Лелата на гости, съпругата в сълзи Събуди ме звънецът на вратата. От другата страна на леглото жена ми
Търпението ми свърши: Защо дъщерята на жена ми вече няма да стъпва в нашия дом Аз, Мартин, мъж, който
Животът с роднини: Дневникът на един българин Снощи ме trezi zvanetsът на вратата. От другата страна
Жената напуска дома, оставя съпруга си и децата, а два дни по-късно получава писмо След като се връща
Жената избяга от дома и изостави съпруга и децата си, а два дни по-късно получи писмо
След като се прибра от работа, бащата реши да гледа мача по футбол на спокойствие, без никакви домашни или родителски задължения. Не искаше да приспива крещящите деца.
Но тази вечер всичко се промени – с трясък на вратата съпругата му си тръгна, изгубила търпение. Децата останаха при баща си. Спокойният свят на мъжа с бира на дивана бе изведнъж преобърнат. Ето какво написа съпругът на жена си няколко дни по-късно:
„Скъпа моя,
Преди няколко дни се скарахме. Прибрах се, пребит от умора. Беше 20:00 часа и исках само да легна на дивана и да гледам мача.
Ти беше в лошо настроение и изтощена. Децата се караха и крещяха, докато ги слагаше да спят.
Увеличих звука, за да не ги чувам.
‘Няма ли да ти стане нещо, ако малко помогнеш и се включиш в отглеждането на децата?’, попита ти, намалявайки звука на телевизора.
Раздразнен, отвърнах: ‘Работих цял ден, за да можеш ти да си стоиш вкъщи и да си играеш на куклен дом’.
Започна караницата и обвиненията се заредиха едно след друго. Ти заплака от умора и гняв. Казах ти разни неща. Ти извика, че повече не издържаш. След това излезе от вкъщи и ме остави с децата.
Наложи ми се аз да ги нахраня и приспя. На следващия ден не се върна. Взех си отпуск и останах у дома с децата.
Минах през всички ревове и стонове.
Тичах цял ден из апартамента, без дори миг за душ.
Стоях у дома по цял ден и нямах с кого да говоря, ако не е дете под 10 години.
Нямаше кога да седна нормално да вечерям – трябваше да се грижа за децата постоянно.
Бях толкова изтощен, че можех да спя 20 часа без прекъсване, но това е невъзможно, защото някое дете се буди и вика на всеки три часа.
Живях без теб две денонощия. Осъзнах всичко.
Разбрах колко си уморена.
Разбрах: да си майка е едно непрестанно жертване.
Разбрах: това е много по-трудно от 10 часа в офис с вземане на сериозни финансови решения.
Разбрах, че си пожертва кариерата и финансовата си независимост, за да си до децата.
Разбрах колко е трудно, когато парите не зависят от теб, а от партньора.
Разбрах за какви жертви става дума, когато се отказваш от купони или тренировки с приятели. Не можеш да правиш любимите си неща и дори не спиш нормално.
Разбрах как се чувстваш, когато си затворена с децата и пропускаш целия свят навън.
Разбрах защо се обиждаш, когато майка ми критикува начина ти на възпитание. Никой не познава децата по-добре от тяхната майка.
Осъзнах, че майките имат най-голямата отговорност в обществото. За жалост никой не го оценява или хвали.
Не пиша това писмо само за да ти кажа колко ми липсваш. Не искам да мине още ден от твоя живот без да чуеш:
‘Ти си невероятно смела, вършиш страхотна работа и те уважавам!’
Ролята на съпругата, майката и домакинята в обществото, макар и най-важната, е всъщност най-малко ценена. Сподели това писмо с приятелките си, за да започнем най-после да признаваме най-важната професия на света – майчинството. Жената избяга от вкъщи и остави съпруга и децата си, а два дни по-късно получи писмо След работа, бащата
” Ето го, когото не чакахме! извика Димитър Петров. Можеш да си ходиш обратно! Тате, какво става?
Брат ми ми каза, че мама си е позволила да удари жена му, и аз веднага усетих, че тук нещо не е наред.
Брат ми ми сподели, че майка ни е посегнала на жена му, и аз веднага усетих, че нещо не е наред.
Когато с мъжа ми бяхме бедни, свекърва ми си купи кожено палто, телевизор и живя като царица – но години по-късно всичко се обърна!
На 18 родих дете, останахме сами, а родителите ни ни обърнаха гръб – само леля ми ни помогна. Години наред живеех на квартира с децата, докато свекърва ми и майка ми мислеха само за себе си.
Сега имаме всичко, постигнато с много труд – но днес, когато родителите ни загубиха всичко и търсят помощ, отказваме. Подкрепяме само леля, която беше до нас винаги. Вярвам, че ние ще помагаме на децата си по друг начин и ще си останем близки цял живот. Когато аз и съпругът ми бяхме бедни, свекърва ми си купуваше кожено палто, нов телевизор и живееше като царица.
