На 60 години съм, след два месеца ставам на 61 – не юбилей, не 70 или 80, но за мен този рожден ден е специален. Мечтая да го отпразнувам не с бърза торта и обяд „на крак“, а с истинско, стилно тържество: вечеря с приятели, красиво подредени маси, декорирани столове, обслужване, жива музика – нещо, което да ми напомни колко много съм преживяла и че заслужавам признание и благодарност. Но децата ми не ме разбират.
Имам двама пораснали сина, и двамата живеят със семействата си при мен – шумна къща, постоянно движение, бебешки смях и разних разговори, но за мен почти няма спокойствие. Поемам повечето разходи: пенсията ми, спестяванията от покойния ми съпруг и малкият ми бизнес покриват сметки, ремонти, покупки и уж „временни“ помощи. Никога не съм отказвала подкрепа, но сега синовете ми решават вместо мен.
Споделих какво ми е на сърцето – празникът, който искам, но те отсекоха: „Излишен разход, майко. По-добре ни дай парите за нещо полезно.“ Говореха ми като на безотговорен човек. Не искат да разберат колко е важно този ден да е различен, само за мен.
Думите „Това вече не е за теб“ ме нараниха дълбоко. В главата ми се въртят мисли, които никога не съм казвала – че понякога копнея за тишина у дома, за лично време и пространство, за правото да взимам решения без обяснения. Дори съм мислила да ги помоля да си намерят свой дом – не от лошо, а защото усещам, че вече е време.
Но после ме мъчи вина. Страх ме е да не прозвуча егоистично и не искам разправии. Искам просто да знам – наистина ли е грешно да искам празненство за себе си? Да искам понякога домът и парите ми да са наистина мои, а решенията – лично мои? Дайте ми съвет – да настоявам ли за моето, или пак да отстъпя пред желанията на другите? На шестдесет съм. След два месеца ще стана на шестдесет и една. Знам, не е юбилей не са нито седемдесет
Преди години, в едно тихо софийско предградие, започнах да публикувам снимки и кратки видеа в социалните мрежи.
На 60 съм, след два месеца ставам на 61 – не юбилей, нито 70 или 80, но за мен този рожден ден е важен и искам истинско празненство: вечеря, красива украса, свещи и музика, не просто обяд между другото. Имам двама пораснали сина, живеят с мен заедно с половинките и децата си, домът ми е пълен и шумен постоянно, разходите поемам почти изцяло аз, а те решават вместо мен и не ми позволяват да празнувам по мой начин, защото според тях това е излишен разход – казват дори: „Мамо, това вече не е за теб.“ Не съм ли в правото си да поискам празник само за мен, тишина понякога и свободата да разполагам с парите и дома си без да се чувствам виновна или егоист? На 60 години съм и след два месеца ще стана на 61. Не е юбилей като 70 или 80, но за мен това число има
Започнах да споделям неща в социалните мрежи преди няколко месеца. Не съм го правил поради желание за
Преди години, в едно тихо софийско предградие, започнах да публикувам снимки и кратки видеа в социалните мрежи.
Започнах да споделям неща в социалните мрежи преди няколко месеца. Не съм го правил поради желание за
Валя вече не измирва от това. Тя не разбира защо Димитър се отдалечава развълнува ли се? Тази нощ той
На 89 години съм. Днес пак решиха да ме преметнат по телефона. Обаче аз не съм вчерашна цели десетилетия
На 89 години съм. Обадиха ми се, за да ме измамят. Но цял живот бях инженер. Седях край прозореца в панелката си в ж.
