Įdomybės

Спомените ми от онова време се блъскат в главата като старите кехлибарени къщи в полето край Пловдив

Ние, малките, я наричаме помежду си фея. Нискокъсна, кръгла, тя се разхожда с бяло куче на каишка и из

Сенките на миналото Валентина Георгиева внимателно забърсва праха от кориците на старите томове Вазов

Сенките на миналото В този октомврийски дъждовен ден в София, магазинчето ми за книги на бул.

Грижовният дом Аз съм Димитър и една сутрин се събудих точно в седем. Не звънеше аларма умната система

Грижовният дом Артемир се пробуди точно в 7:00. Не от звънеца на алармата, а защото светлината в стаята

Яркото летно слънце грее над село Костандово. На улицата се задържа жегата. Симеон Петров минава от автобусната

Не мой си мъж, Васил… Седя до леглото на Васил и тихо избърсвам с мокра кърпа горещото му чело.