщи.
Ще ти разкажа нещо, приятелче. Аз и съпругата ми, Цветелина, години наред заделяхме всеки лев, за да
Įdomybės
0308
“Защо твоята майка може да остане при нас цяла седмица, а моята не?”, попита моят съпруг.
Днес денят ми започна отново със gânduri despre свекървата ми. Толкова е привързана към сина си, че понякога
Įdomybės
055
В мига, когато майката на Мария напусна този свят, тя направи признание: „Приближи се до мен, дъще моя… баща ти…”
Мария плуваше из своя свят, сред мъгливите полета на малкото село, което беше някъде на стотици километри
Įdomybės
034
Синдромът на вечно отлагания на живота… Изповедта на една шестдесетгодишна българка Ирина: Тази г…
Синдромът на отложените мечти Дневник на една 60-годишна жена Казвам се Маргарита. Тази година навърших
На 24 години направих най-тежкия избор в живота си: поверих моите две дъщери на майка ми. Как оцелях, когато оставих голямата си дъщеря на пет и малката – само на три, в родния ни български дом?
Когато бях на двадесет и четири години, взех най-тежкото решение в живота си оставих двете си дъщери
На 24 години взех най-трудното решение в живота си: поверих двете си дъщери на грижите на майка ми – голямата беше на пет, а малката едва на три години.
Беше ме зима и вятърът свистеше около стария панелен блок в Пловдив, когато взех решението, което ме
Когато бях на 24 години, направих най-трудния избор в живота си: оставих двете си дъщери при майка ми в София. Голямата беше на пет, а малката – само на три години.
Листопад 1998 Днес, след толкова много години, ми се струва, че живея в спомените повече, отколкото в