Įdomybės
**Днес реших да не готвя за всички!** Само за себе си и за Аничка. Защо пък? възмути се Никола.
Радка и майка ѝ седяха на старото легло. И двете бяха топло облечени. Зимата бе навън, а в къщата тъкмо
Беше една дъждовна есенна следобед, когато реших да се разходя из града, за да изчистя мислите си.
Галина излезе с приятелката си от учебните занимания. Не ѝ се прибираше вкъщи и предложи: “
Звезда беше на единадесет години и ходеше боса по калдъръмените улици на Трявна. Всеки камък, всеки пукнатина
” Стига толк, всичко, тръгвам! Колко още мога! Дете, вечната му умора, помогни ми, помогни а аз
Изглежда като изгубения ти син, шепна годеницата ми. Следващото, което се случи, смаза цялата улица.
Радостна, но изтощена, Радослава Димитрова спря колата пред къщата си след три дни отсъствие.
Снегът падаше като ледени иглички от сивото небе, покривайки напукания асфалт на страничния път с дебел






