Įdomybės

Кажи ми честно, Милене прокъркори се Калин, каква е толкова голямата разлика дали ще дадем къщата на

Безпределна наглост: – Кажи ми честно, Кольо – започна Наташа, – каква е вселенската разлика дали ще дадем къщата под наем на наш човек или на непознат? Парите са си пари. Наташа довършва да простира прането. По-добре да помагаше, отколкото да философства. – Колчо, – отвръща тя, – разликата е, че от роднина после пари няма да видиш! – За Димитър ли пак намекваш? – възмущава се Кольо. – Той ми е брат! Ще плати, обещавам ти. Нито иска отстъпка, ще плати цялата сума! За цяло лято. Няма да се занимаваме с други наематели. – Кольо, това е къща на морето – само да пусна дума в групите във Варна, веднага я давам под наем. – Защо ти е толкова важно да е на непознати? – Защото с непознати всичко е договор, предплата, не плащат – напускат. Но с роднините започва: „Ми, Наташке, знаеш, сега с децата, ще преведем по-късно, а и счупихме телевизора, ама няма да ни глобиш?“ Гледала съм нашите колко пъти ги оставяха на сухо. Не искам повторение. Къщата край морето е наследство на Наташа от родителите ѝ, които я даваха лято след лято, но само на чужди. Получиха си урока. – И как свърши при твоите? – С това, че роднините не платиха, дори не се извиниха. Къщата е бизнес, не е безплатен пансион. Димитър тъкмо е решил да заведе съпругата си и трите им деца за три месеца на морето – по препоръка на доктора уж. Наташа нямаше никакво съмнение, че няма да ѝ плати и стотинка. – Димитър даже не те моли за безплатно! – настоява Кольо. Всеки го обещава това. – Защо да се разправяме? Винаги има опашка от хора с пари. С тях – договор и спокоен сън. Никакви роднини, никакви приятели. Пари да има. Кольо я познава, но настоява. – Добре, щом не вярваш на Димитър, ми повярвай на мен! – Вярвам ти. И какво? – Ако той не плати, аз лично ще ти платя. Ако трябва, ще си намера втора работа и всичко, което спечеля, ще е за тебе. Не от общите ни пари! Наташа е изненадана колко държи на това. – Пълна отговорност носиш ти! Добре! Остава още доста до летния сезон, има време за размисъл. Юни започва… с проблеми. Кольо звъни на Димитър през ден за поне един месец предплата – получава обнадеждаващи обещания. – Чакам да ми платят по-голяма поръчка, братле. Спокойно, само да приключи месецът! Краят на юни – без пари. Наташа търпи мълчаливо. Кольо обеща – тя му вярва. Но когато пак чува празни приказки по телефона, не издържа: – Плати ли? – Ще плати, когато му преведат… Просто така се стече. Случва се… – Ами ще чакаме до септември, докато си тръгнат и ми кажат „мерси, пък като можем, ще се върнем“? – Ти не губиш нищо, аз ще бачкам втора работа. – Сега и веднага? – Дай му още две седмици… – Ти се закле! Духа ли го сега геройството? Тоновете вкъщи се променят. Кольо се ослушва, а Наташа следи как той гледа обяви, но не звъни никъде. – Кольо, днес е 30-и! Две трети от лятото си заминаха… – Още му е зле с парите… ама ще даде! – Престанах да вярвам. Щом си се зарекъл – давай! Къде ти е работата? Дори и идеята за допълнително бачкане вече не му е толкова геройска. – Ще намеря! Ама няма да товаря чували – с кръста ми ще свърша като… – Дай да пратиш брат си да товари чували, ти ми обеща! Или сега си търсиш работа, или аз се обаждам на Димитър – до петък или плаща, или ги изнасям, а парите – през съда. Кольо побледнява. – Не! На съд – пред хората да се излагам, на майка да обяснявам! Димитър не иска, Кольо не иска, никой не иска. И бърза да превърне Наташа във виновната. – Пука ли ти за мен? Ще работя две смени, за да ми върнеш парите… – Ти настоя, не аз! – Откъде да знам, че Димитър ще ни прекара? – Знаех! Защото вече съм го виждала! – Да, да… ама ти си безсърдечна! Пари ти по-важни… – Не съм виновна, че настоя да поемеш отговорност! – Добре! Ще бачкам и ще платя за Димитър, да ти се оправи настроението! Катаастрофа, но поне започна работа като куриер. Оглежда Наташа на криво. – Заради теб се стигна до тука… – Може би най-после ще проумееш: лесно е да си добър на чужд гръб, ама като плащаш за брат си, сам ще си направиш изводите. Надявала се Димитър да се развълнува и да плати. Звъни – „Имам проблем: колата се счупи, всичко дадох за ремонт, ще платя… някой път.“ Очаквано. – Кольо разбра по физиономията ѝ всичко. – Излъгах се в него, но ти не ми даваш право да сгреша! Вместо подкрепа – само критика… – Трябваше да викам „браво, нека си починат безплатно“ ли?! Така настоя, сега покажи, че държиш на думата си! – Да, ама не знаех, че ще жертваш моето здраве за едни пари! Мислиш ли поне малко за мен? – А брат ти за теб мисли ли? – Не е лош, просто така се получи… – Уникално – той не е лош, а аз, която си търся своето, съм лошата? Кольо е без думи. Май в брака им предстои буря.

Безгранична наглост Добре, Яна, я излез с ръка на сърцето и ми кажи започна да мрънка Петър, каква е

Įdomybės

048

— Прибирай се вкъщи! Там ще ще си говорим! — изръмжа недоволно Максим. — Не ми стигат тия скандали пред хората! — Ами чудесно! — изсумтя Варя. — Много си ми интересен! — отвърна му и метна плитката си зад гърба, тръгвайки към дома. Максим изчака Варя да се отдалечи, извади телефона и прошепна в микрофона: — Да, тръгна си за вкъщи! Посрещнете я, както се разбрахме! И, ако трябва, я заключете долу в мазето, че да се научи на дисциплина! Аз идвам след малко! След това мушна телефона в джоба, готов да влезе в кварталния магазин и да си отпразнува възпитанието на жена си, когато изведнъж го хвана за ръка един непознат мъж. — Извинявайте, че ви прекъсвам така! — смутено се усмихна непознатият. — С вас беше една дама… — Жена ми е, какво за нея? — смръщи вежди Максим. — Нищо… само питах… — усмивката стана мазна и извинителна. — Случайно да се казва Варвара Миленова? — Варвара, да, до сватбата беше Миленова. Защо питате? — По баща — Сергеевна ли й е? — Да! — раздразни се Максим. — Откъде познавате жена ми? — Извинявайте още веднъж, просто съм й голям фен. Но не лично – фен на таланта ѝ! — Варя умения? Това пък кога стана? — занемя Максим. — Ами, знаете ли, получи доживотна забрана да се състезава по муай тай още на 18 – заради твърде голяма жестокост! Но иначе беше истинско удоволствие да я гледаш на ринга… Максим с разтреперани ръце се опита да извади телефона си, но той падна и се разтроши. Макс се втурна към дома си и си мърмореше: „Само да стигна навреме, Господи!“ Когато Варя пристигна в селото, всички се чудеха коя е тази градска фурия – млада, спортна, весела, дори и учителка по физическо стана в основното училище. Всички решиха, че ще поработи малко и ще си замине, но момичето остана завинаги. — Младицата явно от нещо бяга! — шушукаха жените. — Сто процента си крие страшна тайна! — Светът е малък, сърца болни – така си е, — заключаваха селяците. Максим я ухажваше предпазливо, но бързо реши: „Ще я взема за жена – ни алчна, ни нахална, чужда е, а и родата й няма да ми се бърка!“ Баба му и дядо му одобриха, брат му също. Но бабата заяви: — В нашата къща ред има! Дамите слушат мъжете и уважават семейството! — Аз уважавам, ама несправедливост не търпя, — отвърна Варя. Скоро разбира какво значи порядък по български — работа от тъмно до тъмно, никакви излизания, няма приятелки и разходки, няма кино или кафе. „Тук не е град, тук срамът се разнася бързо!“ Варя не се дава – върши и си търси правата. Но женското сабурджийство няма край: — Тая Варя е по-лоша от трън! Душа вади! Всичко ѝ не е наред! Скоро родата решава — време е Варя да се „научи на кроткост“. Максим трябва да я прати сама у дома, където ще я посрещнат и „ако трябва – в мазето ще я заключим!“ Само че, докато Максим се мотка, вкъщи става мазало – брат му Митко със счупена ръка, татко му в безсъзнание, майка му синя и уплашена, а Варя си пие чая спокойно. — Скъпи, за твоята доза ли дойде? — пита го тя. — Май е време за нещо повече – справедливост в семейството! — Защо не каза, че можеш да… — заекна Максим. — Меря си силите, — усмихна се тя. — Всеки получи, каквото заслужава. И да не ти хрумва развод – бременна съм! Детето ще си има баща! След тази случка редът в къщата се промени завинаги. — Жената от градо удари по масата — и семеен мир настъпи по български!

Прибирай се у дома! Там ще говорим! изсъска нервно Георги, свъсил вежди. Не ми трябва да вдигаме цирк

Įdomybės

0335

— Я вкъщи ще говорим! — строго рече Максим. — Няма да забавляваме съседите със скандали! — Моля ти се! — изсумтя Варя. — Голям началник! — Варя, недей да ме предизвикваш! — изсъска Максим. — Ще си поговорим у дома! — О-о, колко си страшен! — каза тя през рамо и тръгна към тяхната къща в центъра на селото. Максим изчака Варя да се отдалечи и извади телефона: — Да, тръгна към вкъщи! Посрещнете я както обсъждахме! И в мазето я сложете – време й е да се научи! Скоро идвам! Тъкмо тръгна да отбележи “възпитателната работа” с жена си с по една ракия в магазина, когато го спря непознат мъж: — Извинете, че ви безпокоя така! — усмихна се неловко той. — С вас беше една дама… — Жена ми, какво има? — намръщи се Максим. — А случайно да се казва Варвара Малинова? — Да, преди сватбата беше Малинова. Защо? — И по баща Стефанова? — Точно така! — изръмжа Максим. — Откъде познавате жена ми? — Всъщност лично не я познавам… аз съм неин голям фен! — Слушай, фен, ще ти преброя ребрата! — заплаши го Максим, — Да не искаш да ми вземеш жената? — Какви ги говориш! Фен съм й като спортистка! — Известно ли ви е, че вашата Варя е единствената във федерацията по муай тай в България, която я дисквалифицираха завинаги на 18 заради бруталност? — Жалко, че след няколко спечелени турнира спря да се състезава! — въздъхна мъжът. Максим с разтреперани ръце изпусна телефона на асфалта. Събра го, но не можа да го включи. Хукна към къщи, шепнейки: — Дано стигна навреме! … Когато Варя се появи в малкото ни българско село, никой не знаеше коя е. Младата, спортна и забавна учителка по физкултура за малките класове веднага стана обект на клюки. Всички жени си шушукаха, че крие тайна – млада, интересна и сама! А Варя разказа, че избягала от родителите си – едри бизнесмени от големия град, които искали да я омъжат насила за някой „важен човек“, за да оправят финансите си. — Аз обаче предпочетох да избягам — казваше тя. — По-добре сама в живота, отколкото насила омъжена! Не съм стока! Скоро и моето семейство загря — младата, здрава и работна Варя е идеална снаха! Спортна натура, няма роднини тук и ще носи на всичко. Върви, че откажи на такова семейство – всички под една стряха, всеки помага! Варя обаче си имаше нрав: работеше, помагаше, но държеше и на справедливост. — Ако ще бачкаме, да са всички равни! — настояваше тя, — Аз няма да се търкалям, а някой друг да почива! Това не се харесваше на семейството — майката и бащата на Максим роптаеха, че не ги уважава, а брат му Мишо беше вбесен. — Трябва да я вкараме в правия път! Жените трябва да слушат, не тя да командва! — каза той. И замислиха капан: Максим да заведе Варя на разходка, а после тя да се прибере сама, където всички да я „научат“. Ако не слуша, щели да я заключат в мазето и в училище да кажат, че е във ваканция. Но Максим не стигна навреме… Вратата изтръгната, Мишо с изкълчената си ръка в коридора, баща му в несвяст, майка му с огромен синина, държаща строшена точилка! А Варя, невъзмутима, си пие чай в кухнята. — Скъпи, ти ли си? За своята порция ли си дошъл? — пита тя. — Ъъ, не… — измърмори Максим. — Тогава май трябва справедливост да внесем в семейните отношения? — усмихна се Варя. — И да не си помислил за развод – бременна съм. Детето ми ще си има баща! Като се позакрепиха всички, семейните правила се промениха — вече царуваха мир, ред и СПРАВЕДЛИВОСТ, и никой вече не обиди Варя!

Върви си вкъщи! Там ще говорим! изрече раздразнено Димитър. Само това оставаше, да занимаваме минувачите

Įdomybės

0112

Вратата остава затворена

Вратата остава затворена Мамо, отвори вратата! Мамо, моля те! юнашките ръце на сина удряха с ярост металната

Įdomybės

01.6k.

— Я вкъщи ще говорим! — строго рече Максим. — Няма да забавляваме съседите със скандали! — Моля ти се! — изсумтя Варя. — Голям началник! — Варя, недей да ме предизвикваш! — изсъска Максим. — Ще си поговорим у дома! — О-о, колко си страшен! — каза тя през рамо и тръгна към тяхната къща в центъра на селото. Максим изчака Варя да се отдалечи и извади телефона: — Да, тръгна към вкъщи! Посрещнете я както обсъждахме! И в мазето я сложете – време й е да се научи! Скоро идвам! Тъкмо тръгна да отбележи “възпитателната работа” с жена си с по една ракия в магазина, когато го спря непознат мъж: — Извинете, че ви безпокоя така! — усмихна се неловко той. — С вас беше една дама… — Жена ми, какво има? — намръщи се Максим. — А случайно да се казва Варвара Малинова? — Да, преди сватбата беше Малинова. Защо? — И по баща Стефанова? — Точно така! — изръмжа Максим. — Откъде познавате жена ми? — Всъщност лично не я познавам… аз съм неин голям фен! — Слушай, фен, ще ти преброя ребрата! — заплаши го Максим, — Да не искаш да ми вземеш жената? — Какви ги говориш! Фен съм й като спортистка! — Известно ли ви е, че вашата Варя е единствената във федерацията по муай тай в България, която я дисквалифицираха завинаги на 18 заради бруталност? — Жалко, че след няколко спечелени турнира спря да се състезава! — въздъхна мъжът. Максим с разтреперани ръце изпусна телефона на асфалта. Събра го, но не можа да го включи. Хукна към къщи, шепнейки: — Дано стигна навреме! … Когато Варя се появи в малкото ни българско село, никой не знаеше коя е. Младата, спортна и забавна учителка по физкултура за малките класове веднага стана обект на клюки. Всички жени си шушукаха, че крие тайна – млада, интересна и сама! А Варя разказа, че избягала от родителите си – едри бизнесмени от големия град, които искали да я омъжат насила за някой „важен човек“, за да оправят финансите си. — Аз обаче предпочетох да избягам — казваше тя. — По-добре сама в живота, отколкото насила омъжена! Не съм стока! Скоро и моето семейство загря — младата, здрава и работна Варя е идеална снаха! Спортна натура, няма роднини тук и ще носи на всичко. Върви, че откажи на такова семейство – всички под една стряха, всеки помага! Варя обаче си имаше нрав: работеше, помагаше, но държеше и на справедливост. — Ако ще бачкаме, да са всички равни! — настояваше тя, — Аз няма да се търкалям, а някой друг да почива! Това не се харесваше на семейството — майката и бащата на Максим роптаеха, че не ги уважава, а брат му Мишо беше вбесен. — Трябва да я вкараме в правия път! Жените трябва да слушат, не тя да командва! — каза той. И замислиха капан: Максим да заведе Варя на разходка, а после тя да се прибере сама, където всички да я „научат“. Ако не слуша, щели да я заключат в мазето и в училище да кажат, че е във ваканция. Но Максим не стигна навреме… Вратата изтръгната, Мишо с изкълчената си ръка в коридора, баща му в несвяст, майка му с огромен синина, държаща строшена точилка! А Варя, невъзмутима, си пие чай в кухнята. — Скъпи, ти ли си? За своята порция ли си дошъл? — пита тя. — Ъъ, не… — измърмори Максим. — Тогава май трябва справедливост да внесем в семейните отношения? — усмихна се Варя. — И да не си помислил за развод – бременна съм. Детето ми ще си има баща! Като се позакрепиха всички, семейните правила се промениха — вече царуваха мир, ред и СПРАВЕДЛИВОСТ, и никой вече не обиди Варя!

Върви си вкъщи! Там ще говорим! изрече раздразнено Димитър. Само това оставаше, да занимаваме минувачите

Įdomybės

086

— Прибирай се вкъщи! Там ще ще си говорим! — изръмжа недоволно Максим. — Не ми стигат тия скандали пред хората! — Ами чудесно! — изсумтя Варя. — Много си ми интересен! — отвърна му и метна плитката си зад гърба, тръгвайки към дома. Максим изчака Варя да се отдалечи, извади телефона и прошепна в микрофона: — Да, тръгна си за вкъщи! Посрещнете я, както се разбрахме! И, ако трябва, я заключете долу в мазето, че да се научи на дисциплина! Аз идвам след малко! След това мушна телефона в джоба, готов да влезе в кварталния магазин и да си отпразнува възпитанието на жена си, когато изведнъж го хвана за ръка един непознат мъж. — Извинявайте, че ви прекъсвам така! — смутено се усмихна непознатият. — С вас беше една дама… — Жена ми е, какво за нея? — смръщи вежди Максим. — Нищо… само питах… — усмивката стана мазна и извинителна. — Случайно да се казва Варвара Миленова? — Варвара, да, до сватбата беше Миленова. Защо питате? — По баща — Сергеевна ли й е? — Да! — раздразни се Максим. — Откъде познавате жена ми? — Извинявайте още веднъж, просто съм й голям фен. Но не лично – фен на таланта ѝ! — Варя умения? Това пък кога стана? — занемя Максим. — Ами, знаете ли, получи доживотна забрана да се състезава по муай тай още на 18 – заради твърде голяма жестокост! Но иначе беше истинско удоволствие да я гледаш на ринга… Максим с разтреперани ръце се опита да извади телефона си, но той падна и се разтроши. Макс се втурна към дома си и си мърмореше: „Само да стигна навреме, Господи!“ Когато Варя пристигна в селото, всички се чудеха коя е тази градска фурия – млада, спортна, весела, дори и учителка по физическо стана в основното училище. Всички решиха, че ще поработи малко и ще си замине, но момичето остана завинаги. — Младицата явно от нещо бяга! — шушукаха жените. — Сто процента си крие страшна тайна! — Светът е малък, сърца болни – така си е, — заключаваха селяците. Максим я ухажваше предпазливо, но бързо реши: „Ще я взема за жена – ни алчна, ни нахална, чужда е, а и родата й няма да ми се бърка!“ Баба му и дядо му одобриха, брат му също. Но бабата заяви: — В нашата къща ред има! Дамите слушат мъжете и уважават семейството! — Аз уважавам, ама несправедливост не търпя, — отвърна Варя. Скоро разбира какво значи порядък по български — работа от тъмно до тъмно, никакви излизания, няма приятелки и разходки, няма кино или кафе. „Тук не е град, тук срамът се разнася бързо!“ Варя не се дава – върши и си търси правата. Но женското сабурджийство няма край: — Тая Варя е по-лоша от трън! Душа вади! Всичко ѝ не е наред! Скоро родата решава — време е Варя да се „научи на кроткост“. Максим трябва да я прати сама у дома, където ще я посрещнат и „ако трябва – в мазето ще я заключим!“ Само че, докато Максим се мотка, вкъщи става мазало – брат му Митко със счупена ръка, татко му в безсъзнание, майка му синя и уплашена, а Варя си пие чая спокойно. — Скъпи, за твоята доза ли дойде? — пита го тя. — Май е време за нещо повече – справедливост в семейството! — Защо не каза, че можеш да… — заекна Максим. — Меря си силите, — усмихна се тя. — Всеки получи, каквото заслужава. И да не ти хрумва развод – бременна съм! Детето ще си има баща! След тази случка редът в къщата се промени завинаги. — Жената от градо удари по масата — и семеен мир настъпи по български!

Прибирай се у дома! Там ще говорим! изсъска нервно Георги, свъсил вежди. Не ми трябва да вдигаме цирк

Įdomybės

061

Майчиното сърце: История за домaшния борш, интуицията на една българска майка и безрезервната сила на обичта в трудни дни

Сърцето на майка Станимир седеше на дървения кухненски стол, влязъл в меката прегръдка на дома, сякаш

Įdomybės

010

Майчино сърце: Топлината на домашния борш, неспокойствието на майката Мария и силата на любовта между майка и син в българската действителност

Майчино сърце Станимир седеше на кухненската маса, на любимото си място още от дете. Пред него гордо