Įdomybės

Снаха ми изхвърли старите ми вещи, докато бях на вилата – отмъщението не закъсня и промени всичко – Ето, най-накрая може да се диша нормално, иначе тук беше като в гробница, честна дума! – провикна се звънливият, самодоволен глас на Юлияна, който Галина Иванова би разпознала от километър. Галина прекрачи прага, без да е пуснала пазарските чанти с домати и копър от вилата. Мирисът на антоновка и свеж копър мигом изчезна, удавен от острия аромат на нов „модерен“ спрей и чужд парфюм. Всичко в дома ѝ вече не беше същото – мебели с история, библиотеката на покойния ѝ съпруг, шевната ѝ машина „Подолск“, чешкото стъкло, всичко беше изчезнало. Защо? Защото „минимализъм е на мода“, според младата ѝ снаха. Мястото на избраните с любов вещи заеха безлични мебели и студени стени. Оказа се, че докато е била на вилата, снаха ѝ и синът ѝ са изхвърлили всичко „старо и излишно“ – библиотеката, спомените, дори семейните снимки – без да ѝ кажат, следвайки чужда мода и нови течения. Но Галина Иванова не остана длъжна. Докато младите бяха на работа и „саморазвитие“, тя тихо преобрази тяхната стая – изчисти я от десетки брандови дрехи, козметика и всевъзможни аксесоари, „освободи енергията“ както обясняваше Юлияна, и прибра всичко на сигурно място. Когато снахата й изпадна в истерия за изчезналите скъпоценности, Галина й върна само собствения й аргумент: „Разчистих визуалния шум. Опитай вие да си намерите нещата, както аз трябва да намеря моите.“ Този път границите бяха поставени завинаги – Галина си върна дома и го превърна отново в уютно българско жилище с традиции, докато младите трябваше сами да съградят своето щастие, този път без чуждия труд и спомени. Понякога, за да цениш своето, трябва да го загубиш – а друг път трябва да изхвърлиш навън тези, които не уважават дома и миналото ти, и тогава настъпва истинският уют.

16 юни Днес още утрото ме посрещна с аромат на билки и ябълки донесох от вилата хубав антонoвки и пресен копър.

Įdomybės

096

Свекърва нахлува на инспекция в моя хладилник и изпада в шок от сменените брави – Какво става тук?! Ключът не влиза! Да не сте се барикадирали вътре? Ирина! Вики! Знам, че сте си у дома – електромерът се върти! Отваряйте веднага, имам тежки торби, ръцете ми вече не ме държат! Гласът на леля Тамара, звучен и властен като училищна директорка, се носеше по целия вход, отекваше от прясно боядисаните стени и проникваше и през двете врати на съседите…

15 май Днес няма да забравя никога. Човек смята, че свекърви като от анекдотите не се срещат вече, а

Įdomybės

0704

Свекървата на инспекция в нашия хладилник: изненадата ѝ беше пълна, когато откри нови брави на входа – “Какво става тук?! Защо ми не става ключът? Товаря тежки торби, а ме не пускате!”

Я какво става тук?! Ключът не влиза! Да не сте си строили барикада вътре? Калинка! Петьо! Знам, че сте

Įdomybės

024

Татко реши да се ожени: История за изгубената топлина в дома, новата любов и цената на наследството в българското семейство

Майка й почина преди пет години беше едва на четиридесет и осем. Сърцето й спря, докато поливаше теменужките

Įdomybės

078

Татко реши да се ожени: История за изгубеното доверие, битката за наследство и цената на истинското щастие в едно българско семейство

Дневник на Емилия Моята майка почина преди пет години. Тогава беше едва на четиридесет и осем.

Įdomybės

022

Татко реши да се ожени: История за изгубената топлина в дома, новата любов и цената на наследството в българското семейство

Майка й почина преди пет години беше едва на четиридесет и осем. Сърцето й спря, докато поливаше теменужките

Įdomybės

0149

«Снахата ме помоли да се отдръпна – но после сама внезапно закрещя за помощ»

Снахата ме помоли да не идвам толкова често но после сама се обади за помощ. След сватбата на сина ми

Įdomybės

0139

Татко реши да се ожени: История за изгубеното доверие, битката за наследство и цената на истинското щастие в едно българско семейство

Дневник на Емилия Моята майка почина преди пет години. Тогава беше едва на четиридесет и осем.

Įdomybės

030

Да останеш сама на петдесет: Историята на Наталия – три десетилетия семеен живот, предателства, страхове и новото начало с децата, внуците и смелостта да избереш себе си

Останеш сама на петдесет Липсваш ми, мишле. Кога пак ще се видим? Деляна се отпусна объркано на ръба