Įdomybės
014
Полуживото куче закриваше с тялото си малко безпомощно кутре, а хората ги подминаваха безучастно
Полуживото куче прикриваше с тялото си дребен вързоп, а хората ги заобикаляха Аз съм Андрей и както обикновено
Įdomybės
042
Болничното легло, на което приключи детството
Болничното легло, на което свърши детството Беше на дванадесет, когато детството ѝ прекъсна не на двора
Įdomybės
0198
Седя на плочките в българската кухня и гледам моя ключодържател, вече чужд – до вчера колата беше мо…
Седя на студения плочков под в кухнята в нашето жилище в София. В ръката ми е ключодържателят на колата
„Ти имаш провиснала кожа!“ — съпругът ми на 60 години ме щипеше за хълбока пред гостите, докато не донесох огледало и му показах какво виси при него.
Зоя, какво е това по теб? Борис, на шейсет и две, с треперещи пръсти и ромолящ смях след третата ракия
Įdomybės
013
Болнично легло, на което приключи детството
Болничното легло, където свърши детството Беше на дванадесет, когато моето детство се прекърши не на
Įdomybės
074
Отидох на лекар, когато вече не можех да търпя болката. Три дни подред — това беше прекалено. Ужасяващо главоболие, което не минава с никакви хапчета.
Отидох на лекар, когато вече не можех да изтърпя болката. Три поредни дни това е прекалено.
След като новият ми съпруг се премести при нас, моят 15-годишен син се затвори в себе си – спря дори да сяда с нас на масата, а един ден неочаквано каза:
След като новият ми мъж се нанесе при нас, моят петнайсетгодишен син стана затворен като буркан с лютеница.
След като новият ми съпруг се нанесе при нас, моят 15-годишен син се затвори в себе си, спря дори да сяда на масата с нас, а един ден неочаквано заяви:
След като новият ми мъж се нанесе при нас, моят петнайсетгодишен син Стефан стана мълчалив като фазан
Įdomybės
0245
А аз мъжа си не го обичах: Истината за един български брак, започнал „назло” през 1971-ва и изживян …
Аз пък моя мъж не го обичах. Колко време прекарахте заедно? Колко ли Ето смятай в седемдесет и първа