Įdomybės

– Ами, Ръжко, да тръгваме… – промърмори Валери, оправяйки саморъчно направения повод от стара връв.

Виктор го намери край пътя през октомври. Кученцето седеше на банкета на шосето, мокро и съвсем дребно

– Е, Ръждивко, да тръгваме ли… – измърмори Вълко, оправяйки саморъчно направения повод от стара връв.

**19 януари, вечерта** Марин, готов ли е обядът? – гласът на мъжа ми дойде от спалнята. Беше един следобед.

Елена Георгиева цяла година хранеше бездомната овчарка пред входа, въпреки недоволството на съседите.

– Бояне, обядът готов ли е? – гласът на мъжа ми дойде от спалнята. Беше часът на обяд. Борис тъкмо се

Андрей Павлов седеше на прозореца и гледаше обявата в телефона. Буквите плуваха пред очите – очилата

Дневник. 20 януари. Стоях долу пред входа и гледах как скрежът покрива стъклата на прозорците.

Иван Димитров седеше до прозореца и гледаше обявата в телефона. Буквите плуваха пред очите – очилата