Įdomybės – Page 137 – Įdomybės!

Мислеше, че мъжът ѝ има голям апетит, но се оказа, че неговата сестра краде храната – семейна драма в българския хладилник

Силвия стоеше пред разтворения хладилник, с ръце опряни на слепоочията си. Отново всичко беше изядено –

Мислеше, че мъжът ѝ има голям апетит, а се оказа, че сестра му краде храна тайно от хладилника

Светла стои пред отворения хладилник и се държи за главата. Нейният мъж отново е изял всичко.

Осиротях на шест години, докато майка ми раждаше по-малкия ми брат.

**Спомен от един ден в живота ми** Станах сирак на шестгодишна възраст, когато майка ми почина, раждайки

Дойдох на гости, липсвахте ми, а децата вече са като чужди хора – Историята на една майка за отчуждението и разочарованието от порасналите ѝ деца в съвременна България

Родителите винаги се грижат за децата си. Но понякога, когато пораснат, децата се превръщат в непознати.

Дойдох на гости, липсвахте ми, но децата ви са ми вече като чужди хора – Историята на една българска майка, която отиде при дъщеря си в големия град и се почувства ненужна

Дневникът ми септември, София Днес се върнах от гостуването ми при най-малката ми дъщеря, Гергана, и

Тесничете се, ще поживеем тук едни десетина години: Битката за наследствената гарсониера, наглите роднини и как един апартамент почти разруши семейството – драмата с втората братовчедка и вечните очаквания към “москвичите” в България

Малко се посместете, ще поживеем тук десетина години Свекървата помълча, после каза: Ох, Жечка, Валя

Мръднете се, ще поживеем тук десетина години: семейна сага по български за роднини, апартамент и голяма доза наглост

Сгъстете се малко, ще поживеем тук десетина години Свекървата, леля Катя, постоя мълчаливо, после се

Почукай на вратата: Разплакана свекърва и разкрит драматичен тайн

Туктан на вратата: Свекърва в сълзи и разкрит драма Почукаха на вратата. Отворих и там стояше свекърва

Преместваме се във вашия апартамент — На Оля апартаментът в центъра е страхотен. Нов ремонт, направо за завиждане! — Чудесен е… за самотна дама, – Рустам се усмихна снизходително на Инна, сякаш тя беше малко дете. – А ние планираме поне две, че и три деца. Един след друг. В центъра е шумно, няма въздух, паркомясто – никакво. А най-важното – двустаен. А тук имате цели три стаи. Районът е спокоен, детската градина ти е буквално до блока. — Районът наистина е хубав, – Сережа потвърди, макар още да не разбираше накъде клони бъдещият му зет. – Затова и решихме да останем. — Ето! – Рустам щракна с пръсти. – Казвам и на Оля: Защо да се гъчкаме в малко жилище, като решението вече е налице? За трима ви тая площ е излишна. Дори една стая не използвате — там само трупате вещи. А на нас ще ни е точно по мярка. Инна се мъчеше да напъха парочистачката в тесния коридорен шкаф. Уредът не се даваше, маркучът се оплиташе във връхните дрехи, и броениците не искаше да заеме мястото си. — Сереж, помогни ми! – извика тя към стаята. – Или шкафът се смали, или аз не мога да нареждам вече. Сережа се подаде от банята – тъкмо бе приключил с поправката на крана. Спокоен и винаги малко бавен, той беше пълната противоположност на съпругата си. — Сега ще го оправим, Иннче. Дай насам. Той сграбчи тежкия уред и с едно движение го намести в ъгъла на шкафа. Инна издиша и се облегна на касата на вратата. — Кажи ми, защо все не ни стига място? Уж тристайно жилище, а при едно по-голямо чистене – всичко навън да изхвърлиш. — Защото обичаш да трупаш, – засмя се Сережа. – Имаме три сервиза, ползваме един – и то веднъж годишно. — Да си стоят, спомен са. Бабината квартира е това все пак. След сватбата родителите на Сережа разделиха имота честно: на сина – този просторен тристаен в тих квартал, на сестрата Оля – двустаен, но в самия център, до гърба на „Александър Невски“. По пари излизаше почти същото. Пет години никой на никого не завиждаше, живееха си дружно. Инна си мислеше, че винаги така ще е. Но… *** Чистиха, подредиха, тъкмо седнаха да почиват и пуснаха телевизора — някой позвъни. Сережа отиде да отвори. — Сестра ми и нейният годеник, – каза той, поглеждайки през шпионката. Първа влетя Оля. След нея, тежко стъпвайки, се появи Рустам. Инна го беше виждала само няколко пъти: Оля го намери преди половин година във фитнеса. Рустам не й беше симпатичен – надут, пренебрежителен. И на Инна, и на Сережа гледаше отвисоко. — Здравейте! – Оля целуна брат си по бузата и прегърна Инна. – Минавахме наблизо и решихме да се отбием. Имаме новини! — Влизайте, като сте наблизо. Новини – хубаво нещо, – Сережа ги покани в кухнята. — Чай ще пиете? — По-добре само вода, – Рустам тръгна след домакина. – Сериозен разговор имаме, Сережа. Всъщност не сме съвсем „наблизо“. Имаме едно предложение. Недей да се суетиш, не ни е нужен чай. Седни. Инна внезапно се напрегна — тонът на Рустам не й хареса. Какви ли ги мисли? — Хайде, разправяй, – вдигна рамене Сережа. Оля се правеше, че не е в стаята – погледът й беше забит в телефона, предавайки думата на годеника. Рустам се прокашля. — Значи така. С Оля подадохме заявление. Сватбата е след три месеца. Планирам сериозно бъдеще. Семейство, съвместен живот – щастлив и дълъг. Обсъдихме жилищния въпрос… Преместваме се при вас, а вие – при нас! Инна се шашна. Погледна първо мъжа си, после зълва си, но и тя се правеше, че не чува. — Рустам, не разбирам, – Сережа се намръщи. — На какво намекваш? — Не намеквам, направо предлагам конструктивен вариант. Да разменим апартаментите! Ние се местим тук, а вие – при Оля. Олечка е напълно съгласна, и двамата мислим, че така е по-справедливо. Инна онемя втори път. — Справедливо? — повтори тя. – Рустам, сериозно ли? Дойде у дома и ни викаш да се изнасяме, щото ти планираш деца? — Не е нужно да се обиждаш, Инна! – Рустам се намръщи. – Реалист съм. Вие сте трима и – доколкото знам – не планирате още. Защо са ви тогава тия квадрати? Не е рационално. А при нас – перспектива. — Перспектива, колко интересно! – Инна скочи. – Сережа, чуваш ли? Сережа вдигна ръка, както само той може, за да я успокои. — Рустам, забравяш, че този апартамент е от моите родители. Както и на Оля – нейното жилище. Пет години ремонтираме тук, всяка дъска сме избирали. Детето ни е пораснало тук, има си стая, навици, приятели. И ти предлагаш да се преместим в центъра, щото на теб ти е удобно? — Недей да се палиш, Сережа, – Рустам се отпусна арогантно. – Роднини сте! Оля ти е кръвна сестра. Не ти ли пука за бъдещето й? И равностойно ти предлагам – апартамент в най-елитния квартал. Дори на цена надвивате, проверих. — Интересно, – засмя се Сережа. – Още не си женен за сестра ми, а вече искаш да ми вземеш апартамента! Оля вдигна очи от телефона. — Е, айде сега, – каза тя капризно. – Рустам само добро иска. Ще ни стане тясно като се появят децата. А при вас може футбол да се рита в коридора. Мама винаги повтаряше, че семейството е най-важното. Забрави ли, Сережа? — Мама говореше за взаимопомощ, Оля, не за „кой пръв изгони някого от дома!“, – отряза Инна. – Изобщо чуваш ли какво казва твоят Рустам? — Какво толкова казва? – сега вече Оля се правеше на невинна. – Прав е. На нас ни трябва повече. За вас така или иначе една стая е излишна. — Не е излишна! — почти кресна Инна. — Това е кабинетът ми! Работя там, ако не си забравила! — Работиш… – изсмя се Рустам. – Картинки в интернет качваш? Оля казва, хоби било. Можеш и на кухненската маса с лаптопа, не си аристократка. Сережа бавно се изправи. — Така, – каза тихо. — Разговорът приключи. Ставате и излизате. Двамата. — Сережа, как така? – дори Рустам не помръдна. — Нали семейно дойдохме. — Семейно? — Сережа пристъпи към масата. — Дойде да ми искаш апартамента, а през това време обиждаш жена ми и определяш бъдещето на дъщеря ми? Срам нямаш ли? — Какъв срам, Сережа! — Инна застана до него. — Това е гола сметка! Още годеж не е имало, а дели имоти. Оля, осъзнаваш ли кого доведе у дома? За твоя апартамент съвсем лесно ще те изхвърли първа! — Недей така за него! – Оля избухна. — Рустам мисли за мен! За нас двамата! А вие… сте егоисти. Зацепили се за четири ъгъла и седите като някакви скръндзи. Брат бил уж! — Скъперник тук е бъдещият ти мъж, – Сережа посочи вратата. — Повтарям: махайте се. И за размяна – забравете. Още веднъж да чуя, късам всички връзки. Рустам стана, изглади яката си, без ни най-малко смущение – само досада. — Грешка правиш, Сережа. Мислех, че ще се разберем. Щом си такъв инат… Оля, тръгваме! Когато вратата се хлопна зад тях, Инна рухна на дивана. Трепереше от възмущение. — Видя ли? Видя ли това?! — гледаше мъжа си с ококорени очи. — Откъде такава наглост? Този кой се мисли? Сережа мълчеше, гледаше през прозореца как Рустам господарски отваря колата и нарежда на Оля. — Най-гадното знаеш кое е? – каза накрая. – Оля наистина смята, че той е прав. Тя си беше своя, но чак такава наивност? — Замаял й е главата! – Инна скочи. — Сережа, трябва да се чуеш с майка си. И родителите ти. Да знаят какви мурафети върти зет им. — Почакай, – Сережа взе телефона си. — Първо ще говоря с Оля. Без тоя паун до нея. Позвъни. Чакаше дълго, накрая тя вдигна, плачейки. — Ало! — измънка тя. — Оля, чуй ме внимателно, — гласът на Сережа стана твърд. — При него ли си? — Какво значение има? — Ако е там, включи на високоговорител. Нека и той чуе. — Не съм в колата, – подсмръкна. – Остави ме пред блока. Каза, че трябва да се съвземе, „щото моето семейство било големи егоисти“. Сережа, защо сте такива? Той само искаше всичко да бъде идеално… — Оля, осъзнай се! — изкрещя Сережа. — Какво идеално? Пред очите ти иска да ми вземе апартамента! Сама разбра ли това е твоето наследство? А той се разпорежда като собственик. Преди да влезете, каза ли ти за размяната? Тишина. — Не, – промълви Оля. — Казал, че е измислил изненада – за всички. — Виж ти, страхотна изненада. Решава вместо теб и мен, без да ни пита. Оля, с кого точно ще се жениш? Алфонс. Днес апартамент, утре ще ти каже, че колата е малка, после ще поиска вилата на родителите ти за въздуха. — Не говори така! — плачът й се усили. — Обича ме. — Ако те обичаше, нямаше да прави такива циркове. Скача ни един срещу друг! Инна още е потресена. Разбери, той искаше да ни скара нарочно. — Ще говоря с него, — несигурно каза Оля. — Говори. И добре си помисли преди да отидете в ритуалната зала. Сережа затвори и метна телефона. — Какво каза? — тихо попита Инна. — Че не е знаела. Рустам й подготвил „изненада“. Инна се усмихна горчиво. — Представям си го – шеф на вселената, раздава стаи, мести хора… Мерзост, просто. — Спокойно, — Сережа прегърна жена си. — Квартирата никой няма да ни вземе. Жалко за сестра ми. Ще си патят с него. *** Най-големите опасения на Сережа и Инна не се сбъднаха – до сватба не се стигна. Още същата вечер Рустам заряза Оля. Разбра се, когато на тъмно и разревана тя се прибра у брата си. Рустам лесно натъпкал багажа си. Оля нервно го питала защо, а той заявил, че копеливи роднини не иска. — Казал бил, че такива роднини не му трябват. Не може да разчита, – хлипаше Оля. – И по децата нямате да гледате като поискаме. Пари ако ни трябват – и за това няма да дадете. — Недей да страдаш заради него! – възмути се Инна. — Такъв не ти трябва. Единствено за себе си ще мисли. Не го мисли, забрави го! Оля поцъка месеци, после се съвзе. След време осъзна какво я е спасило. Ако се беше омъжила, цял живот щеше да страда. Съдбата си знае работата.

Преместваме се във вашия апартамент На Стела апартаментът е страхотен, точно в центъра. Нов ремонт, живей песен!