Įdomybės
0175
За юбилея на мъжа ми свекървата покани 40 души — аз да готвя и плащам, разбира се! Но се излъгаха…
— Вече звъннах на всички, — съобщава Тамара Иванова с тон, сякаш прави на Гергана подарък за цял живот.
Įdomybės
0250
Зет докара дворно куче на вилата, а свекървата искаше да го изгонят. Един ден кучето спаси семейството от загуба на половината градина.
Когато зетят докара на вилата един опарпан пес, свекърва ми едва не припадна от възмущение.
Įdomybės
0376
Зет донесе дворно куче на вилата, а свекърва настояваше да го изгонят. Един ден песът спаси семейството от загуба на половината градина.
**1 август 2024 г.** Когато зетят Алекси доведе на вилата един овързан псета, свекърва ми Стефка Иванова
Įdomybės
0131
Съпругът даде на мама новата ни пералня. Но не се наложи да пера на ръце.
— Хамалите ще дойдат след половин час, — каза съпругът ми Тодор, криейки очи и нервно въртейки ключовете
Įdomybės
0160
Мършава котка цяло денонощие не се отделяше от затворения магазин. Когато отвориха вратата – стана им не по себе си.
Росица затваря ключалката и въздъхва с облекчение. Ето, най-после. Два почивни дни пред нея – никакви
Įdomybės
0109
Кльощава котка денонощие не се отдалечаваше от затворения магазин. Когато отвориха вратата – стана зловещо.
Заключих магазина и въздъхнах с облекчение. Два почивни дни пред мен – никакви опашки, никакви претегляния
Įdomybės
0627
«Беше за 50 на 50, докато не спестих за собствен апартамент. Веднага поиска брак и общо имущество.» Мария, 42 години.
Той беше за 50 на 50, докато не спестих за собственото си жилище. Веднага поиска да се оженим и да имаме
Įdomybės
0179
Той беше за 50-50, докато не спестих за моя апартамент. Веднага поиска да се оженим и да имаме общо имущество. Мария, 42 г.
Той беше за 50 на 50, докато не натрупах за собственото си жилище. Веднага поиска да се оженим и да имаме
Įdomybės
035
Куче влачеше Валери към развалините: от видяното той дори се стъписаТам, сред камъните, проблясваше нещо златно, което сякаш светеше със собствена светлина.
– Ей, Рижи, да тръгваме, а? – промърмори Петко, оправяйки импровизирания каиш от стар въже.