ГОРЧИВИНА НА ДЪНОТО НА ДУШАТА Дано най-накрая те вземат в дом за изоставени деца! Махай се от нашето
В Деня на Рождението на Съпруга Ми, Синът Ми Посочи Гостите и Извика: Това Е Тя! Носи Онази Полa!
КАТО ПОЩЕНСКА МАРКА…
– Илия си тръгна от Катя – майка ми въздъхна тежко.
– Как така? – не разбрах аз.
– И аз самата не знам. Един месец беше в командировка. Върна се променен. Каза на Катя, че обича друга. – Майка ми се замисли, вперила поглед в нищото.
– Така ли ѝ каза? Това е някаква грешка! Ужас… – започнах да се ядосвам на мъжа на сестра ми.
– Соня ми се обади, вика Спешна помощ за майка ѝ. Оказа се, Катя е със сериозно неврологично засягане на гълтането… – майка ми често затрепка с мигли.
– Добре, мамо, успокой се. Катя сама си е виновна, дето все го издигаше на пиедестал под иконите, както казват хората. Все му угаждаше. И сега си сърба попарата. Жал ми е за нея… Дано на Илия му е прищявка с тази новата… Той обича Катя и Соня! – отказвах да повярвам.
…Илия и Катя преживяха бурна любов и страст. Ожениха се след два месеца познанство. Родиха им се дъщеря Соня. Всичко вървеше кротко, спокойно… докато не дойде лавината…
Нямаше как – веднага отидох при Катя. Много е трудно да говориш за такива болки със сестра си…
– Какво стана, Катюша? Илия поне поясни ли? Луд ли е? – залях я с въпроси.
– Ох, Нина, аз съм в шок. Откъде се взе тази жена? Да не го омагьоса, какво? Илия като обезумял хукна към нея. Не можеш да го спреш. Каза ми: “Катюша, животът трябва да тече, не да се изтича.” Напълни една чанта и се изнесе. Все едно ме влачеха по асфалта… Не разбирам нищо… – сълзите ѝ се лееха.
– Катюша, нека почакаме. Може да се върне… – прегърнах я.
…Беглецът не се върна.
Илия заживя в друг град с новата си жена.
Ксения беше по-възрастна от него с осемнадесет години. Разликата не пречеше на любовта им. “Душата няма възраст.”, често казваше Ксения.
Илия беше заслепен от нея – тя му беше фар в живота.
Ксения беше необуздана, свободолюбива, можеше да гали с думи или да реже до кокал.
Обожаваше я…
Винаги се питаше:
– Къде беше досега, моя Ксюша…
…А Катя реши със зъби и нокти да се отмъщава на всички мъже наред.
Красива жена, обръщаха се след нея мъже и жени.
На работа завъртя шефа си.
– Катюша, омъжи се за мен. Ще те направя царица!
– Не ща да се женя, Димитров. Бях достатъчно…
Хайде на море – трябва ми почивка за Соня – намигна игриво.
– Добре, скъпа…
Саня беше по-простичък – помагаше за ремонтите, но и той си имаше семейство.
Катя играеше театър с всички…
Любов нямаше. Просто ѝ помагаха да залъже мъката си.
Катя все още сънуваше Илия. Събуждаше се в сълзи, сърцето ѝ се късаше…
– Как се откъсва човек от душата си? Какво не направих както трябва? Винаги бях покорна и обгрижваща, никога не се карахме…
…Минаха години.
Животът на Катя минаваше между Димитров и Саня…
…Соня стана на двадесет и реши да види баща си.
Отиде в другия град, мислейки как да наруши мълчанието с Ксения.
Позвъни на вратата.
– Ти си София, нали? – на прага застана стилна жена. “Мама е по-красива…”, помисли си Соня.
– Вие сте Ксения?
– Да, влизай. Баща ти още го няма. Скоро ще дойде.
– Как си, как е мама? Чай, кафе? – запретна се домакинята.
– Ксения, как успяхте да вземете баща ми? Той обичаше мама, сигурна съм…
– Софийче, не всичко се предвижда в живота… Любовта е непредвидима… – Ксения тежко седна на стол.
– Не може ли човек да се спре, да си помисли за семейството?
– Не може, мило дете.
– Благодаря за искреността – Соня не близна предложеното кафе.
– София, ще ти дам един шеговит съвет! Мъжът е като пощенска марка – колкото повече плюеш по нея, толкова по-здраво залепва. И изобщо, трябва ту стомана, ту кадифе да си с мъжа… Между другото, с баща ти сме ужасно скарани.
– Ще мога ли да го видя?
– Не знам. Живее в хотел тази седмица. Ето ти адреса – подаде ѝ бележка.
Соня се зарадва… ще може спокойно да говори с баща си.
Отиде в хотела, потропа…
Илия се зарадва, но беше притеснен.
– Соня, трябваше скоро да се върна вкъщи… Кавгата…
– Ти си знаеш, татко. Просто исках да те видя. – хвана го за ръка.
– Как е мама?
– Добре е, свикнахме без теб. – въздъхна Соня.
Прекараха топла вечер, с усмивки и сълзи…
– Тате, обичаш ли Ксения?
– Много. Прости ми, дъще.
– Ясно. Тръгвам, влакът ми е скоро.
– Ела пак, Соня… Ние сме семейство…
– Ще дойда, татко… – Соня излетя от хотела.
Върна се у дома, но взе съвета на Ксения присърце. Не позволяваше да я нараняват, не вярваше на празни мъжки думи, не им даваше сърцето си…
…Докато след три години не срещна един особен мъж – Кирил.
Той беше създаден само за нея. Небето го прати…
Соня веднага усети…
Когато своето срещнеш, друго е все едно безвкусно…
Кирил я прегърна с душата си и така си остана – не я пусна никога…
Соня се влюби. До крайност… ПОЩЕНСКА МАРКА Станислав напусна Даниела майка ми въздъхна тежко. Как така? не разбрах аз. И аз съм в
Днес пиша за една вечер, която можеше да разбие всичко… Стояха вечеря, когато вратата се отвори
ПОЩЕНСКАТА МАРКА… Георги напусна Цветелина, майка ми въздъхна тежко. Как така? попитах невярващо.
Мъжът е по-скъп от горчивите обиди Милене, това беше последната капка! Край, развеждаме се!
СЪПРУГЪТ МИ ПО-СКЪП ОТ ВСИЧКИ ОБИДИ 27 май Днес пак се върна онази мисъл, която като нож ме боде в гърдите
Чудо по Нова година Петьо, айде обясни ми, как можа да забравиш?! Нали сутринта ти го казах поне три
Чудо на Нова година Митко, я ми обясни, моля те, как можа да забравиш?! Сутринта няколко пъти ти напомних
