Įdomybės

Синът на бившия ми съпруг от втория му брак се разболя тежко, а той поиска от мен финансова помощ.

Трябва да ни предадете детето. Ние сме неговите истински родители,” заявиха непознати пред вратата

**Дневник на един баща** Трябва да ни предадете детето. Ние сме неговите истински родители, казаха непознатите на прага.

Įdomybės

01.2k.

Децата ми са добре устроени, имам спестени пари, предстои ми пенсия – историята на Фьодор, уважавания механик от нашия квартал, който работи цял живот за семейството, а накрая остана сам с умората си.

Децата ни са добре устроени, имам левове в джоба, скоро ще започна да получавам пенсия. Преди няколко

Įdomybės

0218

Тайният фамилен рецепт, който се предава от поколения

Семеен рецепт “Наистина ли искаш да се омъжиш за човек, когото си срещнала в интернет?”

Įdomybės

0131

Децата ми са добре устроени, имам спестени пари, ще получавам пенсия – истинската история на нашия съсед Федор, прочут автотехник от Пловдив, който осигури дом и бъдеще на петте си деца, но уморен от години тежка работа, поиска малко почивка и разбиране, а вместо подкрепа получи списък с проблеми и очаквания – разказ за старостта, семейството и забравената благодарност, която ни оставя съседката ни Светлана, останала сама, пестяща от всичко, защото децата имат свои нерешени тревоги…

Децата ми са добре устроени, имам някой лев настрана, ще започна да взимам пенсия. Преди няколко месеца

Įdomybės

0101

Постепенно прокарахме вода до къщата на леля, а накрая и газ; направихме всички подобрения в дома ѝ. После открих къщата на леля ми в български сайт за недвижими имоти.

Дневник, 15 май Понякога се чудя колко неочаквано се променя животът на възрастните хора около мен.

Įdomybės

039

Постепенно докарахме вода до дома на леля, а накрая и газ. После направихме всички удобства у дома. После открих къщата на леля ми в сайт за недвижими имоти. Моята седемдесет и осем годишна леля има две сестри. Едната от тях е майка ми. Леля Катерина е била омъжена поне десет пъти, а последният й съпруг почина преди десет години. Тя няма свои деца. Лелята и съпругът й живееха в стара къща, която никога нямаше никакви удобства – две стаи и външна тоалетна на двора. Съпругът на леля ми беше истински характер. Често ги посещавахме. Най-малката сестра на леля ми живее в Швеция. Те поддържаха връзка по телефона. След смъртта на съпруга трябваше да ходим при леля по-често. Купувахме й въглища и дърва със собствени средства, помагахме й в градината, нищо не сме вземали от нея. Предлагахме й многократно да се премести при нас, но тя твърдеше, че не е създадена за градския живот. Постепенно докарахме вода до къщата й, после и газ. Направихме всички удобства – построихме баня на двора, сменихме покрива, направихме всичко, за да осигурим комфортен живот на село. В знак на благодарност леля Катерина каза, че ще остави къщата в наследство на нашите деца. Отивахме при нея винаги, когато ни извика. След време, обаче, се оказа, че лелята е заминала за Швеция при сестра си. Как така преди не бяха толкова близки, а сега се появи тази сестринска любов? А къщата? Каза да я оставим както е! Мислех си, че въпреки отношенията между сестрите, може би леля Катерина ще се върне. Сестра й в Швеция има свое семейство – мъж и пораснала дъщеря. Всички живеят заедно. Имахме ключ за дома на леля и решихме да отидем следващия уикенд да проверим дали всичко е наред. Оказа се, че ключът ни не става – патронът е сменен, а на оградата с големи бели букви пише: „Продава се“. Върнах се у дома и намерих къщата на леля ми в сайт за имоти. Позвъних на брокера – оказа се, че къщата е продадена за близо двеста хиляди. Не звънях на леля ми, защото много се разстроих. Без вложените пари от нас домът щеше да е без стойност. Леля ми се обади месец по-късно и каза, че е продала къщата, а парите е дала на племенницата си – дъщерята на сестрата си от Швеция. Сега не знам как да погледна съпруга си в очите, защото вложените средства в този дом бяха и негови.

Знаеш ли, постепенно докарахме вода в дома на леля ми, а накрая и газ. След това оправихме всички удобства вътре.

Įdomybės

0976

„Трябваше да сложа отделен хладилник, за да не ми взима мама покупките“ — споделя Анна. „Ситуацията звучи нелепо, но просто няма друг изход. Нямам нищо против да продадем апартамента и да разделим парите, но мама е категорично против.“ Анна наскоро стана на 24 години. Завърши висше образование, намери работа, но още не създава семейство. Животът ѝ в собствения дом е всичко друго, но не и лесен. Анна притежава половината от апартамента. Преди домът принадлежал на баща ѝ. Тя и майка ѝ го наследили поравно, когато Анна била на 14 години. Преди десет години семейството преживява много труден период, тъй като остават без издръжката на бащата. Майката на Анна се отказва от работа, когато дъщеря ѝ е още дете. Решава да не ползва майчинство — мъжът ѝ изкарва достатъчно, семейството се справяло добре. Жената се посветила на домакинството. А след смъртта на бащата, майка ѝ често се оплаквала: „Къде ще ме вземат на работа на 40 години? Само като чистачка?!“ Анна продължава историята си: „Получавах наследствена пенсия, но мама не можеше да си откаже от ходене по салони и купуване на нови неща, макар едва да свързвахме двата края. В началото ѝ помагаше брат ѝ, но после му писна. Чичо ми каза на мама (Анелия), че трябва да си намери работа. Има свои две деца и просто не може да издържа всички. След около година Анелия доведе в дома ни един мъж, казваше се Даниел. Мама обясни, че сега той ще живее с нас. Искаше да реши финансовия проблем по свой начин — като се омъжи повторно. Даниел наистина печелеше добре, но не можа да се разбере с мен. Думите на Даниел: „Ти само ядеш. По-добре да се захванеш с прането или чистенето. Защо ти е да учиш уроци? Къде ще кандидатстваш? Никакво висше — трябва да работиш. Да не мислиш, че все ще те издържам?“ Анна не можеше да каже нищо. Страхуваше се, че мама няма да я защити от втория си баща — просто се бояла да не изгуби единствения издръжник на семейството. „Как ще живеем без него?“ — питала майка ѝ. „Просто не спори много и прави каквото казва. Той ни издържа.“ Анна успяла да завърши университет и да започне работа. През цялото време я смятали за „още една уста“ и като товар за втория ѝ баща. Той непрекъснато смятал колко харчи по нея. „Шест месеца след като започнах работа, можех да си позволя да купя хладилник“ — разказва Анна. „Поставих го в собствената си стая, защото вторият ми баща беше заключил семейния хладилник в кухнята.“ „Имаш работа, оправяй се!“ — казал Даниел. Мама отново мълчала. Мълчала дори, когато Даниел показвал на Анна сметки за вода, ток и други разходи, настоявайки тя да ги плати назад във времето. След време Даниел останал без работа. Заедно с мама започнали активно да ровят в Анния хладилник, а всички семейни сметки легнали на плещите на Анна. В началото тя плащала, но вторият ѝ баща бил безработен близо година. На Анна ѝ писнало, сложила катинар на хладилника. Мама естествено била против, твърдейки, че Даниел толкова години ги е издържал. Анна казала: „Ако искаш — помогни ми! Не съм първата, която започва да дели всичко вкъщи“. Намери си работа! Наскоро Даниел се изнесъл от апартамента. Майката на Анна се разочаровала от мъж, който не носи приходи. Но дъщеря ѝ все още не маха катинара от хладилника. Според нея, и мама трябва да си намери работа. Как мислите — права ли е Анна?

Наложи ми се да сложа отделен хладилник, за да не ми взима мама храната, разказва Велина. Ситуацията

Įdomybės

0564

„Трябваше да си купя отделен хладилник, за да не ми взима мама покупките“ – разказва Анна. „Ситуацията е абсурдна, но няма друг изход. Нямам нищо против да продадем апартамента и да си разделим парите, но тя е категорично против.“ Анна, наскоро навършила 24, завършила висше образование и си намерила работа, но все още не е омъжена. Животът ѝ в собствения дом не е лесен – тя притежава половината от апартамента, наследство от баща си, разделено поравно с майка ѝ, когато е била на 14. Преди десет години семейството остава без издръжка, майката спира работа, още когато Анна е малка, и се отдава на домакинството, разчитайки на добрата заплата на съпруга си. След смъртта му търси помощ от брат си, който също се уморява да издържа всички, и ѝ казва да си намери работа. Година по-късно майката довежда в къщи нов мъж – Димитър. Той печели добре, но не може да разбере пасинка си, казва ѝ: „Само ядеш, по-добре да се захванеш с чистене и пране. Защо ти са уроци и висше образование? По-добре започни работа, да не мислиш, че вечно ще те храня?” Анна не може да възрази – вдовишката пенсия постъпва директно при майка ѝ, която не я защитава, страхувайки се да не изгуби източника си на доходи. „Как ще живеем без него?“ – пита я майка ѝ. „Просто не се карай много и прави каквото ти казва, той ни издържа.“ Анна все пак завършва, намира си работа и е смятана за излишна „уста“ в семейството. Димитър все я брои като разход. След шест месеца работа си купува собствен хладилник и го слага в стаята си, защото доведеният ѝ баща заключва общия хладилник в кухнята. „Имаш работа? Храни се сама!“ – казва ѝ Димитър. Майка ѝ пак мълчи, даже когато той ѝ показва сметки за ток и вода, и настоява да му върне всичките пари, които е похарчил по време на издръжката ѝ. След време Димитър губи работата си – тогава и двамата започват да ровят из хладилника на Анна. Тя плаща всички сметки за жилището, но се уморява и слага катинар на личния си хладилник. Майката е против това, твърдейки, че Димитър ги е издържал цялото време. Анна казва: „Ако искаш – помагай ми, не съм първата, която започва да дели всичко у дома. Отиди на работа.“ Димитър вече се изнася. Майката е разочарована от мъж, който не носи доходи, но Анна още не маха катинара от своя хладилник. Смята, че и майка ѝ трябва да започне работа. Как мислите, права ли е тя?

Наложи ми се да взема собствен хладилник, за да не ми взима майка ми продуктите тихо казва Силвия, очите