Липсва ми – макар никога да не съм изпитвала такава липса към човек, с когото не се чувствах напълно щастлива и имаше неща, които не ми харесваха. Запознахме се във Facebook, започнахме да си пишем, той ме покани на кафе в Борисовата градина, когато се чувствах зле и след тренировка ме боляха краката. Говорихме за живота ни, беше студена и ясна вечер, а прегръдката му накрая усетих като “дом”, въпреки че беше дистанциран и сериозен мъж. Продължихме да си пишем постоянно, излизахме, споделяхме мечти и планове, докато разбрах, че е живял с бившата си, с която още работеха заедно. На рождения му ден получих обидни съобщения от жена в Instagram, но след блокирането им преминахме през този момент и връзката се заздрави. Когато останах без работа, ме подкрепяше, понякога ми помагаше финансово, макар че ми беше неудобно. Прекарах две седмици у тях, харчехме пари за готова храна, въпреки че го съветвах да готвим, а после ми каза, че не съм му помогнала да спести. Когато започнах работа, започна да ме „изпитва“ – дали ще давам пари за общия живот, а после всичко се промени, отношенията охладняха, стана финансово нестабилен и се отдалечихме. Разделихме се достойно, после се опитахме отново, но усетих, че вече не съм желана гостенка, често оставах гладна у тях и той не реагираше на споделените ми чувства. Един ден припаднах в градския транспорт пред него, а той не направи нищо. Започнах да плача вечер до него, докато не реших да си тръгна. След раздялата, върнах си подарената рисунка, което го нарани, затворихме вратата окончателно. Получавах обидни съобщения през нощта, бившата му и новата ми писаха от името на фирмата му, докато не поставих граници. След цялата болка осъзнах, че не е мъжът за мен – макар да ми липсват някои хубави моменти, знам, че с мен е усещал спокойствие и гордост, което трудно ще намери с друга, особено с жена, причинила му толкова хаос. Липсва ми. Не съм усещал такава липса на човек никога преди. Не мога да си обясня защо при положение
Липсваш ми, макар да знам, че не беше правилният – нашата объркана любов, започнала с късно вечерно съобщение във Facebook, разходки из Студентски град под ясното небе на София, прегръдки с усещане за дом, преминала през моменти на недоизказаност, съжителство с бившата ти, лъжи и обидни съобщения от миналото, борба с финансови неразбирателства, празни празници, болка в градския транспорт, рисунка, която донесе щастие, и дълги разговори за мечти – докато един ден в сълзи си тръгнах, затворих вратата и осъзнах, че всичко, което остана, са няколко топли спомена и сигурността, че ти с мен беше спокоен и горд, както с никоя друга. Липсва ми. Не съм изпитвал такава липса към човек досега. Не мога да си го обясня особено като се замисля
Ти ме нямаш нужда с тези прелъсти, баба ми вече не е тук! Избери: или ние, или тя, прошепна искрено Весела
Това се случи преди много години, в едно софийско жилище, когато родата все още се събираше всяка неделя
Дневник, 18 октомври Дълго ще помня този уикенд. Всичко започна от един обикновен петъчен семействен
Сигурно ти вреди захарта, каза Светла и свали от масата големия шоколадов кейк, който бях приготвила
Дневник на един съпруг: Неочакваната поява на тъщата денят, в който всичко се преобърна Днес сутринта
Сигурно ти вреди захарта, каза Светла и свали от масата големия шоколадов кейк, който бях приготвила
Неочакваното пристигане на свекървата: Една визита, която преобърна всичко Влизам в апартамента на сина
