Свекърва ми реши да се нанесе в моя апартамент и да даде своя на дъщеря ми
Съпругът ми е израснал в многолюдно българско семейство, където майка му е раждала, докато накрая не се появила дъщеря ѝ. Малко странна тактика, но не е моя работа да съдя. Типични семейни игри.
Когато се омъжих, мислех, че съм късметлийка. Даниел изглеждаше отговорен, храбър, силен. Знаеше какво е да имаш семейство, но не можеше да се отдели от майка си и по-малката си сестра. Свекървата ми не държеше особено на синовете си, но благополучието на дъщеря ѝ винаги беше на първо място.
Гергана беше на 10, когато се запознахме. В началото не ми пречеше, но след около пет години ситуацията започна да ме дразни. Не искаше да учи, виждаше се с неподходящи момчета, а за всичко трябваше да се грижи мъжът ми. Сестра му можеше да му звъни посред нощ за помощ.
Надявах се, че Гергана ще порасне, ще се ожени и нещата ще се оправят. Но не! Когато реши да се омъжи, свекървата мобилизира синовете си да платят сватбата, защото тя нямаше средства. Младоженецът беше беден и получаваше малко, така че младото семейство беше принудено да живее със свекървата.
Дете, второ дете… Свекървата осъзна, че вече е непоносимо да живее така. И тогава намери „идеалното решение“ – ще се нанесе при нас, а апартамента си ще даде на дъщеря си. Но честно ли е, след като аз купих нашия апартамент с мои пари, а съпругът ми не даде и лев? Любопитното е, че дори той е доволен от тази ситуация и казва – майка ми ще ти помага.
Имаме двустаен апартамент. Но аз не искам да се разделям с уюта си и да деля жилището си с още хора. Свекърва ми е убедена, че сме длъжни да я приютим, защото мъжът ми е най-големият ѝ син и трябва да се грижи за нея.
Обичам съпруга си, разводът не е опция. Но как да го накарам да се събуди? Как да му обясня, че животът с майка му е ад? Някой може ли да ми даде съвет? Днес е от онези дни, в които душата ми тежи и не знам къде изчезна спокойствието в моя дом.
Бившата ми тъща ни преследва из нищото. Тъщата ми е на 52 години и беше майка на покойната ми съпруга
Моята бивша тъща ни следи постоянно. Бившата ми тъща се казва Цветана, тя е на 52 години и е майка на
Дъщеря ни наскоро се омъжи за момче, което не идва от заможно семейство, но е трудолюбив и разумен.
Домът ви е построен точно навреме! Очакваме първото дете, ще се нанижим при вас, под чистото небе каза
Дъщеря ни наскоро се омъжи за един симпатяга, който, да си кажем честно, не е от най-богатите софийски
Când tatăl mi-a trădat familia, mama vitregă m-a smuls din iadul сиропиталище. Ще бъда вечно благодарен
Când tata ne-a întors spatele, mama vitregă m-a salvat din iadul căminului de copii. Voi mulțumi toată
Посъветвах те да спреш след третото дете. Дори ти купих специални таблетки, надявайки се да те накарам да се замислиш два пъти върху постъпките си. Но изглежда усилията ми се оказаха напразни — Колко деца още мислиш да имаш? попита свекърва ми с подигравка.
— Моля те, да не използваме сарказъм. Толкова ли си ядосана, защото Петър ти е казал за бременността ми? — отвърна спокойно Моника.
— Разбира се! Казах ти да спреш след третото дете. Купих ти специални таблетки, надявайки се да те разубедя, но явно нищо не помага, оплака се свекърва ми.
— Знаем мнението ти, но не искаме да вървим против природата — отговори Моника.
— Шегувате ли се с мен? Тогава не можете да разчитате повече на моята помощ! — извика Мария.
Моника беше на път да каже нещо, когато внезапно иззвъня телефонът.
Мария никога не е подкрепяла децата си — не водеше внуците си на гости, не прекарваше време с тях и не им носеше подаръци и лакомства, освен на рождените им дни. По отношение на финансите Моника и Петър бяха напълно независими. Когато Моника забременя за трети път, свекърва ѝ настояваше да направи аборт, но двойката отказа и накрая Мария обикна внучката си. А после Моника отново забременя! Жената се стараеше да не показва напрежението с майката на Петър пред съпруга си, стига тя и децата ѝ да бяха добре.
Петър имаше добре платена работа, а Моника работеше на половин работен ден от вкъщи. Когато малкият ѝ бизнес започна да се развива, тя дори нае асистентка, която ѝ помагаше с децата. Всичко вървеше добре, ако не беше отношението на Мария. Още от самото начало не харесваше снаха си и дори се надяваше, че синът ѝ ще се разведе с Моника. Надеждите на Мария се оказаха напразни. После започнаха да се появяват деца, едно след друго.
Според Моника, свекърва ѝ се противопоставя на раждането на четвърто внуче, защото това означава, че всички финанси на Петър ще се използват за семейството, а не за да помогне на майка си. До сега тя живееше доста удобно — синът ѝ плащаше зъболекарски прегледи, пращаше я на спа и дори ремонтираше жилището ѝ. Мария усещаше, че губи всичко! Няма да има финансова подкрепа както преди. Много я болеше мисълта, че ще трябва да си отказва някои неща.
Моника се опитваше да игнорира постоянния негативизъм на свекърва си, но беше ясно, че това се отразяваше на емоционалното ѝ състояние. Въпреки това, вероятността Мария да промени решението на сина и снахата си беше минимална — ще имат и четвърто дете!
Как да постъпим с една майка, която се меси така дълбоко в живота на децата си? Съветвах те да спреш след третото дете. Дори ти купих особени хапчета, надявайки се да те накарам да
