Įdomybės

Когато изписваха Васко Рогов от родилното, акушерката каза на майка му: „Голямо момче. Юнак ще стане!“ Майката не отвърна нищо. Още тогава гледаше вързопчето така, сякаш не е нейното дете. Васко не стана юнак. Стана излишен. Такъв, дето уж го има, а къде да го сложиш – не се знае. „Пак твоето чудато дете плаши всички в пясъчника!”, викаше леля Люба, първа съседка и главен глашатай на входния ред. Майката на Васко – изморена жена с угаснал поглед – само отвръщаше: „Който не го харесва, да не гледа. На никого не пречи.“ Наистина, Васко никого не закачаше. Беше голям, несръчен, с увиснали ръце и винаги сведена глава. На пет мълчеше. На седем – мърмореше. На десет проговори, но така, че по-добре да беше мълчал. В училище го сложиха на последния чин, съучениците го отбягваха като голяма локва, а вкъщи – още по-зле. Когато се появи вторият баща, Васко започна да изчезва – по строежи, в мазетата. Научи се да бъде невидим. Докато една вечер срещна баба Тамара от петия етаж – строга, но справедлива. От този ден животът на Васко се преобърна. Тя му даде не просто коричка хляб и чиния с гювеч, а надежда. Научи го да поправя и да чете, да не се страхува, че е друг. Когато идва време за казармата, Тамара му казва: „Тук не се връщай – ще потънеш. Потърси пътя си, Василе. Бъди човек.“ Двайсет години по-късно Василий Рогов се връща като успешен строителен предприемач, за да спаси единствената си истинска наставница, пропаднала в селска нищета от измама. Не спира дотук – събира около себе си още изгубени души, дава им подслон и нов шанс. В този странен дом, пълен с хора, които другите са отписали, един излишен навремето човек намира своето място и семейство, създадено не по кръв, а по избор, и най-сетне разбира: никой не е излишен, стига някой да повярва в теб.

Когато изнасяха Васко Рогов от родилното във Велико Търново, акушерката каза на майка му: Големичък се

Įdomybės

0160

Нужен ѝ мъж с опит, но с обвързаност

Росица Петрова седна до съпруга си Кирил Димитров на дивана и го попита: Какво ще кажеш да излезем някъде уикенда?

Įdomybės

0166

Кучето наведе глава при вида на старите си стопани, но не помръдна — истинската битка за едно вярно сърце в нашия софийски вход посред зимния студ

Кучето наведе глава, но не помръдна от мястото си, щом видя хората, които считаше за свои. Всичко започна

Įdomybės

091

Най-добрите семейни традиции в България

Ох, Десо, ако ти парите ни къде да ги сложиш, зашото по-добре да помогнеш на брат ти. Не ти е ли безумие!

Įdomybės

042

Рекс наведе глава при вида на бившите стопани, но не помръдна от мястото си – Истинска зимна история от панелен вход в София за вярността, предателството и силата на човешката добрина

Кучето, щом видя стопаните си, наведе глава, но не помръдна от мястото. Всичко започва в декември, когато

Įdomybės

0111

Потърпи мама още малко

Търпей малко повече, мамо Кога ще дойде татко? Стигна ми! Къде е татко! Татко! Татко! викаше малкият.

Įdomybės

048

Феята в бяло: Как Лиза Богачева от шести клас до уважаван лекар в българската болница преобрази един жесток началник и спаси надеждата на пациентите си

Дневник на Елисавета Още в шести клас се разбра, че Елисавета Богданова ще стане отличен лекар.

Įdomybės

Феята на болничното отделение: Как Лиза Борисова още от шести клас стана пример за всеотдайност и човечност, усвои медицината в Медицинския университет в Пловдив и посвети живота си на пациентите – сблъсък с трудния главен лекар д-р Стефанов, обикновеният героизъм в българската болница, топлия колектив, женските кухненски чаепития и неочакваната сватба, която доказа, че човещината и надеждата променят съдби

Фея Още от шести клас беше ясно, че Невена Петрова ще стане прекрасен лекар. Тогава едно комшийче падна

Įdomybės

020

Собствените си дела отгоре, а ти тук!

Дневник, 24ти септември Днес отново се озовах в тази позната ситуация сестра ми натиска за пари, а аз