Įdomybės

Дневник, 10 март Аз съм Силвия Иванова и животът ми след шейсетата се обръща като стара снимка в албум

Знам по-добре Какво пак е това, въздъхнах тежко, клекнал пред дъщеря ми и се загледах в червените петна

Късен бунт Осъзнаваш ли какво правиш? Гласът на Мариела беше неизменен, почти без емоция, а точно това

Мъжът ми не стисна ръката ми, когато загубих нашето дете. Вместо това, взе отпечатъка на пръста ми.

Когато говори болката Силвия, мило дете, разбирам те, но просто няма друг изход. Трябва да продадем къщата.

Под натиска на чуждите очаквания Десислава кипи от гняв. Тя стои срещу дъщеря си, стиска юмруци и я гледа

Резервирала беше маса за десет души за своя 80-ти рожден ден. А единственият, който отиде при нея, беше

Един разхвърлян гардероб, купчини негладени дрехи, развалена супа в хладилника това е домът ни в момента.

В ученическия бележник за март деветдесет и трета, срещу фамилията ми стоеше: платено. Инициали не на