Įdomybės – Page 3 – Įdomybės!

Краткото бабино щастиеТя стисна малкото пликче с пенсията си и си каза, че и това е достатъчно.

Ралица стоеше зад вратата на кухнята и напрегнато се ослушваше в разговора на родителите си.

Кратко бабино щастиеИ този кратък миг на радост озари цялото ѝ сърце, сякаш времето бе спряло само за нея.

Днес размишлявам върху всичко, което се случи. Бояна стоеше зад вратата на кухнята и напрегнато слушаше

Краткото бабино щастиеТя стисна малкото пакетче в шепа и усети топлината на спомена, който я стопляше повече от всяка печка.

Днес, докато чаках Елица да се прибере, си помислих колко много се промени всичко за последните няколко месеца.

Съпругът ме напусна веднага след раждането на дъщеря ни, защото искаше син, а после ме покани на сватбата си — не знаеше, че ще дойда с папка, способна да унищожи цялото му семейство.

Съпругът ми Добрин Балкански ме напусна три дни, след като родих дъщеря ни, а месец по-късно ми изпрати

Съпругът ме заряза веднага след раждането на дъщеря ни, защото искаше син, а после ме покани на сватбата си — без да знае, че ще дойда с папка, способна да унищожи цялото му семейство.

Спомням си онази вечер, сякаш все още е част от сън, който не иска да свърши. На перваза чаят димеше

Съпругът ме заряза веднага след раждането на дъщеря ни, защото искаше син, а после ме покани на сватбата си — не знаеше, че ще дойда с папка, способна да унищожи цялото му семейство.

Помня онази вечер до последния детайл. На перваза на прозореца изстиваше чай, в детската стая тихо дишаше

Водица с лимонТя отпи от чашата и усети свежестта на лимона, която я върна към детските спомени в бавния следобед.

Скъпи дневнико, днес искам да запиша историята на сестра ми – Гергана Борисова. Аз съм ѝ брат и дълго

Вода с лимончеТой вдигна чашата с вода и лимонче, отпи бавно и усети как свежестта на цитруса разпръсква умората от деня.

Пиша това в дневника си, защото днес сложих край на един страх. Аз, Светла Колева, не бях пила лимонова

Водица с лимонТой вдигна чашата, помириса свежия лимон и си спомни лятото на село.

Тя не пие вода с лимон повече от десет години. Избягва я. Както избягваш стари рани. Както не влизаш