Įdomybės – Page 3 – Įdomybės!

Жена и призрак в градинатаТя се възползва от слънчевата светлина, за да разкрие истината, като вратата на градината изчезна в мъгла и се появи древен дневник, разкриващ злокобната история на призрака.

Радка застои с малки, изящни лопатки в ръце, а пръстите ѝ се разтвориха, сякаш от изненада.

Светла забеляза, че Игор носи любимата си кремава риза — същата, купена заедно миналата година за рождения му ден, и новите си обувки.

Зорница забелязва, че Игор Иванов е облякъл найхубавата си риза същата кремава, която заедно купиха миналата

– Защо не отваряш вратата? – Не искам! И няма да го направя. Гостите трябва да предупредят за посещенията си и да не се катерят по кутии, хладилници и гардероби. – Наистина ли? Това е майка ми! Тя дойде при мен! – Е, ето я! Само не в моята къща.

**Дневник 12ноември** Защо не отваряш вратата? попита Вячеслав, с лице като изтеглен от миналия седмичен вестник.

Дъщеря ми и свекърът ми починаха преди 2 години – а след това внучките ми викаха: „Бабо, гледай, те са нашата майка и нашият баща!“

Моята дъщеря и зетът ми починаха преди две години а после, един ден, внучетата ми викнаха: Бабо, виж

Васко изгонваха. Отново. Трети път в краткия му живот. Не му се вдигна късметът.

Васил ме изхвърли. Още за трети път в късния ми живот. Не му се умишка съдбата. Беше едва една година

Поканих в галерията си бездомна жена, през която всички се присмиваха. Тя посочи картина и заяви: Тази е моя.

Това съм аз Тодор Петров. На 38 години съм и управлявам скромна художествена галерия в сърцето на София.

Взела мъж на наем, за да превърне подруга в жаба, а после безнадеждно се влюби в негоТогава разбира, че истинската магия е в сърцето й, а не в злодейските планове, и решава да освободи жабата, за да сподели истинската любов с мъжа, който обичаше.

Инна, получи ли поканата от Ралица? Получих. Само нямам намерение да отида на сватбата, казах в телефона.

– Синът, майката и детето – едно цяло, затова решава само тяТя, с ясната си интуиция и безусловна любов, взема решение, което променя съдбата на всички тях.

Какво дете на четиридесет и една години! викаше Иван към Радка. На твоята възраст вече се превръщаш в баба.

Когато се връщаме от пазара с майка, за пръв път го забелязах.

Седеше си на дървената банка под навеса, точно както обикновено се запъват уморените или скитници кучета