На 30 години съм и наскоро сложих край на осемгодишна връзка без предателства, скандали или драми – просто осъзнах, че за него съм „жената в процес“ и това, което на него му беше достатъчно, за мен вече не беше; години наред живеехме всеки при родителите си, с независими животи и без истински общи планове, а връзката ни беше останала рутинна и застинала, докато аз исках да растем заедно, а той все намираше причини да отлага следващата стъпка – решението да си тръгна взе време, но осъзнах, че не искам да стана „вечната годеница“ и въпреки болката, срещнах подкрепата на близките си, които казаха, че една силна жена като мен не трябва да стои на едно място и че съм чакала достатъчно. На 30 години съм и преди няколко месеца сложих край на една връзка, продължила осем години.
На 30 съм и след осемгодишна връзка, без изневери, без скандали и без драми, осъзнах, че за неговия живот съм просто „жената в процес“ – и най-тъжното е, че той дори не го разбираше. През всичките тези години не заживяхме заедно, живеехме при родителите си, имахме независими животи, пари и отговорности, но така и не направихме следващата крачка, въпреки усилията ми. Нашата връзка се превърна в рутина – срещи в определени дни, разговори по часовник, всичко беше удобно, но не и истински живот заедно. Зреех, но връзката ни не растеше, и един ден си дадох сметка, че рискувам да остана “вечната годеница” без общ дом и планове – не защото той е лош, а защото не иска същото. Когато го напуснах, нямаше кавги, а само тишина и изненада – за него всичко беше достатъчно, но за мен вече не. После дойде болката от раздялата и навика, но реакцията на близките ме изненада – подкрепиха ме, казаха, че жена като мен не бива да чака съвършения момент. Все още съм в този процес – не търся нова връзка, не бързам, но знам, че съм направила най-доброто за себе си. На трийсет съм и преди няколко месеца сложих край на връзка, продължила цели осем години. Без драми
Това е нашият общ апартамент, аз също съм домакиня тук, заяви момичето, което си беше позвъняло дъщеря.
В стаята на третия етаж затворих папката с входящите писма и поставих поредния печат, внимавайки мастилото
3 март В стаята на третия етаж затворих папката с входящите документи и внимателно сложих последния печат
Подарък за сватба Иван Петров и Мария Петрова мечтаеха за дете пет години, а когато светът им посрещна
Баща ми си тръгна, оставяйки майка ми с куп дългове. Оттогава загубих правото си на безгрижно детство.
Баща ми ни изостави, оставяйки майка ми с куп дългове. Така загубих правото си на безгрижно детство.
Седи си цял ден у дома и не правиш нищо – след тези думи реших да го накажа
Преди да се омъжа, приятелките ми често ме предупреждаваха: „Щом един мъж се задоми, веднага смята жена си за своя собственост и показва истинското си лице.“ Аз наивно вярвах, че с моя съпруг няма да е така. Преди брака се държеше прекрасно – беше мил, не повишаваше тон, пазеше ме и искаше винаги да съм до него. Но се оказах заблудена, както често се случва с жените. Наистина, щом мъжът спечели сърцето ти, се променя.
Няколко месеца след сватбата съпругът ми започна да се държи лошо спрямо майка ми: „Защо ти звъни толкова често? Защо идва всяка седмица?“ За да не разваля брака ни, помолих майка ми да не ме търси толкова. После забременях и изгубих работата си – лекарят ми наложи да си почивам изцяло, контрактът ми не бе подновен. И тогава мъжът ми започна да ме обвинява: „Седи си цял ден вкъщи и нищо не вършиш.“ Преглъщах – бях бременна, а ако ме изоставеше?
Година и половина след раждането на дъщеря ни вече изискваше от мен да му се кланям като на цар. Посрещаш го на вратата след работа, сложи му пантофите, масата да е отрупана с топла храна. Детето е само твоя отговорност – така е при жените. Бях на края на силите си. Събрах си нещата и облякох детето – отидохме при майка ми. Месеци не си говорихме. Постепенно животът ми тръгна: върнах се на работа, чувствах се по-добре. И един ден се появи съпругът ми – отслабнал, разрошен, унижен, паднал на колене за прошка. Поставих му условие: ще се прибера, ако мине курс по готвене – и вкъщи ще готви, ще чисти заедно с мен. Мъжът ми прие, но истинската промяна предстоеше да видя. Стоя вкъщи цял ден и не правя нищо след тези думи реших да го накажа Още преди да се омъжа, приятелки
