Подписи на площадката Светослав спря до пощенските кутии, защото на таблото, където обикновено висяха
Без покана Васил Димитров държеше торбичка с лекарства, когато съседката от етажа, леля Станка, го спря
В България, в малкия град Трявна, живееше Радослава, която всеки ден се прибираше уморена в своята пуста
Без покана Георги Димитров държеше в ръце плик с лекарства, когато съседката от етажа, леля Мария, го
Братът на мъжа ми дойде „на гости“ за седмица, а остана цяла година – наложи се да го изгоня с полиция
– Разбираш ли, човекът е в тежък момент. Жена му го е изгонила, от работа са го съкратили… Нали не е човешко да спи по гарите? – Сергей гледаше виновно жена си, въртейки кухненска кърпа в ръцете си, все едно бе треснал любимата й чаша, а не ставаше дума за поредното гостуване на по-малкия му брат.
Наталия въздъхна дълбоко и сложи тежките чанти от пазара на пода. След дълъг, изтощителен ден като главен счетоводител, най-малко й се искаше да обсъжда съдбата на девера, когото бе виждала общо три пъти за петнадесет години брак.
– Сериозно ли, Сергей? Двустаен апартамент – не е социално жилище за бездомни офицери, – проплака тя, събувайки ботушите си. – Олег си има апартамент в Плевен. Защо не отиде там?
– Давал го под наем, за да покрие ипотеката на гарсониерата, която взел за сина си. Сложна история, Наталия. Иска да се установи в София, да си намери работа. Само седмица, може би десет дни. Докато мине интервютата.
Наталия се отправи към кухнята, наля си чаша вода. Сергей вървеше подире й с кучешка надежда в очите. Беше добър мъж – кротък, работлив, но с един недостатък: не умееше да казва „не“ на своите, особено на брат си Олег – все вечната жертва и център на внимание.
– Добре, – махна с ръка Наталия, уморена от препирните. – Седмица да е. Но го предупреди – тук имаме ред. Ставаме в шест, лягаме в единайсет. Никакви купони и непознати хора вкъщи.
Олег се появи на следващия ден с огромна пъстра торба, която миришеше на влак и кисело, и бързо запълни пространството с присъствието си. Беше по-едър и по-нагъл от Сергей.
– О, стопанке! – гръмко възкликна, опитвайки се да прегърне Наталия. – На гости съм ви! Няма да преча – само място и контакт, хе-хе…
Първите дни минаха сносно. Олег спеше до обяд, после „търсеше работа“, вечер беше на трапезата. Но се хранеше за трима – цяла тенджера борш изчезна за нощ. Котлетите за два дни – до сутринта ги нямаше.
– Организмът расте! – смееше се Олег, избърсвайки чинията с кора хляб.
Наталия преглътна, реши да купува повече храна, неудобно й беше да го упреква.
Към края на седмицата заговори деликатно:
– Как върви търсенето на работа, Олег?
Олег помръкна, направи се на многострадален.
– Наташ, само мамят навсякъде. Пишат 2000 лв. заплата, отиваш – някаква схема, куриер, продавач… Аз съм инженер, не ставам за всяка работа. Имам едно обещание за интервю в солидна фирма, ще звъннат в понеделник…
– Понеделник? – извърна се Наталия към Сергей, който усилено дъвчеше салата.
– Няма да ме изгоните уикенда, нали? – ухили се Олег.
Наталия отстъпи. Два дни нямаше да объркат нещата.
Но понеделник стана вторник, после сряда… Олег престана да излиза от вкъщи. Когато Наталия се връщаше от работа, го намираше разположен на дивана, с телевизора, остатъци от ядене и постоянна миризма на дезодорант, примесена с алкохол.
Така мина месец. После още един, после шест…
До момента, в който натрапникът донесе непозната жена, угощение и шумна музика в дома им. Наталия не издържа. Извика полиция.
– Олег, навън. Веднага! – каза тя студено.
– Ще видим, Наташ! Аз съм братът на мъжа ти! – заинати се Олег, но полицаите го изведоха под ръка.
Така се наложи вместо седмица, Олег да бъде „гост“ на семейството цяла година – и да напусне едва след скандал и помощ от полицията.
Интересно ли ти беше? Абонирай се за още истории от истинския живот – а случвало ли ти се е да гониш гости, които не си тръгват? 10 ноември Честна дума, ако някой ми беше казал, че ще доживея да викам полиция заради роднина у дома
Стига бе, Мария, човекът минава през тежък момент. Жена му го изгони, остана без работа…
До тридесетте си години Славчо имаше десет години служба в горещи точки, беше раняван два пъти, но Господ
Съпругът ми постави ултиматум: или аз, или котките ти, а аз му помогнах да си събере багажа Пак козина!
**Дневник на един мъж** Майко, ти си ме родила за себе си, не за мен, така че си гледай твоето Миленче.
