Įdomybės
Слънцето грееше ярко. Градината беше пълна с цветя. Всичко беше перфектно — прекалено перфектно, всъщност.
Роман и Свила живели седем години заедно. Още от училищната скамейка не се разделяха. Нямаха деца.
**Почивка при роднините.** Радочка седна на ръба на леглото и уморено погледна аккуратно подредената
Пълната на балонки съседи знаеха, че Милен е безръка, безкрака, празноглава стока – понякога овен, понякога
“Всичко, което е твое, ще остане с теб” “Втора седмица ядеш без апетит, влюбила ли
**Среща на моста** Падналите есенни листа ветрецът разнасяше насам-натам, въртяха се във въздуха и леко
Помислих си, че съм се омъжила… Докато Емилия плащаше пазаруването, Борислав стоеше настрана.
Румяна стоеше безшевна пред прозореца, с усналото си дете в ръцете. Цял час гледаше към двора.
В болницата имаше обикновен работен ден. Хората в чакалня седяха затънали в грижи си –








