30 януари, София Стоя пред вратата на нашата малка апартамента в квартал Студентски, задръстен от бои
Работя като готвачка в малко, уютно кафене в центъра на Пловдив. В края на поредната натоварена смяна
Работя като готвачка в малко и уютно кафене на една от тихите улици на Велико Търново. Една вечер, когато
Отказах от сватбата. Точно така две седмици преди деня, който обсъждахме като последния детайл, реших
Дъщеря ми не ми проговори повече от година. Напусна дома ни в Пловдив, за да заживее с мъж, когото така
Дъщеря ми ме изостави заради мъж, когото познавах твърде добре — безотговорен и променлив, с когото не исках да я пусна, но тя повярва в любовта си и си тръгна, отказвайки да приеме думите ми. Година мълчание, докато снимките им щастливи постепенно изчезнаха, а сърцето ми се късаше в очакване. Докато една вечер, разплакана и без подслон, се върна при мен и прошепна: „Мамо, прости ми, не искам да бъда сама на Коледа.“ — истинската прегръдка, чакана цяла година от майка и дъщеря, на които животът даде втори шанс в навечерието на празника. Дъщеря ми Мария спря да ми говори преди цяла година. Остави дома ни в Пловдив, за да заживее с един мъж
В продължение на години отношенията ми с майка ми бяха обтегнати, но никога не вярвах, че могат да стигнат чак дотук: Отглеждам сама двете си деца – дъщеря на 9 и син на 6, след раздяла, винаги съм била грижовна и отговорна, но майка ми настоява, че „не ставам за майка“, постоянно проверява всичко у дома и ме критикува; миналата седмица, под претекст, че „помага“, открих тайна нейна тетрадка със записки и дати за всяко мое „провинение“, измислени обвинения и дори „резервен план“ с имена на роднини, които да свидетелстват срещу мен, както и разпечатки от лични съобщения – разбрах, че целта ѝ е да докаже пред съда, че не съм подходящ родител и да поиска временна настойничество над децата ми; сега живея в страх, невярваща как най-близкият ми човек може да бъде най-голямата ми заплаха. Знаеш колко години с майка ми не можем да се разберем като хора, но честно казано, никога не съм си и
Години наред отношенията ми с майка ми бяха напрегнати, но никога не съм си представяла, че ще стигнат дотук: сама отглеждам двете си деца – дъщеря на 9 и син на 6, след раздялата, а през това време майка ми винаги е твърдяла, че „не ставам за майка“, като всеки път, когато идва у дома, проверява всичко – от хладилника до сгънатите дрехи, кара ми се за дреболии, а миналата седмица докато претърсвах шкафа, открих черна дебела тетрадка с неин почерк и заглавие „Регистър – за всеки случай, ако се наложи да се действа по законен път“, в която подробно е записвала „престъпленията“ ми като майка, включително измислици и резервен план за отнемане на децата, и сега не знам как да постъпя, защото съм изплашена и дълбоко наранена. Сякаш вървях по калдъръмените улици на Пловдив, но вместо слънце и музика, всичко беше обгърнато в сиви
Първият път се ожених, когато навърших петдесет и пет вече на 55. Преминаха пет години, а сега съм на
