Įdomybės

Някога ще забележиш, че вече съм по-стара. Че ръцете ми трептят, когато щрака бутоните, а по време на

Įdomybės

023

Няма ли да забележиш, че съм остаряла?

Някога ще забележиш, че вече съм по-стара. Че ръцете ми трептят, когато щрака бутоните, а по време на

Įdomybės

048

Изневерил и диктува условия: Истинската история на Светлана, Борис и борбата за семейно щастие в сянката на предателството

8 март, петък Днес отново стигнахме до подем в нашия семеен проект, както го нарича Миро. Още със ставането

Įdomybės

01k.

Изневерил и поставя условия: Семейната драма на Борис и Светлана между прошки, гордост и страховете за дъщерята им Полина

Чуй ме, Кремена, нямам нито време, нито желание да слушам вечните ти оплаквания. Или сега спираш тая

Įdomybės

032

На 58 години взех сърцераздирателно решение, което малцина биха си позволили: спрях да помагам финансово на дъщеря си, въпреки че я обичам с цялото си сърце. Причината не е стиснатост или липса на майчина обич, а това, че съпругът ѝ – млад мъж от нашия град, който цял живот сменя работа след работа с оправдания „шефът, заплатата, атмосферата“, не иска да поеме своята отговорност. Докато тя се труди неуморно, а парите все не стигат, той спи до късно и излиза с приятели – знае, че ще покрия наема, храната и дори дългове от неговото пиене на билярд. Дъщеря ми предпочита да иска помощ от мен, отколкото да се изправи срещу бездействието му. С години плащах чужди сметки и носех тежест на чужд брак – до момента, когато тя отново поиска пари за „спешен случай“, а аз разбрах, че няма намерение да променя нищо. Отказах да давам повече пари, ако тя не постави граници на мъжа си, но ще продължа да бъда до нея с обич. Разплака се и ме обвини, че съм я изоставила – но болката от това решение ме разкъсва. Кажете ми: сгреших ли като българска майка?

Днес пиша тези редове с тежест в сърцето, макар че знам, че решението е вярно. Вече съм на 58 години

Įdomybės

054

Моя дъщеря стана майка твърде рано — на едва седемнадесет. Все още дете, с детски очи и мечти за живот, който едва започваше. Тя роди син, живееше с мен, а аз я подкрепях, както можех — помагах, през нощите люлеех бебето, готвех и я утешавах. Но тя често казваше:

Дневник 12 март 2025г. Детето ми, Марияна, станала майка твърде рано едва на седемнадесет години.

Įdomybės

01.1k.

На 58 години взех едно от най-трудните решения в живота си – спрях да помагам финансово на дъщеря си, въпреки че сърцето ми кървеше от мъка. Не го направих, защото не я обичам, или защото съм станала „стисната“, а защото години наред парите ми отиваха за мързеливия ѝ съпруг, който вместо да работи, предпочиташе да се излежава, да харчи по приятели и да трупа дългове. Гледах как дъщеря ми търпи всичко, а аз покривах чужди сметки и носех цялата тежест на техния нещастен брак. Когато ме помоли за поредната „спешна помощ“ – заради дълг, натрупан от мъжа ѝ, докато играел билярд – разбрах, че повече не мога. Обещах, че ще бъда до нея и до внуците си с обич и подкрепа, но отказах да давам още пари, докато тя стои с човек, който не поема никаква отговорност. Боли ме като майка, но вярвам, че правилното понякога е и най-болезненото. Сбърках ли?

Аз съм на 58 години и наскоро взех решение, което ми излезе по-скъпо от цената на нов плазмен телевизор

Įdomybės

0453

Гневът на ревността ме разруши: В онзи момент, când видях съпругата ми да слиза от колата на друг мъж пред блока ни, загубих контрол и съсипах целия си свят

Стоях до прозореца, премятайки чаша ракия между пръстите си, толкова силно стисната, че кокалчетата ми

Įdomybės

091

«Аз се омъжих за съседа на 82 години, а той все още твърди, че това беше най-доброто му безумство».

Се ожених за съседа, на който навършват 82. Той още настоява, че това е найлудото му решение.