Той се страхуваше, че ще я не разпознае. Последният път, когато Иво видя Калина, бяха на петнайсет, а
Вече са минали години от онзи ден, но когато затворя очи, още виждам всичко ясно, като снимка в пожълтял албум.
Номер на случая Фармацевтката в аптеката ми подаде ПОС терминала, а аз машинално доближих картата, без
Докато не стане късно Валерия държи в едната ръка найлонова торбичка с лекарства, а в другата папка с
Докато не стане късно Йоана държи в едната ръка плик с лекарства, в другата папка с епикризи и се опитва
Преди шест години аз и съпругът ми купихме уютна вила в подножието на Балкана. Ремонтите направихме изцяло
Преди шест години с мъжа ми си купихме малка вила в едно българско селце. Сами боядисвахме стените, сами
Освободи спалнята за уикенда, идва братът с семейството настоява свекърка. Казах ти, че не желая да прекарам
Възрастната жена се обърна към Роберт и му каза думи, които го накараха да настръхне: „Днес ще бъде прекрасен и слънчев ден. Ще имаме достатъчно време да направим нещо заедно.“
Роберт пътуваше с влака в спокойна сряда, а вагонът беше почти празен. Възрастна жена се качи и седна до него, очевидно на път към своята зеленчукова градина на село – точно като Роберт и много други пътници. Спомени за покойната му съпруга изпълниха ума му; двамата често отиваха заедно на тяхната нива, но след болестта ѝ, той избягваше това място, измъчван от самота и тъга.
Когато влакът спря на гарата, жената се обърна към Роберт и изрече думи, които го накараха да изтръпне – това бяха абсолютно същите думи, които съпругата му казваше преди. Изненадан, той кимна, и започнаха да си говорят – обсъждаха слабата реколта през годината, тежката зима и надеждите си за следващия сезон.
Когато стигнаха автобусната спирка, Роберт осъзна, че никога преди не е срещал тази жена. Вървяха заедно известно време, а после се разделиха. Когато стигна до парцела си, той видя, че мястото е обрасло с бурени след дългото му отсъствие. Разговорът с жената обаче му върна желанието да работи и да се порадва на нивата си.
С нова енергия той се залови за работа – обръщаше лехите и скубеше плевели. Удовлетворението от плодородната почва го накара да реши да запази мястото си. Наслади се на кратка почивка, седнал на пейка, докато похапваше сандвичи и пиеше чай. Гледката към любимите му цветя и златистите ябълки под новата ябълка му върнаха приятни спомени.
Настроението му се подобри значително и той реши да идва по-често. Докато береше гъби в гората, усети как тежестта от сърцето му се вдига. Реши да продължи да работи, защото това му носеше истинска радост и смисъл в живота.
На връщане, отново срещна същата жена. Разделиха си ябълки и се посмяха, разказвайки си за работата по нивата. Възрастната жена го увери, че го очаква още много живот и го насърчи да вижда в труда си извор на щастие и цел. Когато слезе на своята спирка, Роберт се усмихна на залязващото слънце, чувствайки се удовлетворен и вече необременен от тъгата. Възрастната жена се обърна към Роберт и му каза думи, от които го побиха тръпки: Днес ще бъде чудесен
