Įdomybės

Спомените ми се връщат към онези стари дни в София, когато Димитър, едва на седемнадесет, се срамуваше

Баба ме отгледа, но сега родителите ми решиха, че трябва да им плащам издръжка. Те живееха в София, а

Кирил Петров беше доста засрамен от майка си всички в гимназията се смееха, че тя е старо женско защото

30 октомври 2025 г. Днес се спомних за онзи ден, когато всичко се промени. Бях женен на Мара, когато

Мъжът ми беше главната ми опора, докато синът ни навърши трима години. Тогава той изчезна за завинаги.

Спомените ми ме връщат в онези дни, когато след две години в чужбина в Атина, Гърция се завърнах в родната

30 декември, 2025 г. Откакто се върнах от две години работа в Дубай, животът ми се превърна в поредица

Радка Илиева, трябва да продължиш да учиш. Такива светли глави рядко се срещат. Има особен дар към езиците

Споменям си онзи ден, когато мъжът ми, Георги Петров, ми подари царски рожденски подарък изненадващото