Įdomybės
Казвам се Станимир. Винаги съм се считал за късметлия, защото успях да стана баща и съпруг.
Колата се движеше спокойно по хлъзгавото шосе, а Силвия гледаше навътре в гората, която растеше край пътя.
Росица, ела тук, ще ти сложа чорапите в раницата! гласът на Василена се разнесе из малкото стълбище
Колата пътуваше тихо по лъскавия асфалт, а Снежана се взираше дълбоко в гората, която се разгръщаше край
Защо вече не кани гости у дома? Според мен, наскоро се реших да не каня повече приятели в апартамента
Колата се движеше спокойно по хлъзгавото шосе, а Силвия гледаше навътре в гората, която растеше край пътя.
Колата пътуваше тихо по лъскавия асфалт, а Снежана се взираше дълбоко в гората, която се разгръщаше край
До тук ми е дошло, тръгвам си! Докога ще се търпи това! До тук ми е дошло, тръгвам си! Докога ще се търпи това!
До гуша ми дойде, всичко свърши! Колко още?! До гуша ми дойде, всичко свърши! Колко още?! Дете, вечната






