Įdomybės

На ъгъла на улица „Гурко“ в Пловдив имаше един манекен в прозореца на дрехарница. Винаги беше облечен

**Погачи на помирение** — Ралица, заклевам ти се, ако този Павел Димитров пак почука по тавана, ще го

**Смях сред обида** Весела Стефанова постави пред внучка си чиния с шкембе чорба и седна срещу нея, наблюдавайки

— Мамо, и ти ли си искала да станеш художничка? Герга седеше на кухненската маса, държейки тънка четка.

Майка, свекърва и аз на ръба “Сигурна ли си, че не ще навреди на бебето, ако ядеш червено цвекло?”

Къщата край блатото Стояха посреди заросъл двор, до кръста в коприва и репей, и гледаха към изкривената

**Третата стая – не за гости** — Не смей да влизаш там! — извика Боряна Иванова, изтичайки от кухнята

— Пусни по-тихо тоя проклет телевизор! — изкрещя Цветана Иванова, удряйки с юмрук в стената.

**Една срещу всички** Веселина за пръв път видя светлината на фар в една книжка, когато беше на пет.