Įdomybės

Коледен подарък: Татко Виктор, малкият Андрюша и мама Полина решават да върнат усмивката на петгодишния Кольо от съседния блок, който остава без подарък на новогодишното тържество в детската градина. В уютния български дом, сред аромат на печена пиле и блясъка на украсената елха, семейство предприема тайна мисия — Дядо Коледа и Зайо ще занесат специален пакет с вкусотии, за да донесат радост на тъжното момче точно преди настъпването на Новата година, и така възстановяват справедливостта, топлината и празничния дух сред приятелите и съседи.

ПОДАРЪК Е, сине, разкажи как мина денят ти, как си? попита татко Петър, когато се прибра от работа и

Įdomybės

05

Подаръкът, който върна усмивката: Топла коледна вечер в дома на семейство Георгиеви, разказ за малкия Андрей и неговия баща Виктор, за справедливостта и добротата към приятеля Кольо от съседния вход, останал без подарък на детския празник, и как българският Дядо Коледа и Зайчето донесоха радост, обединявайки семействата в навечерието на Новата година

ПОДАРЪК Е, Мартине, разкажи, как си, как ти мина денят? Току-що прибралият се от работа баща Георги

Įdomybės

039

Изненада за мама: Как една нова печка се превърна в повод за семейна драма, разкритие за откраднати пари и ново начало с аромат на ванилия в сърцето на Софийския панелен апартамент

Георги, имам нужда от твоята помощ с подаръка за мама. Калина остави телефона и се обърна към съпруга

Įdomybės

077

Подарък за майка – Марина поверява избора на печка за рождения ден на майка си на Андрей, но той изхарчва парите за екскурзия на сестра си; разочарована, Марина взема нещата в свои ръце, купува мечтаната печка и открива нова сила след предателството.

Кольо, трябва ми малко помощ за подаръка на мама. Силвия остави телефона на масата и се обърна към мъжа

Įdomybės

0262

Тате, моля те… не идвай днес на училище, става ли?

Татко, моля тебе… не идвай днес на училище, става ли? Защо, Ралица? Не искаш ли да видиш как ще

Įdomybės

0705

Подарък за майка – Марина поверява избора на печка за рождения ден на майка си на Андрей, но той изхарчва парите за екскурзия на сестра си; разочарована, Марина взема нещата в свои ръце, купува мечтаната печка и открива нова сила след предателството.

Кольо, трябва ми малко помощ за подаръка на мама. Силвия остави телефона на масата и се обърна към мъжа

Įdomybės

036

Изненада за мама: Как една нова печка се превърна в повод за семейна драма, разкритие за откраднати пари и ново начало с аромат на ванилия в сърцето на Софийския панелен апартамент

Георги, имам нужда от твоята помощ с подаръка за мама. Калина остави телефона и се обърна към съпруга

Įdomybės

0104

Не успях да обикна: Лятото на надеждите, случайните срещи и писмото от Володя – истинската история на Лиля, Светла и незабравимите момчета от българския интернат

НЕ УСПЯХ ДА ОБИКНА Момичета, признайте си, коя от вас е Милена? Жената ме гледаше закачливо, като че

Įdomybės

015

НЕ МОЖАХ ДА ОБИКНА – Момичета, кажете, коя от вас е Лилия? – с любопитство и закачка ни оглеждаше непознатата жена, докато седяхме с приятелката ми. – Аз съм Лилия. Защо? – озадачено отвърнах. – Ето ти писмо, Лилия. От Володя – измъкна от джоба на престилката си смачкан плик и ми го подаде. – От Володя? А къде е той? – изумих се. – Прехвърлиха го в интернат за възрастни. Чакаше те, Лилия, като изгубената надежда. Разглеждаше всеки ден прозореца. Това писмо ми даде да го проверя за грешки – не искаше Володя да се изложи пред теб. На мен ми е време, обедът наближава. Тук работя възпитателка – погледна ме с укор, въздъхна и избяга. … Един ден с приятелката ми Светла, разхождайки се, случайно попаднахме в двора на непозната сграда. Бяхме на шестнадесет и лятната ваканция пълнеше дните ни с приключения. Двете седнахме на удобна пейка, приказвахме, смешки си разказвахме. Не усетихме как до нас приближиха двама младежи. – Здравейте, красавици! Скучно ли ви е? Имате ли време за запознанства? – протегна ръка единият. – Володя. Аз: – Лилия. А това е приятелката ми Светла. А вашият тих другар как се казва? – Леонид – едва прошепна вторият. Младежите ни се видяха старомодни и твърде стегнати. Володя сериозно отбеляза: – Момичета, защо носите толкова къси поли? А на Светла деколтето е твърде откровено. – Ех, момчета, не гледайте, където не трябва. Да не ви се разпръснат очите по пътеката – смяхме се със Светла. – Трудно е да не поглеждаме. Мъже сме все пак. Да не би също да пушите? – разпитваше Володя, все така целомъдрен. – Естествено – пушим, ама само за майтап – шегувахме се двете. И тогава забелязахме, че с момчетата нещо не е наред с краката. Володя едва ходеше, Леонид очевидно куцаше. – Тук лечите ли се? – предположих. – Да, аз катастрофирах с мотор, Леонид скочи лошо от скала във вода – гледащия надолу Володя изстреля обяснението си. Скоро ни изписват. Доверихме се на историята. Не подозирахме, че Володя и Леонид са инвалиди от деца, обречени на интернат. Ние и Светла бяхме глътка свобода за тях. Тези деца имат готови истории за катастрофи, за падания и други случайности… Володя и Леонид се оказаха интересни, четящи, мъдри за възрастта си. Започнахме да ги посещаваме всяка седмица. Първо – стана ни жал за тях, искахме да разведрим момчетата; второ – от тях имаше какво да научим. Кратките ни срещи се превърнаха в навик. Володя ми подаряваше цветя от близките цветни лехи, Леонид носеше оригами, правени от самия него, и всеки път със срамежлив жест ги даваше на Светла. Сядахме четиримата на една пейка: Володя до мен, Леонид се извърташе към Светла и й отделяше цялото си внимание. Светла се смущаваше, изчервяваше, но й беше приятно сред срамежливия Леонид. Приказвахме за всичко и за нищо. Отмина едно топло и ласкаво лято. Настъпи дъждовна есен и ваканциите привършиха. Предстои ни последния клас. Така забравихме за Володя и Леонид. … Минаха изпитите, последния звънец, абитуриентският бал. Очаква ни лято, пълно с надежди. Пак със Светла се озовахме в интерната. Решихме да навестим познатите момчета. Седнахме на старата пейка, надявайки се скоро тихо да се появят Володя и Леонид. Володя с цветя, Леонид с оригами. Напразно чакахме два часа. Изведнъж от вратата на интерната изскочи момиче и ни връчи писмо от Володя. Веднага разкъсах плика: “Лилия любима! Ти си моето ухание! Недостижима звезда! Не разбра, но аз те обикнах от първия миг. Срещите ни бяха моето дихание. Половин година гледам напразно през прозореца, чакам те. Ти ме забрави. Жалко! Пътищата ни се разделят. Но съм ти благодарен, че ми показа какво е истинска любов. Помня кадифения ти глас, усмивката, нежните ръце. Липсваш ми, Лили! Да те видя още веднъж! Да поема въздух, а не мога… И на мен, и на Леонид ни станаха по осемнадесет. През пролетта ни прехвърлят в друг интернат. Едва ли ще се видим. Душата ми е разкъсана! Надявам се да преболедувам тази любов. Сбогом, ненагледна!” Подпис – “завинаги твой, Владимир”. В плика – изсушен цвете. Срам обхвана душата ми. Сърцето се сви – нищо не може да се промени. В главата ми блесна мисълта – “Носим отговорност за онези, които сме опитомили.” Не подозирах за чувствата на Володя. Не можех да му отвърна. Уважението ми към него – да, интерес към знаещия събеседник – и толкова. Да, леко флиртувах и дразнех Володя. Паля искрата на увлечението му. Но не предполагах, че моят закачлив флирт ще стане пламък на любовта му. … Минали са много години. Писмото на Володя е пожълтяло, цветето се е разпаднало. Но пазя спомените за невинните срещи, безгрижните разговори, неудържимия смях с Володя. … Историята си има продължение. Светла – прeиятелката ми – бе трогната от съдбата на Леонид, изоставен от родителите си. Леонид по рождение имаше едно краче много по-късо. Светла завърши педагогически институт, работи като възпитателка в интернат за деца с увреждания. Леонид стана неин любим съпруг и имат двама големи сина. Володя, по думите на Леонид, живял в самота. На четирийсет години майка му го открива в интерната, разрида се, прeгърна го, върна го в родното село. А следите му се губят…

НЕ УСПЯ ДА ОБИКНА Момичета, кой от вас е Виолета? гласът на младата жена излезе сякаш от тъмен коридор