Įdomybės
Кажи ми честно, Милене прокъркори се Калин, каква е толкова голямата разлика дали ще дадем къщата на
Безгранична наглост Добре, Яна, я излез с ръка на сърцето и ми кажи започна да мрънка Петър, каква е
Прибирай се у дома! Там ще говорим! изсъска нервно Георги, свъсил вежди. Не ми трябва да вдигаме цирк
Върви си вкъщи! Там ще говорим! изрече раздразнено Димитър. Само това оставаше, да занимаваме минувачите
Вратата остава затворена Мамо, отвори вратата! Мамо, моля те! юнашките ръце на сина удряха с ярост металната
Върви си вкъщи! Там ще говорим! изрече раздразнено Димитър. Само това оставаше, да занимаваме минувачите
Прибирай се у дома! Там ще говорим! изсъска нервно Георги, свъсил вежди. Не ми трябва да вдигаме цирк
Сърцето на майка Станимир седеше на дървения кухненски стол, влязъл в меката прегръдка на дома, сякаш
Майчино сърце Станимир седеше на кухненската маса, на любимото си място още от дете. Пред него гордо








