Моят внук няма да е левак! възмущава се Йорданка Георгиева. Стефан се обръща към тъщата си, а очите му
Пролетен мост Суторин над реката още се държаше слана, а дъските на стария мост пращеха под стъпките.
Моят внук няма да остане левичар възмути се Мария Стефанова. Стоян се обърна към тъщата си, очите му
Три разбити съдби Ха, хайде да видим, тук има нещо интересно! Всичко започна в една обикновена събота
Три разбити съдби Хайде да видим, тук сигурно има нещо интересно! Всичко започва в един обикновен съботен
**Сезон на доверие** В началото на май, когато тревата вече беше набрала сочен цвят, а сутрин на прозорците
Пътят към човечността Далечни са вече онези дни, когато Петър седеше зад волана на новия си автомобил
Пътят към човечността Максим Петров караше чисто нова кола онази, за която мечтаеше вече две години.
Урок за българската съпруга
– До гуша ми дойде! – разярено захвърли лъжицата си Емил, вперил поглед в жена си. – Това ядене ли е? Разварени фиде, дето на каша приличат, и няколко полуготови кюфтета! По цял ден какво правиш, освен да висиш по телефона?
– Как можеш така! – драматично въздъхна Аделина, скривайки набързо телефона. – Гледах Дани! Той е ужасно палав, целият на теб е одрал кожата, – добави тя, докато наблюдаваше как мъжът ѝ кипи. – Много ми е трудно, всичко ми се изплъзва от ръцете! Беше ми много тежко след неговото раждане…
– Даниел е на две и половина, – спокойно започна Емил, стараейки се да овладее напрежението. – Отдавна е време да тръгне на детска градина, а ти – да се върнеш на работа. Ще ти олекне!
– Защо трябва да давам детето си в този развъдник на бацили? – скочи Аделина. – Искаш веднага да се разболеем всички?
– Детето има нужда от внимание и развитие, ако не си забелязала!
– Грижим се за него! Дани се развива отлично за възрастта си, дори невроложката потвърди! – отстояваше твърдо мнението си Аделина. Този спор вече много пъти се повтаряше и тя се страхуваше, че Емил наистина ще даде сина им на градина. На работа пък никак не й се връщаше – свикна да си прекарва дните пред телефона и не искаше да промени това!
– И на кого трябва да благодарим за това? – не издържа Емил и тресна с юмрук по масата, че чинията подскочи. – На майка ми! Тя се занимава с Даниел! Ти или спиш, или скролваш из интернет! Не можеш ли веднъж да изчистиш вкъщи или да сготвиш като хората? Защо трябва от работа да се прибирам и да ям това? – погледна с отвращение мъжът “произведението на кулинарното изкуство”.
– Аз не съм ти прислужница, нито готвачка! Аз съм ти жена и имам право на хубав живот! Ти трябва да го осигуриш!
В думите си Аделина напълно вярваше. След десетки гледания на риалити предавания и часове в женски форуми, тя промени мнението си за това какво значи съпруга. Някога вярваше, че трябва с обич и грижа да се занимава с дома, но сега бе сигурна, че това са задължения на домашната прислуга. Тя оценяваше себе си високо – далеч над това ниво.
– Така ли било? – изсъска ядосано Емил. – Аз ще работя цял ден, а ти ще киснеш на дивана? Така ли?
– Ще се самоусъвършенствам, – гордо го изправи Аделина. – Ще можеш на приятелите да се хвалиш каква умна жена имаш – всяка тема мога да оборя.
– Можеш ли? Коя беше последната книга, която прочете? Какво ново научи? – изправи се Емил, наведе се към нея. – Мълчиш! Социалните мрежи и глупавите риалита не се броят. Отговори честно: ще започнеш ли да се грижиш за дома и детето, както се очаква от една нормална съпруга, или не?
– Не! Казах вече – не съм ти прислужница…
Аделина прихвана с нова порция оплаквания – нито пари изкарва мъжът, нито се държи добре, все е навън… Емил изслуша всичко на един дъх и отвърна с една дума:
– Развод.
– Какво? – невярващо попита тя.
– Развод, – повтори спокойно Емил. – Ще намеря истинско момиче за дома и сина си. Ти нито си майка, нито жена – само бабите гледат Даниел. Не заслужаваш нито титлата жена, нито майка.
Първо Аделина се разтревожи, но после махна лекомислено с ръка – Емил няма да я напусне, кой ще даде Даниел на него? Тя е майка!
Само че Емил се промени. Заобикаляше я, не я забелязваше. Дани замина с баба си на морето, а Аделина с радост го позволи – никой да не ѝ пречи на телефона. Само след дни обаче почна да ѝ липсва детето и започна често да се обажда.
Две седмици по-късно пристигна призовка за съд. Емил си спази думата – подаде за развод. А в залата я чакаше още по-голяма изненада – майка ѝ застана на страната на зетя:
– Убедена съм, че Даниел трябва да остане при баща си, – каза Нина строго. – За съжаление, Аделина не прояви майчин инстинкт, сина си не е гледала. Всичко върху мен и майката на Емил. А той, въпреки че работи много, отделя време за момчето.
Съдията я изгледа, кимна и се усмихна леко. Нищо не е останало за Аделина – нито дом, нито работа, нито връзка с детето. Шансовете за бащата са големи.
– Моля за време за помирение! Не ни развеждайте! Дайте ми шанс! – ридаеше Аделина. – Емиле, кълна ти се, ще се променя! Ще забравя глупостите за слугинята и ще съм съвършена съпруга! Повярвай ми!
– Добре…
***********************
Месец по-рано.
– Дъщеря ми е саморазглезена, срам ме е от нея, – въздишаше Нина. – Емиле, разбирам те, защо ти е такава жена? Денем вкъщи, но не чисти, не гледа детето… Ако поискаш развод, няма да се сърдя. Само да мога да виждам Даниел.
– Обичам я, въпреки всичко… – въздиша Емил. – Но наистина положението е тегаво. Искам да ѝ дам шанс.
– Защо не! Подавай за развод. Ясно е, че няма да го иска. Ще имате три месеца за помирение – тъкмо да ѝ дойде акъла!
**************************
Аделина си научи урока. В апартамента отново имаше ред, ухаеше на топла домашна храна, а и самата тя бе станала усмихната и внимателна. Започна да обръща внимание и на детето – Дани беше на седмото небе. Толкова си обичаше своята непослушна майчица… Урок за съпругата Дотука ми дойде! извика с насечен глас Виктор, захвърляйки лъжицата на масата и впервайки
