Įdomybės
023
Ще направя от Илия истински човек! — Семейна битка за лявата ръка: когато баба Тамара настоява, че „в нашето семейство левичари няма да има“, а зетят Денис се изправя срещу старите порядки, за да защити сина си
Моят внук няма да е левак! възмущава се Йорданка Георгиева. Стефан се обръща към тъщата си, а очите му
Įdomybės
021
Весенен подун – Свежест и Уют за Вашия Дом
Пролетен мост Суторин над реката още се държаше слана, а дъските на стария мост пращеха под стъпките.
Įdomybės
0183
Ще направя от Илия истински човек! – Битката на Тамара с “лошия” лявак и как Денис защити сина си от бабиния диктат в българско семейство
Моят внук няма да остане левичар възмути се Мария Стефанова. Стоян се обърна към тъщата си, очите му
Įdomybės
094
Три преплетени съдби: как едно решение промени живота на Оля, Захари и Антон – разказ за изгубената любов, трудния избор и силата да простиш в българската реалност
Три разбити съдби Ха, хайде да видим, тук има нещо интересно! Всичко започна в една обикновена събота
Įdomybės
07
Три преплетени съдби: разказ за майка, която жертва любовта си за независимостта, баща, който никога не е обичан, и мъж, обречен завинаги да търси изгубеното щастие
Три разбити съдби Хайде да видим, тук сигурно има нещо интересно! Всичко започва в един обикновен съботен
Įdomybės
019
Сезон на доверието: Време за сближаване и истински връзки
**Сезон на доверие** В началото на май, когато тревата вече беше набрала сочен цвят, а сутрин на прозорците
Įdomybės
039
Пътят към човечността: Историята на Максим, новата кола и едно неочаквано изпитание в софийския здрач
Пътят към човечността Далечни са вече онези дни, когато Петър седеше зад волана на новия си автомобил
Įdomybės
010
Пътят към човечността: Историята на Максим, новата му кола, пропуснатия купон и срещата, която промени една вечер и спаси детски живот в сърцето на София
Пътят към човечността Максим Петров караше чисто нова кола онази, за която мечтаеше вече две години.
Įdomybės
0172
Урок за българската съпруга – До гуша ми дойде! – разярено захвърли лъжицата си Емил, вперил поглед в жена си. – Това ядене ли е? Разварени фиде, дето на каша приличат, и няколко полуготови кюфтета! По цял ден какво правиш, освен да висиш по телефона? – Как можеш така! – драматично въздъхна Аделина, скривайки набързо телефона. – Гледах Дани! Той е ужасно палав, целият на теб е одрал кожата, – добави тя, докато наблюдаваше как мъжът ѝ кипи. – Много ми е трудно, всичко ми се изплъзва от ръцете! Беше ми много тежко след неговото раждане… – Даниел е на две и половина, – спокойно започна Емил, стараейки се да овладее напрежението. – Отдавна е време да тръгне на детска градина, а ти – да се върнеш на работа. Ще ти олекне! – Защо трябва да давам детето си в този развъдник на бацили? – скочи Аделина. – Искаш веднага да се разболеем всички? – Детето има нужда от внимание и развитие, ако не си забелязала! – Грижим се за него! Дани се развива отлично за възрастта си, дори невроложката потвърди! – отстояваше твърдо мнението си Аделина. Този спор вече много пъти се повтаряше и тя се страхуваше, че Емил наистина ще даде сина им на градина. На работа пък никак не й се връщаше – свикна да си прекарва дните пред телефона и не искаше да промени това! – И на кого трябва да благодарим за това? – не издържа Емил и тресна с юмрук по масата, че чинията подскочи. – На майка ми! Тя се занимава с Даниел! Ти или спиш, или скролваш из интернет! Не можеш ли веднъж да изчистиш вкъщи или да сготвиш като хората? Защо трябва от работа да се прибирам и да ям това? – погледна с отвращение мъжът “произведението на кулинарното изкуство”. – Аз не съм ти прислужница, нито готвачка! Аз съм ти жена и имам право на хубав живот! Ти трябва да го осигуриш! В думите си Аделина напълно вярваше. След десетки гледания на риалити предавания и часове в женски форуми, тя промени мнението си за това какво значи съпруга. Някога вярваше, че трябва с обич и грижа да се занимава с дома, но сега бе сигурна, че това са задължения на домашната прислуга. Тя оценяваше себе си високо – далеч над това ниво. – Така ли било? – изсъска ядосано Емил. – Аз ще работя цял ден, а ти ще киснеш на дивана? Така ли? – Ще се самоусъвършенствам, – гордо го изправи Аделина. – Ще можеш на приятелите да се хвалиш каква умна жена имаш – всяка тема мога да оборя. – Можеш ли? Коя беше последната книга, която прочете? Какво ново научи? – изправи се Емил, наведе се към нея. – Мълчиш! Социалните мрежи и глупавите риалита не се броят. Отговори честно: ще започнеш ли да се грижиш за дома и детето, както се очаква от една нормална съпруга, или не? – Не! Казах вече – не съм ти прислужница… Аделина прихвана с нова порция оплаквания – нито пари изкарва мъжът, нито се държи добре, все е навън… Емил изслуша всичко на един дъх и отвърна с една дума: – Развод. – Какво? – невярващо попита тя. – Развод, – повтори спокойно Емил. – Ще намеря истинско момиче за дома и сина си. Ти нито си майка, нито жена – само бабите гледат Даниел. Не заслужаваш нито титлата жена, нито майка. Първо Аделина се разтревожи, но после махна лекомислено с ръка – Емил няма да я напусне, кой ще даде Даниел на него? Тя е майка! Само че Емил се промени. Заобикаляше я, не я забелязваше. Дани замина с баба си на морето, а Аделина с радост го позволи – никой да не ѝ пречи на телефона. Само след дни обаче почна да ѝ липсва детето и започна често да се обажда. Две седмици по-късно пристигна призовка за съд. Емил си спази думата – подаде за развод. А в залата я чакаше още по-голяма изненада – майка ѝ застана на страната на зетя: – Убедена съм, че Даниел трябва да остане при баща си, – каза Нина строго. – За съжаление, Аделина не прояви майчин инстинкт, сина си не е гледала. Всичко върху мен и майката на Емил. А той, въпреки че работи много, отделя време за момчето. Съдията я изгледа, кимна и се усмихна леко. Нищо не е останало за Аделина – нито дом, нито работа, нито връзка с детето. Шансовете за бащата са големи. – Моля за време за помирение! Не ни развеждайте! Дайте ми шанс! – ридаеше Аделина. – Емиле, кълна ти се, ще се променя! Ще забравя глупостите за слугинята и ще съм съвършена съпруга! Повярвай ми! – Добре… *********************** Месец по-рано. – Дъщеря ми е саморазглезена, срам ме е от нея, – въздишаше Нина. – Емиле, разбирам те, защо ти е такава жена? Денем вкъщи, но не чисти, не гледа детето… Ако поискаш развод, няма да се сърдя. Само да мога да виждам Даниел. – Обичам я, въпреки всичко… – въздиша Емил. – Но наистина положението е тегаво. Искам да ѝ дам шанс. – Защо не! Подавай за развод. Ясно е, че няма да го иска. Ще имате три месеца за помирение – тъкмо да ѝ дойде акъла! ************************** Аделина си научи урока. В апартамента отново имаше ред, ухаеше на топла домашна храна, а и самата тя бе станала усмихната и внимателна. Започна да обръща внимание и на детето – Дани беше на седмото небе. Толкова си обичаше своята непослушна майчица…
Урок за съпругата Дотука ми дойде! извика с насечен глас Виктор, захвърляйки лъжицата на масата и впервайки