Įdomybės

Днес разбирам грешката си по-ясно, все едно съм я издяла целия живот. — Ралице! Ралице, какво правиш?

— Край! Стига! — Валентина хвърли кърпата в мивката така, че пръските се разляха по цялата кухня.

— Мамо, пак се притесняваш за нищо! — раздразнено изрева Теодора, без да вдигне очи от телефона.

Днес отново взех старата снимка и бърках прахта по рамката. Там бях аз – младият Светослав Михайлов

Рада се чуждда Пенка стоеше до прозореца и гледаше как дъщеря й Десика натоварва последните кутии в колата.

Затъмняваше се. Майката още липсваше. Росица, завъртайки колелетата на инвалидната си количка, достигна

– Стига мълчала! – крещя Елена, плесвайки с юмрук по масата. – Десет години търпя щуротиите ти, а сега и това!

Елица Димитрова поправи бялата си престилка и погледна часовника. Още четири часа до края на смяната

Спомням си как Борис стоеше пред вратата със суматошен поглед. В ръката му висяше пълен чантал, а в джоба