15 юни Днес съм изтощена. Не знам защо винаги тези срещи се превръщат в един и същ шамар в лицето.
Кога най-после моят син ще се сдобие с наследник? с раздразнение хвърли поглед свекърва й, Мария Ангелова
А ако не е моята дъщеря? Трябва да направя ДНК тест
Никола замислено наблюдаваше как Олга, неговата съпруга, гушка новородената им дъщеричка, а в ума му се въртеше една натрапчива мисъл – дали наистина е негово детето.
Миналата година мъжът заминал в командировка – цял месец го нямало вкъщи. А две седмици след като се прибрал, Олга му съобщила щастливата според нея новина: ще стават родители.
Първоначално Никола бил щастлив, но после на гости им дошла сестрата на Олга и разказала как самата тя направила ДНК тест на сина си, за да убеди мъжа си в бащинството.
– Олга, хайде и ние да направим ДНК тест. За мое спокойствие.
Реакцията на жена му изобщо не закъсняла – започнал голям скандал с тряскане на предмети и намеса на съседите.
– Какво толкова искам? – настоявал Никола, ставайки все по-подозрителен. Щом Олга така реагира, значи сигурно му е изневерила. – Просто искам да съм сигурен.
– Как можа изобщо да си помислиш такова нещо?! – избухнала тя, мятайки по него възглавници. – Дала ли съм ти повод?
– Месец ме нямаше у дома, – изкрещял Никола. – Откъде да знам какво си правила? Ще направим тест, ще видя резултата и повече няма да повдигам темата. Кога отиваме? Сестра ти ще ни каже адреса на клиниката.
– В друг живот, – изсъскала Олга и се затворила при бебето, като треснала вратата след себе си.
***************************************************
– Мамо, не искам нищо извънредно, а тя така се е ядосала! – оплаквал се Никола на майка си Ана Маринова, докато тя му сипвала кафе. – Явно има гузна съвест… Дето се вика, дъщерята не е моя, страх я е, че ще излезе наяве истината. – Замълчала за момент, после продължила: – Между другото, когато те нямаше, имаше един случай…
– Какъв случай? – наострил се Никола.
– Не искам да се меся, ама… дойдох ви на гости, да говорим за юбилея на баща ти, Олга не ми отвори дълго, макар да беше вкъщи. Като отвори, беше разрошена, а в коридора стояха мъжки обувки…
– И тя какво каза? – закипял Никола.
– Че ѝ се спукала тръбата, – въздъхнала Ана. – Можеше да измисли нещо по-оригинално.
– Защо не ми каза!?
– Не влязох в апартамента, нямам доказателства, затова не исках да развалям отношенията ви.
– Голям пропуск! – скочил Никола. – Какво да правя сега?
– Настоявай да направите теста. Или го направи сам, имаш право!
************************************************
– Спокойно, – оставил вече ненужния плик, доставен от куриер, Никола. – Арина е моя дъщеря. Както обещах, повече няма да говоря за това.
– Не разбирам… – раздразнено казала Олга, подозрително гледайки плика. – Без мое знание ли направи този проклет тест?
– Да, – невъзмутимо отговорил Никола. – Докато разхождах малката, минах през лабораторията. Арина е моя, няма проблем.
– Напротив, има проблем, – промълвила тя. – Жалко, че не го осъзнаваш.
На следващата сутрин Никола излязъл на работа както обикновено. Но вечерта го чакала неприятна изненада – вкъщи нямало никого, нито жена, нито дете, всички вещи били изчезнали. Само една бележка стояла самотно на масата:
„С недоверието си разруши всичко между нас. Не желая да живея с предател, затова подавам молба за развод. Не искам нищо от теб – нито жилище, нито издръжка. Искам само да изчезнеш от живота ни.“
Никола бил бесен. Как можа Олга да го напусне и да вземе Арина!? Разярен, грабнал телефона и започнал да звъни.
Слушалката вдигнал мъж. Изслушал тирадата му и казал повече да не звъни.
– Знаех си, че ми е изневерила! – тресел се от гняв Никола. – Не успя да си тръгне и вече е с друг! Нека си ходи!
Изобщо не се замислил, че Олга може да е у родителите си, а телефонът да вдигне брат ѝ. За Никола всичко било ясно…
Развели ги бързо, по взаимно съгласие. Малката Арина останала при майка си… и никога повече не видяла баща си. Ами ако тя не е моя дъщеря? Май трябва да направя ДНК тест Днес седя на кухненската маса и гледам как
Ами ако тя не е моя дъщеря? Трябва да си направя ДНК тест. Дневник на Симеон: Гледах замислено как Десислава
В деня, когато слънцето грееше над Трявна, Марин избухна от щастие: Татко, запознай се! Това е бъдещата
12 април, петък Днес всичко се промени. Върнах се от работа малко по-рано и докато чистех кухнята, чух
– Мамо, запознай се, това е Яна, моята годеница провъзгласи Борис още от вратата, нежно прегръщайки
Не можа да изтрае Подавам молба за развод каза кротко Елица, подавайки на мъжа си чашка с чай.
Не издържах до края: Историята на Вера, която подаде молба за развод над чаша чай, напускайки съпруга си Артур с мисълта за по-добър живот, но шест месеца по-късно откри, че късметът се обръща – нова жена, голяма къща извън София и щастливи деца, които предпочитат уикендите при татко вместо при майка си; опитите ѝ да си върне контрола и парите удрят на камък, когато разбира как животът ѝ се изплъзва, докато тя мечтае за лекота и забравя, че понякога истинското щастие идва неочаквано, а търпението си заслужава. Не изчака Подавам молба за развод каза спокойно Весела, докато подаваше на мъжа си чаша чай.
