Įdomybės – Page 3 – Įdomybės!

— Ти няма да отидеш на погребението на майка си. Имам нужда от колата, — каза мъжът. Вера стана, взе чантата и си тръгна. Завинаги.

Телефонът замлъкна. Росица стоеше сред кухнята, притискайки го с две ръце към гърдите си. Леля Цвета

— Няма да отидеш на погребението на майка си. Трябва ми колата — каза съпругът. Вера стана, взе чантата и си тръгна. Завинаги.

Телефонът замлъкна. Калина стоеше насред кухнята, притискайки го с две ръце към гърдите си.

„Имам нужда от мъж за уикенда, а не за цял живот, вече съм си много добре наредила“ – Откровена позиция на 52-годишна женаТя довърши кафето си, усмихна се на мълчаливия си дом и си помисли, че най-после е научила как да обича себе си повече от идеята за някой друг.

Преди няколко години, когато бях на петдесет и две, животът ми изведнъж се преобърна. Ако някой ми беше

– Мълчи, неразчесана селянке! – крещеше мъжът на Вика. Тя мълчаливо се усмихна, а на сутринта мъжът загуби работа, жена и апартамент.

За дългата трапеза беше тясно от скъпи ястия и самодоволство. Вика постави пред свекърва си порцеланова

– Мълчи, неразчесана колхознице! – крещеше мъжът на Виктория. Тя мълчаливо се усмихна, а на сутринта мъжът остана без работа, без жена и без апартамент.

За дългата трапеза беше тясно от скъпи ястия и самодоволство. Рая сложи пред свекърва си порцеланова

Роднините на мъжа ми очакваха да приема покорно техните правила. Моят отговор явно не го бяха предвидили.

Скъпи дневнико, На четиридесет и две години да се омъжваш за заможен мъж – това си е истински скок в

БунтарятТой хвърли камъка в спокойната вода на езерото и знаеше, че вече няма връщане назад.

Той протегна ръка, желаейки да погали заплашителното животно, но котката се дръпна настрани и някак странно

БунтарТой отказа да се предаде дори когато всички го смятаха за победен.

Минаха години оттогава, но споменът за онова лято остана жив – лятото, което преобърна живота на едно момче.

Куче влачеше Ивана към старите развалини: видяното го стъписа напълноНа мястото на руините, под сянката на стар дъб, Ивана видя златна икона, която светеше с неземна светлина.

– Е, Рижик, да тръгваме… – промърмори Валери, оправяйки самоделния повод от стара връв. Затвори якето