Įdomybės
031
Не означава не – уважение към личните граници и свободата на избора в българското общество
Не значи не В понеделник сутринта офисът на една голяма фирма в София се изпълни с обичайната делнична глъчка.
Дванадесет години градината на Роза бе като гроб на сина ѝ. Не в буквалния смисъл – Мигел бе погребан в гробището на другия край на града.
Градината на Цвета беше гробът на сина ѝ вече дванадесет години. Не буквално Станислав беше погребан
Įdomybės
046
Ключът към щастието
Ключът към щастието Проблеми в личния живот? попита Невена Петрова, леко наклонявайки глава, докато внимателно
Įdomybės
042
Любов без граници: Истинската сила на приемането в българското сърце
Любов без рестрикции Когато Лиляна се разхождаше през хола на Ангелина, изведнъж окото ѝ се спря върху
Įdomybės
048
Лидочка – Приключенията на едно обикновено българско момиче в сърцето на Родопите
ЛИДИЯ Сергей Василев огледа критично панталоните и ризата на леглото, после раздразнено ги захвърли обратно на стола.
Įdomybės
0139
Горчив привкус от несбъдната сватба: Защо Марина отказа да стане булка заради вонящите чорапи на Или…
Неприятно усещане Край, приключи се! Никаква сватба няма да има! възкликна Веселина. Чакай, какво стана?
Įdomybės
045
В тежката 1943 година, в българско село, тя носеше траур по фронтовия си съпруг с такава изящество, че всички съседки прегризаваха устни от завист. Новият ѝ избраник изглеждаше твърде добър, за да е истина, и всички чакаха кога ще падне маската му. Но маската падна не от него, а от порасналата им дъщеря, когато тя се опита да си върне нещо, което…
В заревото на 1943-а, в забравен от бурите кът на България, в село Ябълково, животът се разливаше като
Įdomybės
033
Без право на слабост
Без право на слабост Ела, моля те… Аз съм в болницата. Мирослава дори не помнеше докосването на
Įdomybės
038
Тя погреба мъжа си, издържа сама, вдигна цялото стопанство… а после съседката започна да шушука.
Погребах мъжа си, устоях сама, стегнах стопанството и после съседката си отвори устата. Преди време