Įdomybės

Не ми се прави на света невинна агънце, свекърво! – Когато селската снаха разкри истинските намерения на градската сватя към мъжа си, а семейните игри взеха неочакван обрат в българското село

Бедната агънца Здравейте, родители! влетя у дома Елица в съботната утрин, ще се омъжвам, Петьо ми предложи

Įdomybės

033

Сватино кокетство или драмата на „бедната овца“: История за снахи, свекърви и бурни страсти в едно българско семейство

Бедната овчица Мамо, татко! влетя през вратата Гергана в един почивен ден. Омъжвам се! Радо ми предложи

Įdomybės

0221

Обещавам, че ще се върна – винаги!

Всичко ще върна, обещавам Мария, не мога да ти помогна в тази ситуация. Нищо. Вера се опитваше да говори

Įdomybės

056

Защо съдбата й отреди такъв живот: С всяка изминала година, докато Любка порасваше, тя беше сигурна, че никога няма да повтори съдбата на майка си Варвара – въпреки че беше още млада, Варвара бе преждевременно състарена от вечнопияния си съпруг Симеон. Любка е на седемнадесет години и след като завърши училище, не замина никъде, страхувайки се да остави майка си сама. Много пъти е искала да избяга, но й беше жал за майка си – а бащата в гнева си можеше наистина всичко да направи. Ако тя напусне дома, кой ще утеши майката, ще сложи студен компрес на синините и ще й подаде чаша вода? Тази вечер Симеон се връща пак пиян и се нахвърля върху жената си, а Любка събира парчетата от строшената чиния, докато бащата грубо й нарежда рано сутринта да отидат за риба: „Ще хванем риба тая мърла поне чорба да свари!“ Люба се надява, че сутринта баща й ще е забравил намеренията, но той я събужда рано и настоява да тръгнат към реката, въпреки надвисналата буря и предупредителните думи на Варвара. Симеон изблъсква жена си, събаря кофата с мляко и изкарва Люба навън. Когато се качват в лодката, вятърът се усилва, небето се мръщи, а Люба усеща страх. Симеон настоява да гребат към по-дълбокото, където кълве повече. Не след дълго бурята ги връхлита, огромна вълна обръща лодката, Симеон пада във водата, а Люба се опитва да помогне, но и тя пада, удря се тежко по главата и потъва в мрак… Любка се събужда в чужд дом, в малка стая с мирис на влага и вижда пред себе си брадат непознат – той твърди, че тя е жена му Валя и че е изгубила паметта си след катастрофата в реката. Любка не помни нищо за себе си, но мъжът настоява – тя вече е „неговата жена.“ Нейният живот се превръща в затвор: ежедневен тормоз, тежка работа и заплахи – всеки опит за бягство се наказва жестоко от Климент – брадатият „съпруг.“ Въпреки че Люба се примирява привидно, в ума й живее надеждата да избяга. Когато забременява, Климент става по-нежен, но един ден, когато той заминава на пазар, Люба успява да се добере до реката, където попада на стария си съсед дядо Кольо. Той я разпознава и ѝ помага да се измъкне, скривайки я при майка ѝ, която цяла година я е мислила за удавена. Постепенно паметта се връща. С помощта на Кольо и съпругата му Таня, Любка и Варвара се спасяват от миналото, преместват се в друг край, продават стария дом и започват нов живот. Люба отглежда сина си Никита с обич и благодарност и намира спокойствие до добрия Григорий, който мечтае да я направи своя жена. Съдбата не пожали Люба, но въпреки изпитанията, тя намира сила в себе си, за да обича и да повярва отново в щастието.

С годините, колкото по-голяма ставаше, толкова по-ясно осъзнаваше Лиляна, че не иска и няма да живее

Įdomybės

Защо на Люба ѝ се падна такава съдба: Живот със зависим баща, жертва на насилие, загуба на паметта и ново начало след бягство от похитителя в българско село

Колкото повече минаваха годините, толкова повече Любомира си даваше сметка, че никога не би искала да

Įdomybės

0311

Знай своята сила, жена

Димитър, вече ти казах сто пъти няма време за деца сега, затвори Раиса лаптопа и се обърна към съпруга си.

Įdomybės

035

Мислим, че животът е труден, а ние още повече го усложняваме

Мислим, че животът е сложен, а ние го правим още потруден. Още в гимназията Божана знаеше, че Георги

Įdomybės

024

Аз вече си отгледах детето – истинската история на една българска свекърва, която научи какво означава активно дете, когато внукът остана при нея за първи път и нищо не вървеше по учебник

Аз своето съм го минала Че не го пратихте и в някой приют, като котенце! Какво пък? Плащаш си и –

Įdomybės

054

Спомням си как беше Що, и малкия ще го пратите на пансион като коте ли? Ами че какво плащаш и забравяш