Днес се чувствам напълно изгубен. Напуснах работата си вчера, с надеждата да запазя брака си.
Бях вярната съпруга, която свикна с честите му командировки, късните съобщения и уморения поглед, докато не ми призна, че има друга – тогава светът ми се преобърна, преминах през болезнен развод, сама поех всички отговорности, но съдбата ме срещна случайно с мъж, по-млад с петнадесет години, който не ме съди, а ме обича истински – подарък от живота или иронията на съдбата? Радослав често заминаваше по служебни ангажименти, а аз вече бях свикнала с отсъствията му.
Свикнала бях с неговите командировки и късните съобщения, вярвах му безусловно — докато една вечер, докато сгъвах дрехи, той дойде, седна на леглото и ми каза, че се вижда с друга; после поиска развод “без драми” и всичко приключи за по-малко от седмица — но след тежки месеци сама, случайното ми запознанство с мъж, който беше 15 години по-млад, напълно промени живота ми, а когато бившият ми разбра, ме попита дали ме е срам, а аз му казах, че срамно е не възрастта, а предателството; така ли изглежда вторият шанс, който съдбата ти дава? Често командировките го отвеждаха из Полша, Германия, че даже и до Испания аз вече си знаех: куфарът
Свикнала бях с неговите командировки и късните съобщения, вярвах му безусловно — докато една вечер, докато сгъвах дрехи, той дойде, седна на леглото и ми каза, че се вижда с друга; после поиска развод “без драми” и всичко приключи за по-малко от седмица — но след тежки месеци сама, случайното ми запознанство с мъж, който беше 15 години по-млад, напълно промени живота ми, а когато бившият ми разбра, ме попита дали ме е срам, а аз му казах, че срамно е не възрастта, а предателството; така ли изглежда вторият шанс, който съдбата ти дава? Често командировките го отвеждаха из Полша, Германия, че даже и до Испания аз вече си знаех: куфарът
21декември, 2025г. Отидох в регистъра на общината и се ожених за съседа си, за когото викам дядо Паньо
Бях вярната съпруга, която свикна с честите му командировки, късните съобщения и уморения поглед, докато не ми призна, че има друга – тогава светът ми се преобърна, преминах през болезнен развод, сама поех всички отговорности, но съдбата ме срещна случайно с мъж, по-млад с петнадесет години, който не ме съди, а ме обича истински – подарък от живота или иронията на съдбата? Радослав често заминаваше по служебни ангажименти, а аз вече бях свикнала с отсъствията му.
Съпругът ми си тръгна след 11 години брак заради изненадващо проста причина – според него вече не се поддържах като жена; никога не ми каза, че има проблем, а просто събра багажа си, въпреки всичко, което правех за дома, децата и семейството ни, и след време разбрах, че е започнал връзка с по-млада жена без деца, а днес осъзнавам, че не гримът и външният вид са били истинският проблем – а неговият избор да не оцени това, което съм. Минаха много години откакто Мариян ме напусна. Единадесет лета бяхме заедно под един покрив, деляхме
Сънувах една нощ, че съпругът ми, Петър Иванов, ме напусна след единадесет зими и лета на съвместен живот
Най-болезненото нещо, което ми се случи през 2025 година, беше да открия, че съпругът ми ми изневерява… и че брат ми, братовчед ми и баща ми са знаели през цялото време. Бяхме женени единадесет години. Жената, с която съпругът ми имаше връзка, работеше като секретарка във фирмата на брат ми – голяма българска компания в центъра на София. Връзката между съпруга ми и тази жена започна, след като брат ми ги запознал на корпоративно парти; те често се засичаха по служебни поводи, празненства и фамилни събирания в нашия дом в Лозенец. Братовчед ми, който също работи в същите бизнес среди, редовно ги виждаше заедно. Всички се познаваха и се виждаха често. Месеци наред съпругът ми продължи да живее с мен, сякаш нищо не се случва. Аз присъствах на семейни трапези, разговарях с брат си, братовчед си и баща си, без да подозирам, че всички са запознати с предателството. Никой не ме предупреди. Никой не ми каза и дума. Никой не се опита да ме подготви за това, което се случва зад гърба ми – типично за нашите мъже, които смятат, че семейните проблеми са табу. Когато научих за изневярата през октомври, първо се изправих срещу съпруга си. Той си призна всичко. После поговорих с брат си – директно го попитах знаел ли е, той ми отвърна „да“. Попитах го от кога, каза: „от доста време“. Попитах защо не ми е казал нищо – каза, че това си е между съпрузи и че между мъже не се говорят такива неща. Братовчед ми даде същите обяснения – видял, разбрал, но не искал да се намесва, за да не си създава проблеми. И баща ми също е знаел отдавна, но не е желал да поражда конфликти в семейството. След цялата тази истина казах сбогом на всичко, напуснах квартирата и в момента апартаментът ни в София е за продан. Не направих публични сцени или скандали – няма да позволя на никого да ме унижи. Жената остана секретарка във фирмата на брат ми, а брат ми, братовчед ми и баща ми продължиха да поддържат добри отношения и с двамата. За Коледа и Нова година майка ми ме покани у дома, всички щяха да бъдат там, но аз ѝ отказах. Обясних ѝ, че не мога да седя на една маса с хора, които са знаели и са премълчавали. Те празнуваха заедно, а аз не бях с тях. От октомври насам не съм разговаряла с никого от тримата. Не вярвам, че мога някога да им простя. Най-болезненото нещо, което ми се случва тази година, е осъзнаването, че съпругът ми ми изневерява и
