Įdomybės – Page 3 – Įdomybės!

Скрита в кладовната, когато се завърна синът, Вера замръзна, слушайки телефонния му разговорТогава тя разбра, че гласът от другата страна е нейният съпруг, който тайно се е завръщал у дома, за да я изненада.

Вера успя да се смести в задната стая на коридора за миг преди ключът в главната врата се завъртя.

– Ще намериш своята съдба. Не трябва да се втурваш. Всичко има своето време.

Дневник 31 декември 2023г. Имам странна, почти древна традиция, която следвам всяка година преди Нова година.

-Към кого се обръщате?

10маи2026г., Дневник Днес отново седнах на старата дървена клупа пред къщата, където слънцето се разливаше

„Жена ми е като дърво, а купувач за апартамента й вече намерих“, – се засмя мъжът по телефонаТой подмигна, докато вратата на новото им жилище се отваряше, и въпросът му остана без отговор: „Кой е истинският собственик?“

Не, Тодоре, а какво ще прави? Жена ми е дървена, ѝ е по барабан всичко. Не се тревожи, купувач за апартамента

Сърцето на котката глухо биеше в гърдите, мислите се разпръскваха, душата болеше. Какво би могло да се случи, че госпожата го предаде на чужди хора, защо тя го изостави?

Когато на Марица, която токущо се е настанила в новия си апартамент, ѝ подаряват напълно черен британски

Да бъда с паразит под моята стойност. С такива не можеш да живееш и им позволяваш да се размножават. Гордо ми подари жена по моята молбаТогава разбрах, че истинската свобода се крие в отхвърлянето на тази токсична връзка и в избора да следвам собствената си стойност.

Бях с пополамчовек под нивото на моя достойнство. С такива не можеше да се живее, а темата да се разпространява.

— Ганя Василевна, трябва момичето да продължи учението. Такива светли умове рядко се срещат. Тя има особен дар за езици, за литература. Ако видяхте творбите й!

Ганка Петрова, трябва да продължи обучението. Такива светли глави почти не се срещат. Тя има особено

Мартин криеше съжаление, че се е развел твърде бързо. Разумните мъже превръщат любовниците в празник, а той – в съпруга.

Настроението на Иван Петров изчезна, щом след като паркира колата си пред сградата в София, влезе в коридора.

Преди месец тя се съгласи да превози странна възрастна жена по пустия път в най‑отдалечената глушина. И след това се чува стук на вратата.

Вече трети час шофирах, а пътят беше празен и блатащ, под тежкото ноемврийско мрачно небе над нашите земи.