Свекърва ми остана наистина изненадана, когато дойде в двора ни и видя, че там няма нито зеленчуци, нито плодове.
Дневник, 12 юни Днес не мога да не размишлявам за реакцията на свекърва ми, когато посети двора ни.
Знаеш, най-любимото място на малкия Бойчо в къщата ни беше голямата стара кестенява шкафче, стоящо в
Снаха ми се обиди заради апартамента и започна да настройва сина ми срещу мен
Синът ми попадна на хитра жена, която го върти на малкия си пръст. Отскоро тя започна да го насъсква срещу мен, като му втълпява, че не се интересувам от тяхното щастие, а мисля само за себе си. До тези изводи стигна, защото отказах да разменя апартамента си с техния.
Мъжът ми почина преди няколко години, а синът ни е единственото ми дете. Отгледах го с много любов и грижи, дадох му добро образование. Преди да се ожени, синът ми живя с нас. Започна да работи още от студентските си години, а веднага след дипломирането си намери стабилна работа.
Синът ми е моята гордост. Прекрасно момче, успешно в своята професия. Със съпруга ми никога не сме имали възможност да му купим собствен апартамент, защото винаги сме живели скромно. Купихме жилище за себе си на 40 години, преди това бяхме под наем, така че просто нямахме възможност да му осигурим и него. Но той сам може да си изработи жилище – както сме направили ние.
Още когато Марко ми каза, че има приятелка, бях щастлива. Правех всичко за да се разбирам със снаха ми – никога не съм я критикувала или упреквала. Не ме интересува кой ще ми стане снаха – важното бе синът ми да е щастлив. Първоначално много харесах Силвия – изглеждаше възпитана и скромна. Истинското ѝ лице се показа обаче след сватбата.
След медения месец Силвия напусна работа – обясни, че постоянно са я тормозили и сега иска по-добро място. Така и не започна нова работа. Две години стои на шията на сина ми и не мисли да работи.
Синът ми и снаха ми живеят в едностаен апартамент в покрайнините на София. Понеже Силвия не работи, синът ми не може да си позволи нов дом, а тя харчи всичко само по козметика и дрехи. Не мога да разбера как за две години не можа да си намери работа! Според мен лъже и просто ѝ е удобно да си стои вкъщи.
Веднъж я попитах дали мислят за дете.
– Какви деца, като живеем в това малко жилище?! – отговори тя.
– А защо не спестявате за първоначална вноска? – предложих аз.
– Нямаме какво да спестяваме, едва изкарваме месеца – отвърна Силвия.
Не ѝ казах, че ако работеше, досега със сигурност щяха да са заделили нещо. Ако спестяваха за апартамент, с удоволствие бих помогнала, защото вече имам отделени пари. Но сега не искам да ги давам – знам, че всичко ще иде по глезотии.
Напоследък Силвия заговори за дете, оплаква се, че времето си тече. Но възможно ли е да се отглежда дете при такива условия? Синът ми вече е на нейното мнение.
– Мамо, помислихме, дали няма да е по-добре да разменим апартаментите. Нищо няма да пишем – просто ще си сменим жилищата и така. Теб ще ти е достатъчно място, а ние няма да мислим за ипотеки – предложи ми веднъж синът ми.
Болно ми стана – сам не би измислил това. Казах им, че човек не може да мести корените на стари дървета.
– Остават ви няколко години до пенсия, после ще имате внуци – подсмихна се Силвия.
Отказах “изгодното” им предложение, не искам да напусна дома си.
След това синът ми няколко пъти опита отново да подхване темата; думите му ме нараняваха още повече. Никога досега не е бил такъв, но съпругата му явно го подстрекава.
– Хайде да си ходим, казах ти, че на майка ти не ѝ пука дали ще имаме деца – изсъска ми Силвия при последната им визита.
Оттогава синът ми не ми се обажда, не отговаря на телефона и напълно ме избягва. Не мога да разпозная детето си – той не е глупав, но сякаш губи ума си, когато тя е наоколо. Снахата ми се разсърди на мен заради апартамента и започна да настройва сина ми срещу мен. Синът ми попадна
Мен ме вкараха на леглото в коридорите на областната болница в Пловдив. Къде? попита една медицинска
Дневник, Днес се чувствам особено натъжена и объркана. След всичко, което се случи с моето семейство
18 октомври Колко ли алименти ти дава бившият ти мъж? Почти се задавих с чая. Въпросът ме удари като
Моята дъщеря ме помоли да я преместя в друга училище. Без сълзи. Без крясъци. Без протести.
24 април Колко ти дава бившият за издръжка? попита рязко свекърва ми, Захаринка. Почти се задавих с чая.
