Įdomybės

Предателството на собствените деца: Историята на Дашка, незабелязаната сестра, отблъсната от красивите Марк и Кристина, която единствена остава до майка си, когато животът се обърне – трогателна българска сага за семейство, завист, пренебрежение и истинска обич

Из дневника на един мъж Гледах за пореден път с възхищение сестрите си, Калина и Добрин, как стояха на сцената.

Įdomybės

0144

Ненаситната фамилия

Е, скъпи гости, достатъчно сте се нахранили? Достатъчно сте се напили? Удовлетворих ви ли? казва Мария

Įdomybės

081

Взехме зълва ми и детето ѝ на море с нас – съжалих хиляда пъти!

Заведох снаха си и детето ѝ на почивка. Животът ми стана ад. Аз и съпругът ми всяко лято ходим на море.

Įdomybės

0751

„– Не, решихме, че по-добре е да не водиш съпругата и детето в този апартамент“

Не, решихме, че е подобре да не внасяте съпругата и детето в този апартамент. Не можем дълго да търпим

Įdomybės

0492

Взех снаха си и детето й на море с нас – съжалих хиляда пъти!

Взех снаха си и детето ѝ на почивка. Съжалявам хиляда пъти. Аз и съпругът ми сме на морска почивка.

Įdomybės

0200

Хаотичен гардероб, купчини неизгладени дрехи, кисела супа в хладилника – това е нашият дом. Реших тактично да задам тези въпроси на жена си, но вместо разбиране получих упреци. Влюбих се в Мария от пръв поглед – още първия път, когато я видях. Не можех да устоя на красотата и чара ѝ. Мислех си, че съм истински късметлия да имам до себе си толкова умна, привлекателна и поддържана жена и не се поколебах да ѝ предложа брак. Решихме да заживеем заедно и Мария ми каза още в началото, че не обича домакинската работа. Предпочиташе да се фокусира върху кариерата си и искаше да разделим задачите поравно. Това ми се стори напълно честно и разумно и се съгласих. Не знаех какво ни очаква в бъдеще. Разделихме си задълженията, а Мария ми увери, че ще се справя без проблем и с работата, и с дома. Повярвах ѝ и не настоявах на своето мнение. Минаха шест месеца, а нещата не се получиха така, както бяхме планирали. Кариерата на Мария не потръгна – работеше на половин работен ден в неизвестна фирма, със сменливо работно време и несигурно възнаграждение. В същото време харчеше спечеленото само за своите лични желания. А аз работех неуморно от сутрин до вечер. И въпреки това, Мария “удобно” запомни, че задачите са разпределени, и често пренебрегваше своите отговорности. В началото си гледаше работата вкъщи, но с времето ентусиазмът ѝ намаля. Вкъщи стана все по-разхвърляно – навсякъде купчини с неизгладени дрехи. Още по-изненадващо бе, че започна да обвинява мен, че не ѝ помагам достатъчно. Това много ме нарани. Беше изключително трудно да съчетая работа и грижи за цялото домакинство. А уж се бяхме разбрали за справедливо споделяне на отговорностите. Надявах се нещата да се подобрят след раждането на детето – мислех, че Мария ще поеме повече грижи вкъщи по време на майчинството. За съжаление, ситуацията стана още по-лоша. Понякога си мисля, че бих издържал и без жена си. Освен всички проблеми и постоянните кавги станаха част от живота ни. Опитвам се да разбера гледната точка на съпругата си, но не мога да се отърся от чувството, че нуждите ми са пренебрегнати. Работя в офиса и у дома, справям се с всякакви задължения, а освен това трябва и да домакинствам. Всичко, което искам, е малко почивка. Чудя се с какво точно се занимава Мария през деня в майчинството, какво ѝ пречи да сготви вечеря или да оправи стаята. Бебето ни е само на 2 месеца и спи през по-голямата част от деня. Мисля си, че през това време аз бих успял да направя някои домакински работи. Не мога да не се запитам как ще се справим, ако имаме второ дете. За равноправие и взаимна подкрепа съм, но явно за Мария това е трудно за разбиране. Не искам да разбия семейството ни, защото много обичам детето си. Но усещам, че търпението ми се изчерпва. Не знам как да продължа да живея така. Ти на чия страна си в тази история?

В един претрупан гардероб, камари с неизгладени дрехи, прокиснала шкембе чорба в хладилника това е нашият дом.

Įdomybės

060

Нина бързаше към дома. Часовникът почти удряше десет вечерта, а на нея нейната нетърпелива жажда за вечеря и веднага да легне в леглото беше непоносима.

Николай Петров разказва: Бях си в работното облекло, където цял ден бях нарязан, обрисуван и подреждан

Įdomybės

031

Разхвърлян гардероб, купища непрани дрехи, вкиснала супа в хладилника – това е нашият дом. Реших да говоря тактично с жена си, но вместо разбиране получих обвинения. Влюбих се в Мария от пръв поглед – още щом я видях. Не можех да устоя на нейната красота и обаяние. Мислех си, че съм невероятен късметлия да имам до себе си толкова умна, привлекателна и подредена жена, затова не се поколебах да й предложа брак. Решихме да заживеем заедно и Мария директно каза, че не обича домакинската работа. Предпочиташе да се фокусира върху кариерата си и да поделяме задълженията у дома поравно. Това ми звучеше справедливо и се съгласих, без да подозирам какво ни очаква. Разпределихме задачите, а Мария ме увери, че ще се справя блестящо както в работата, така и у дома. Повярвах й и не настоявах на своето мнение. Минаха шест месеца и забелязах, че нещата не вървят по план. Кариерата на Мария не потръгна както се надяваше – работеше на половин работен ден в неизвестна компания, със случайни доходи и непостоянно работно време. Похарчваше всичко спечелено само за себе си. Междувременно аз се трудех неуморно от сутрин до вечер. Въпреки това, Мария удобно помнеше само равенството в домакинството и често си затваряше очите за своите отговорности. В началото изпълняваше задачите си старателно, но постепенно ентусиазмът й угасна. Домът ни стана все по-хаотичен, навсякъде имаше разхвърляни дрехи. За моя изненада тя обвини мен, че не й помагам достатъчно. Това ме нарани дълбоко, защото беше почти непоносимо да съчетавам тежката работа с грижата за цялата къща. А бяхме се разбрали да си поделяме всичко поравно. Надявах се нещата да се променят след раждането на детето, като си мислех, че Мария ще се грижи за бебето и дома по време на майчинството. За съжаление, ситуацията се влоши още повече. Понякога си мисля, че би било по-леко без съпругата ми. Освен нашите проблеми, постоянните караници станаха част от ежедневието ни. Въпреки че се опитвам да разбера гледната точка на жена си и да се поставя на нейно място, не мога да се отърва от чувството, че моите нужди са пренебрегнати. Работя на две фронта – в офиса и у дома, жонглирам със задачи, а накрая пак аз върша домакинската работа. Всичко, което искам, е малко спокойствие. Чудя се с какво се занимава Мария по цял ден в майчинство, какво й пречи да сготви или да подреди. Бебето ни е само на 2 месеца и спи по-голямата част от деня – мисля, че за толкова време и аз бих се справил с домакинските дела. Страхувам се как бихме се справили, ако се появи и второ дете. Аз съм „за“ равнопоставеността и взаимната подкрепа, но сякаш Мария трудно възприема тези неща. Не искам да разбивам семейството си, защото обичам детето ни безкрайно. Но усещам, че търпението ми се изчерпва. Не знам как да продължа така. Ти на чия страна си в тази история?

В един разхвърлян гардероб, купчини неизгладени дрехи, кисела супа в хладилника това е нашият дом.

Įdomybės

0181

Глезените ни деца решиха да се правят на независими, но затънаха в дългове и останаха без апартамент – как опитахме да им помогнем с жилище, как отказаха нашата помощ, натовариха се с кредити за тристаен апартамент и кола, после поискаха да им се роди дете в чужбина с още един заем, а накрая изгубиха всичко, докато ние се наложи да продадем вилата и пак не стигна – години наред ще изплащат грешките си, само тъга и сълзи останаха.

Булките глупаци решиха да се играят на самостоятелност, па накрая потънаха в дългове и останаха без панелка.