Įdomybės
Скъпи дневнике, Не знам откъде да започна. Сигурно от онзи ден, когато ново семейство се нанесе в къщата
Синът ми Красимир и синът на новия ни съсед – малкият Здравко – си приличаха толкова много, че започнах
Скъпи дневнико, Днес светът ми се преобърна. Искам да запиша всичко, защото иначе няма да повярвам, че
Сега, години по-късно, като си спомням, разбирам колко много не знаех. Аз, Румяна Стоянова, най-накрая
Скъпи дневнико, Аз, Теменужка Петрова, най-накрая дойдох да видя първия си внук. Но една медицинска сестра
Казвам се Стоянка Димитрова. Най-сетне бях тръгнала да видя първия си внук, но една медицинска сестра
Росица махаше белия крем с чаена лъжичка. — Росице, вече сте пенсионерка. Няма за какво да харчите.
„Гинке, вече сте пенсионерка. Нямате за какво да харчите. Решихме с Денислав да намалим помощта.
Днес бях в кухнята на Галена Петрова и слушах. Аз бях само мълчалив слушател, докато тя ми разказваше








