Įdomybės
“Ще се върна скоро…” Пред вратите на метрото беше задръстено. Навън валеше силен дъжд.
Капка вода капеше от чешмята точно в средата на изсушената омлета – тик-тик-тик. Веска застана до мивката
— Май ме боли! — Рада се разхождаше из стаята, размахвайки ръце. — Мамо, докога ще търпим? Приятелките
Първоначално на Бойко му се струваше, че майка му просто е напълняла. Но по някакъв странен начин – само
**Сказка за един фермер** Имало едно време един фермер. Обикновен човек, не особено богат. Стара къщичка
— На кой си ти такава нужна? — Радо, не ме снимай отстрани. Не трябва! — Пенка хвърли яростен поглед
ДВЕ ЛАТТА. — Добър вечер, Радка Ивановна! Както обикновено, две лата? — попитах с усмивка, тревожно заглеждайки
Валя вече не можеше да понася повече. Не разбираше защо Димитър се е превърнал в такъв човек — престанал
Жената, която почистваше къщата, усети състрадание към сирачето и го нахрани, докато стопаните бяха в








