Любопитно

Днес в дневника ми ще запиша нещо, което ме преследва от онези ужасни моменти. Беше обикновен вечер.

Беше обикновена събота. Тиха сутрин, чайникът на котлона, слънцето леко пробиваше през пердето.

24 май 2024 г. Днес сутринта майчиният телефонен звън разкъса тишината в малкия ми апартамент във Враца.

Навърших 60 години. Живея сама. И никога не съм си представяла, че ще стигна до такава старост.

Среща със съдбата Селото Горица, скрито сред вековните борови дървета край Велико Търново, посрещаше

На петдесет и шест години съм и съм щастлива точно в това състояние, в което съм. След развода с мъжа

Село Борово, загубено сред безкрайните ниви и дъбови гори на Русенска област, дишаше тишина.

Днес си спомних как свекървата ми разби мечтите ни. От години спестявахме за собствен апартамент с мъжа ми.

Село Долни Лом, залегнало в сянката на вековни борови и дъбови дървета, бавно угасваше. Еще неотдавна