Įdomybės

Вечната вярност на Фьодор: Любов, мълчание и селски страсти в българското село – История за семейството, спомените и тайните на еднолюбец сред приказките и клюките на нашенските съседи

ЕДИНСТВЕН ЛЮБОВ На погребението на жена си, Петър не пророни сълза. Гледай го ти, казвах аз не е обичал

Įdomybės

083

— Откъде имате тази снимка? — Иван посивя, когато видя на стената изображение на изчезналия си баща…

Откъде имате тази снимка? Иван побледна, веднага забелязвайки на стената портрет на изгубения баща Когато

Įdomybės

0106

Верността на Федор: История за единствения любим, селските клюки, любовния триъгълник с Глашка и Катька, осиротелите близнаци Мишо и Поли, и дълбоката тъга по Зина посред българското село

ЕДИНСТВЕН ЛЮБОВНИК В деня на погребението на съпругата си, Тодор не пророни нито една сълза.

Įdomybės

0308

Защо е важно всеки да донесе своя храна на семейните събирания? Пет години подред сестрата и братът на съпруга ми, заедно с техните семейства, празнуваха Коледа у нас. Само аз готвех всичко, редях масата, грижех се за гостите и почиствах след тях — те просто си празнуваха спокойно. Миналата година търпението ми се изчерпа, почувствах се физически, психически и финансово източена! Затова тази година реших да разделя задълженията между всички. Но тъкмо тогава свекърва ми настоя пак да сме всички заедно у дома, защото вече са възрастни и им е трудно. Обадих се на роднините и всички приеха с ентусиазъм — докато не споменах, че всеки ще трябва да донесе нещо: аз ще приготвя основните ястия и десерта, а те ще донесат салати, риба, месо, сирена, плодове и напитки. Щом чуха това, настроението им се промени. Започнаха да мрънкат, че нямат време да пазаруват и готвят, че ще предпочетат да празнуват поотделно у дома, а на майка ми просто ѝ честитят по телефона. Сега не знам какво да правя — да кажа ли на свекърва ми, която със сигурност ще се разстрои, или пак да организирам сама цялата Коледа? Как бихте постъпили вие в подобна ситуация?

Абе, да ти разкажа какво ми се случи с коледното празнуване Пет години поред сестрата и братът на моя

Įdomybės

055

Мама винаги е права

Майка подобре знае Райна, този ти Костадин ме не радва, изрече ямайките си след като се запозна с мъжа

Įdomybės

026

Защо да носите своята храна на семейната трапеза? Как пет години приготвях всичко сама за Коледа за свекървата, зълвата и девера, а когато поисках да си поделим приготовленията, всички се отказаха – сега не знам как да кажа на свекървата, че няма да съм отново домакиня на празника… Какво бихте направили на мое място?

Защо да идваш с твоята храна? Сестрата и братът на жена ми и техните семейства са празнували всяка Коледа

Įdomybės

0133

На сватбата син нарече майка си “зечка” и “жебрачка” и я накара да си тръгне. Но тя взе микрофона и направи емоционална реч…

Хей, приятелко, слушай историята На сватбата синът нарече майка си зечка и жебра, изпрати я да си тръгне.

Įdomybės

043

Брат ми реши да живее със свекървата си и до днес не можем да разберем защо го направи… Малкият ми брат се ожени много млад, едва на 18 години. Изглеждаше, че бърза да докаже, че е самостоятелен. Откакто се роди, винаги съм се грижила за него – моето детство свърши, когато той се прибра от болницата. Когато порасна, се ожени и се изнесе, животът му се промени напълно, но за съжаление не към по-добро. Жената му, с която също сключи брак на толкова ранна възраст, имаше силен и неприятен характер. Още от първата ни среща не я харесахме. Липсваха ѝ такт и обноски, а външният ѝ вид не ни впечатли. Не можех да разбера какво вижда брат ми в нея. Двамата се преместиха в апартамент до нашия дом – при свекърва му. Свекърът му беше мълчалив и странен, рядко говореше, по-често само кимаше с глава. Свекървата обичаше да управлява дома, да раздава нареждания, които всички се чувстваха длъжни да изпълняват. Постоянно упрекваше и критикуваше брат ми, а съпругата му също беше сърдита и недоволна от него. Начинът, по който се отнасяха с брат ми, много ме гневеше. Опитах да говоря с него за ситуацията, но той настояваше, че всичко е наред, че съпругата му го обича и че са щастливи заедно. Но с времето забелязах промяна – стана като своя тъст: почти не изказваше мнение и просто кимаше с глава. В крайна сметка обаче търпението му се изчерпа – не успя повече да издържи. Един ден просто си събра нещата и си тръгна без дума. Никога не бях виждала брат ми в такова състояние… Много съжаляваше, че се е оженил толкова млад. Всеки има граница на търпението си, и когато тя бъде прекрачена, може в тишина да напуснеш среда, която вече не се издържа.

Брат ми реши да живее при тъща си и до ден днешен не мога да проумея защо направи тази грешка Малкият

Įdomybės

0206

Брат ми реши да живее при тъща си и още не разбираме защо го направи… Малкият ми брат се ожени изключително рано – само на 18 години. Явно бързаше да докаже, че вече е самостоятелен. Още от неговото раждане се грижих за него – детството ми свърши, когато го доведоха от болницата у дома. Когато порасна, се ожени и се изнесе, животът му се промени драстично, но – за съжаление – не към по-добро. Съпругата му, с която също се ожениха толкова млади, беше с доста труден характер и не особено приятна личност. Още на първата ни среща не я харесахме. Липсваха ѝ такт и възпитание, а и външността ѝ не ни впечатли. Не можех да разбера какво вижда брат ми в нея. Настаниха се в апартамент до нашия, при тъща му. Тъстът беше мълчалив и доста странен – рядко говореше, най-често отговаряше само с кимване. Тъщата обичаше да командва и всички изпълняваха заповедите ѝ безропотно. Постоянно критикуваше и осъждаше брат ми, а и жена му винаги изглеждаше недоволна от него. Начинът, по който се държаха с брат ми, ме вбесяваше. Опитах се да говоря с него, но той настояваше, че всичко е наред, че жена му го обича и са щастливи. С времето обаче видях промяната – заприлича на тъста си, рядко изказва мнение, почти винаги само кимва. Но накрая му писна; вече не издържаше. Един ден си събра нещата и си тръгна без дума да каже. Не бях виждал брат си в такова състояние… Горчиво съжаляваше, че се е оженил толкова млад. Всеки човек има своя праг на търпение и когато той бъде преминат, понякога най-разумното е тихомълком да напуснеш обстановка, която вече не издържаш.

Брат ми реши да живее със свекърва си и до днес не мога да разбера защо постъпи така…