Įdomybės
040
Съпругът ми ни изостави мен и нашите деца, оставяйки ни без никаква финансова подкрепа, а година по-късно претърпя тежък инцидент.
Нашето пътешествие започна преди повече от петнадесет години, когато аз и съпругът ми, Иван Христов
Įdomybės
0178
Синът ми дълго търсеше подходяща жена за брак, но никога не оспорвах избора му. Най-сетне, когато на…
Моят син дълго търси подходящата жена, която да стане негова съпруга, но никога не съм поставяла под
Įdomybės
045
„Колкото повече остаряваме, толкова по-малко ни се иска да се къпем“ – разговорът ми с българка на 70 години
Докато остаряваш, често ти липсва желание дори да се изкъпеш… Замислям се колко пъти съм чувала
Įdomybės
0308
Моят втори съпруг се оказа страхотен човек, който не пести средства, когато става дума за покупки за…
Вторият ми съпруг се оказа страхотен човек, който не си правеше сметка колко харчи по магазини за мен
Įdomybės
0199
Децата идват при мен да си почиват и дори не се замислят да ме попитат дали имам нужда от помощ
Двама пораснали деца, а нито грам помощ от тях! Идват на гости все едно са се записали в ол-инклузив
Įdomybės
035
„С остаряването ставаме прекалено мързеливи да се къпем“ – разговорът ми с българка на 70 години
С годините човек наистина става по-ленив да се мие Това е история, която чувам доста често, особено сред
Когато бях малък в България, мечтаех да порасна и да правя каквото си поискам: да ям домашна баница, когато ми се прияде, да си лягам, когато аз реша, и да излизам по софийските улици без да питам мама и тате.
Днес пак се връщам към спомените от детството ми в Пловдив, когато вярвах, че да бъда голяма значи просто
Като малък си мечтаех за свободата на възрастните: да похапвам банички и сладолед когато ми се прииска, да си лягам по всяко време и да излизам с приятели без да се допитвам до родителите.
Когато бях малка, мечтаех да стана голяма, за да решавам всичко сама: да ям каквото си поискам, да си
Като малък мечтаех да стана голям, за да мога сам да избирам какво да хапвам, кога да си лягам и с кого да излизам по софийските улици – без да питам мама и тате.
Като дете си представях живота на възрастните като безкрайна свобода: ще ям баница всеки ден, ще си лягам